Мориц Хартман е роден в еврейско семейство в Душник, Бохемия. Като млад изоставя юдаизма, въпреки че никога официално не е преминал в християнството.
След като учи философия в Прага и Виена, той пътува в Южна Германия, Швейцария и Италия и става учител в семейство във Виена. През 1845 г. той се мести в Лайпциг и там публикува том от патриотични стихотворения „Kelch und Schwert“ (1845 г.), след което за кратко се озовава в затвора.
По време на Кримската война (1854–56) Хартман е кореспондент на Kölnische Zeitung и като такъв прекарва няколко месеца в България.
В записките му е отбелязано, че на 24 май 1854 г. е тръгнал с параход от Цариград за Варна. Минал край Бургас, но градът не го привлякъл с нищо. Хартман пристигнал във Варна на 25 май в 5 часа следобед. Ето разказът за това посещение:
„Целата околност на града е била опустошена от турския пълководец Омер паша и от разбойнишки чети. Самият град е приличал на едно големо село. Той разглежда тоя град като военна крепост и описва при това неговитъ къщи, улици и махали. Придружаван е бил от един турчин, Мехмед Яли ефенди, капитан от генералния щаб на Омер паша.
Но макар и целата околност да е била опустошена и градът да е приличал на едно големо село, Хартман все пак намира нещо интересно и хубаво във Варна.
Из улиците той среща най-разнообразни физиономии и облекла — турски, гръцки и български; египетскитъ войски и башибозуци от Мала Язия, които по него време са се намирали тук и са правели това разнообразие още по-големо.
Гдето и да се обърнеш, виждаш интересни и живописни сцени. Местната картина се допълня от множеството биволи, впрегнати пред най-първобитни кола. Навред из улиците природата гледа приветно й с пролетна усмивка. Дори от най-малкото възвишение се виждат сините води на великолепния залив и светлото Девненско езеро, чиито води отделя от морето само една гъста зелена ивица.
В самият град тук-там, скрити зад глинените и дървени хижи, стърчат каменни развалини, които напомнят за средновековното минало на Варна.
Хартман, запознат отчасти с историята на града, разпитва християните и турците на кое место е станала битката между поляците и турците в 1444 год. в която битка е паднал Владислав, крал на Полша и Унгария.
Ала никой никакви сведения не е можал да му даде.
Цивилизувано е във Варна само малкото европейско общество, а то се ограничава с консулите. Те са възприели съвсем характера на консулите от Ориента: тук те са всичко — дипломати, търговци, комисионери, пощенски чиновници, сарафи, а донейде и репортьори.
Голема роля играе австрийският консул, понеже компанията му е предоставила търговията, пощата и размената на пари. Тая компания със своя параход, който всека седмица по веднаж идва въ Варна, е господар на търговията, на града, а може би, и на целата провинция.
Тук Хартман възклицава: каква необикновенна сила би могла да придобие Австрия в тая земя и води, ако можеше да използува благоприятния момент да се затвори за Русия Черно Море!
След това града наводняват французи и той взема друга физиономия. Гърците и арменците гледат накриво французите, понеже виждат в тех опасни конкуренти; ненавиждат ги и поради , това още, че са католици.
Хартманъ отбелязва, че омразата на гърците към католиците е много по-голема, отколкото омразата на „фанатичните" турци към християните.
В една църква той намира до пъвницата един камък, на който е бил издълбан руския орел и подписа на императора Николая.
Във Варна Хартман прекарва три дни.“
Марица Гърдева
Четете още:
На този ден във Варна – 14 април 1914 г.
На този ден във Варна - 13 април 1932 г.
На този ден във Варна – 12 април 1890 г.
На този ден във Варна 11 април 1909 г.
На този ден във Варна – 10 април 1931 г.
На този ден във Варна – 9 април 1932 г.
На този ден във Варна – 8 април 1931 г.
На този ден във Варна – 7 април 1934 г.
На този ден във Варна – 6 април 1931 г.
На този ден във Варна - 5 април 1915 г.
На този ден във Варна – 4 април 1909 г.
На този ден във Варна – 3 април 1909 г. На този ден във Варна – 2 април 1914 г.