IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 12°
Общество
15:41 | 15 март 2015
Обновен: 13:33 | 28 октомври 2024

18 000 жалби и сигнали от потребители в КЗП за 2014 г.

От наказателни постановления е събрана сумата е 1 300 000 – 1 400 000 лв.

По материала работи: Лиляна Трънкова
18 000 жалби и сигнали от потребители в КЗП за 2014 г.

През 2014 година Комисията за защита на потребителите е извършила близо 35 000 проверки и инспекции в цялата страна. Това съобщи главният секретар на КЗП Иван Бъчваров, предаде репортер на БГНЕС.

По Закона за защита на потребителите проверките са 22 786, проверките за туризма са 6624, има проверки и по другите закони. 3384 са актовете, с които са установени нарушения и са издадени 3700 наказателни постановления. Тенденцията е около 10% от проверките да се установяват нарушения и съответно се издават актове. "По принцип за 2014 г. от наказателни постановления е събрана сумата е 1 300 000 – 1 400 000 лв., но трябва да се има предвид, че това са някои наказателни постановления, които са влезли в сила и наложените санкции от 2013 г.", обясни Бъчваров в деня, в който отбелязваме Световния ден на потребителите.

Обикновено на търговците, които извършват за първи път нарушения, им се съставя акт в рамките на минималните граници, а като има по-чести нарушения се отива към по-сериозни актове и наказателни постановления. Иван Бъчваров подчерта, че през последните няколко години многократно са се увеличили писмените жалби и сигналите на горещия телефон гражданите. За миналата година, те са близо 18 000 – 17 903 получени и обработени от КЗП. Оплакванията са от различно естество – от обувки за 10 лв. и до банки, клаузи в договорите и т.н. През годината са установени 112 нелоялни търговски практик. В тези случаи освен забрана има и санкции върху търговците, които са си ги позволили. Бъчваров припомни, че в средата на 2014 г. са направени сериозни промени в Закона за защита на потребителите, основно свързани с онлайн продажбите.

Игнат Арсенов, директор на Европейски потребителски център, каза, че центровете в цяла Европа изготвили доклад, свързан с това как се прилагат търговски гаранции в ЕС. В ЕС има законова гаранция, а търговската гаранция е нещо допълнително. Направени са 342 проверки в 25 държави на ЕС в 3 категории стоки от 9 марки, проверени са и 104 уеб страници и 127 магазина. Наблюдават се сериозни различния между отделните държави членски в това как те прилагат законовите и търговските гаранции, каза Арсенов. Едно такова различие е продължителността на гаранцията. Минималната законова гаранция е 2 години, но има 7 държави с по-дълга. Има и различия в прилагане на това, в какъв срок потребителят трябва да уведоми търговеца за съответния проблем. От възникване на дефекта тече срок, в който потребителят трябва да претендира пред търговеца, ако не го направи той губи своите права. Повечето държави този срок не може да е по-малък от 2 месеца, у нас също е такъв. В 12 държави има по-дълги срокове.

Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" отново предупреди, че Националният съвет за защита на потребителите не е заседавал от 9 години. Националният съвет за защита на потребителите е консултативен орган към министъра на икономиката. Николов в шеговит тон, каза че догодина ще празнува вероятно юбилей и вероятно ще му се наложи да донесе торта, но тя вероятно ще бъде с люти чушки или хинин, защото не трябва да бъде сладка. Все още няма определен дори поименен състав на този съвет, а той се определя от министъра.

"Ние не можем да си обясним защо няма воля и защо, след като законът го предвижда това нещо и го изисква да се събира, с такава лекота се погазва закон вече 9 години", каза Николов. Те са говорили и със сегашния министър и от там са им изпратили писмо да посочват представители. Според Николов в момента се определя поименният състав и като и мине тази процедура вероятно ще се свика и съвета.

Николов постави отново въпроса за конкуренцията. Тук говори за доставката на електроенергия и посочи, че от 1 юли в Сърбия, от 1 януари тази година в Босна могат да си избират доставчик на ток. "България е задължена отдавна, навряла си е главата в пясъка и чака Европа да задвижи всички инструменти и процедури да ни принуди да си либерализираме пазара", каза той. Николов засегна и проблема с топлинните счетоводители, където каза, че имаме привидна конкуренция. Николов предупреди, че при санирането ще бъде огромен пропуск, ако не се променят вертикалните щрангове с хоризонтални, там където блоковете са топлофицирани. /БГНЕС

Коментари

Новини Варна