Българка откри биологичната си майка, тя отказва да я види

41-годишна българка, която от 20 г. живее в Холандия, успя да открие биологичната си майка в България.

Засега майката не е особено щастлива от намирането и е помолила дъщерята да я остави на мира. Причината е, че никога не е казвала на сина си и дъщеря си, родени след това, за момиченцето, наречено Мая, което оставила за осиновяване през юни 1973 г.

Братът и сестрата също не подозират за съществуването на холандската си сестра. Майката твърдо отказва да им разкрие истината, която излезе на бял свят след няколкомесечно издирване на “24 часа” и предаването “Без следа” на холандската телевизия KRO.

“При последния ни телефонен разговор дадох дума на биологичната ми майка, че няма да търся нито нея, нито децата й. Но се надявам един ден да се запозная с тях. Кръвта вода не става. От сърце ви благодаря за това, което направихте за мен и семейството ми! Търсенето на биологичния ми произход бе много важно за мен”, написа Рени от Амстердам до “Без следа” и “24 часа” дни след намирането.

В края на януари KRO излъчи кратък филм за случая, в който се разказва за пътуването на Рени до София в търсене на биологичната й майка. За съжаление обаче, филмът завършва с отказа на майката да отвори вратата, за да види детето, което е родила и дала за осиновяване преди повече от 41 г.

Рени прекарва няколко часа пред блока и апартамента в софийски квартал, където живее биологичната й майка. До последно младата жена таи надежда, че възрастната ще отвори и ще се съгласи да говори с порасналото си момиче. Уви, жената остана непреклонна, а екипът и дъщерята бяха принудени да се върнат в Холандия, без да заснемат щастливо събиране.

“Реших, че няма да се примиря. Мое право е да знам истината за биологичния си произход”, бе категорична Рени. Така

дни след злополучното пътуване до България тя се осмелява да напише и прати препоръчано писмо на жената, която я е родила.

В него разказва за себе си и обяснява защо я е потърсила. “Дадох й време до края на годината да помисли и сама да разкаже за моето съществуване на двете си деца, които са мои брат и сестра. Всъщност мисълта за тях ме накара да не се отказвам и да продължа да търся”, споделя Рени.

Няколко седмици по-късно, и докато чакаше излъчването на филма по холандската телевизия, тя получила дългоочакваното обаждане от България. От другата страна на линията била биологичната й майка. Жената признала, че се е изплашила от камерите и намесата на журналисти и затова не отворила вратата, когато Рени се появила пред дома й. Споделила, че се нуждае от време, за да признае истината пред децата си.

При един от следващите разговори обаче променила мнението си. Знаела, че те няма да приемат истината. Настоява Рени да не я търси повече и че тя ще се обади, ако реши.

“Засега нямам друг избор, освен да приема решението й. Не крия, че съм огорчена, но не съжалявам, че започнах търсенето”, казва жената.

Издирването започна преди близо година. Тогава Рени, със знанието и съгласието на майка си - жената, която я осиновила, се обръща към популярното в Холандия предаване “Без следа”. В него, подобно на рубриката на “24 часа”, която съществува от 2002 г., екипът търси и събира близки и роднини, които отдавна са изгубили дирите си. Със случая на българката се заема журналистката Милена Будинова, която от години живее в Амстердам и сътрудничи на предаването. Тя от своя страна се обърна за помощ към “24 часа”.

Малкото, с което Милена разполагаше, са трите имена на рождената майка и странните обстоятелства, при които на 31 май 1973 г. родила момиченце, което кръстила Мая. За да не се разчуе този факт, в последните месеци на бременността започнала работа като санитарка в “Майчин дом”, където й дали подслон на тавана, докато роди. 20 дни след раждането на бебето решава да го остави за осиновяване.

Месеци след като “Без следа” и “24 часа” обединиха усилията си, биологичната майка на Рени е открита. Помага ни безкрайно дълго ровене в регистри, архиви, бази данни, десетки срещи и разговори с хора, които евентуално да си спомнят събитията от онова време.

Жената е повече от шокирана. Отначало отказва да признае, дори отрича, че става дума за нея. Надеждата на “Без следа” и “24 часа” е, че майчиното й сърце няма да издържи, когато Рени сама позвъни на вратата й. Това обаче не става. Когато Рени пристига в София, жената отказва да отвори, въпреки че екипът на телевизията дълго я увещава и стои пред дома й.

“Когато разбрах, че сте открили биологичната ми майка, много се зарадвах. Да бъда откровена обаче, никога не съм очаквала много от нея. Винаги съм казвала, че имам майка - жената, която ме е осиновила, и втора не ми трябва.

