От древни времена голяма част от населението на Варна се е прехранвало от морето чрез търговия, риболов, транспорт, а по-късно и туризъм. В миналото лодките оставали по няколко дни в морето, а част от уловената риба, особено през летните горещини, пристигала в града почти негодна за консумация.
Това накарало на 12 април 1890 г., кметът Кръстьо Мирски да издаде заповед, с която да гарантира качеството на рибата, предлагана за консумация на гражданите:
„Приказ № 81. Варна В допълнение правилата по Общината с дата 5 април 1889 г. под № 96, съгласно с мнението на г-на Варненский Градско Общинскии Главен Лекар от 10-ии, текущий месец под №162, на основание чл.15 от Санитарний закон и чл.88 от Закона за градските общини, Постанових:
Ст.1. Строго е запретено продаванието донасяните в пристанището с лодки или по какъвто и да било друг начин, каквито и да било риби, миди, преди те да бъдат там, на самото место, прегледани от Общинският лекар или поне от Санитарният пристав.
СТ.2 Щом се укажат някои риби или миди развалени, ступаните са длъжни незабавно, в присъствието на пристава да ги нарежат на малки късове, да ги хвърлят в морето на указаното от приставът место.
Ст.3 Ако не стори това ступанина, се извършва от самия пристав, а виновните, по надлежно съставени актове ще се наказват незабавно с глоба от 25 лева.“
Марица Гърдева
Коментари