Майка е златен човек. Тя и татко са ме отгледали и направили това, което съм, от 20-ия ден на живота ми. И татко страшно много ме обичаше и се гордееше с мен. Той почина преди 11 г. Винаги ми е казвал да не си създавам трудности да търся биологичната си майка. Скоро го сънувах и пак така ми каза в съня ми”, разказва Рени.

Тя обаче е сигурна, че той би я разбрал защо е започнала търсенето. “Майка е 100% с мен. Също брат й и снаха й - моите вуйчо и вуйна. Те са страхотни хора!”, казва Рени.

Тя решила да търси биологичната си майка, защото искала да знае коя е и откъде идва, какви са корените на семейството. Подтиквана от същите въпроси, сега иска да търси и биологичния си баща. “Дълбоко в душата си се надявам да успея”, казва тя. В същото време разбира, че това няма да е лесно, защото рождената майка държи голяма част от ключа към истината.

“Чувствам се длъжна и към моите две дъщери, които рано или късно също ще започнат да ми задават въпроси. Не искам да лъжа и да крия, защото видяхдо какви последици води една голяма лъжа и тайна”, казва Рени. Тя разбира, че тази жена й е дала живот и й е много благодарна за това. “Но тя няма право да ми отнема възможността да зная потеклото си. Не искам да остана завинаги анонимната захвърлена дъщеря”, категорична е младата жена.

Малкото, което научила за баща си от телефонните разговори с биологичната си майка, е, че е роден през 1948 г., че е учил химия в Бургас и че се е казвал Симеон. На осмия ден от раждането отишъл в родилния дом, след като един от докторите успял да го издири с надеждата, че като види бебето, ще се смили. Това обаче не променило решението му да ги остави. “По думите на биологичната ми майка отношението му е било повлияно от майка му”, казва Рени. Тя се надява, че 41 г. по-късно бащата ще се разпознае в тези редове и ще промени решението си.

Младата жена все още се мъчи да преодолее шока от пътуването в София, когато стояла пред затворената врата на жената, която я е родила. След кратката искра надежда от обаждането на майка си, сега отново удря на камък. Колебае се какво да направи, след като биологичната й майка категорично отказва да разкрие истината за съществуването на Рени пред другите си две деца. От една страна, разбира, че всеки има право да пази в тайна миналото си, от друга, е огромното й желание да намери баща си, брат си и сестра си. “Ще продължа, докато сама разбера, че вече няма смисъл”, казва жената.

Единственият, който знае за нейната изненадваща поява 41 г. по-късно, е братът на майка й. “Чудя се дали да опитам да се свържа и с него. От 20 г. живея в Холандия. Тук хората са много директни, всичко се говори открито, но не знам дали това е прието в България и как ще реагира той”, пита се жената.

В последните седмици комуникацията между майка и дъщеря е спряла. “В последния ни разговор й казах, че повече няма да й се обаждам. Ако тя реши, може да ме потърси”, споделя с болка жената.

Рени смята, че каквото и да стане, резултатът ще бъде, че е открила биологичната си майка и тя знае за нейното съществуване. “Това бе моята цел. Другото - бъдещето ще покаже! Засега съм се съсредоточила върху живота си тук, върху семейството си и всички чудесни хора около мен. Почти всички ме поздравиха за смелостта да направя такава стъпка в живота си. Знаех, че ще е трудно, бяха ме предупредили, но не се отказах”, завършва Рени.

Първото писмо на дъщерята

след намирането:

Мила ...,

Пиша ти това писмо, за да ти обясня защо и какво ме накара да те потърся. Историята е дълга за разказване, но ще се опитам да я опиша по възможно най-краткия начин.

Майка съм на две прекрасни дъщери на 6 и 3,5 г. От 8 г. живея с най-милия и прекрасен мъж на света и чудесен баща на нашите деца.

Когато се родиха децата ми, започнах все по-често да си задавам въпроса на кого приличат. Тук, в Холандия, след раждането на дете се провеждат стандартни разговори за здравословното състояние на членовете на семейството и дали има някакви вродени заболяваия.

Когато питах майка за това, тя отбягваше въпроса ми. Много хора преди ми бяха казвали, че съм осиновена. Обещах пред себе си да приема истината само когато майка я потвърди. Когато дъщеря ми стана на 6 месеца, тя ми призна. Татко почина преди 11 г. Много ме обичаше и се гордееше с мен. Майка ми разказа от своя гледна точка историята на моето раждане, която за теб вероятно е била кошмар, или поне това е моето предположение, защото не знам цялата истина.

Майка винаги е говорила с голямо уважение за теб, без дори да те познава. Имената ти ги е видяла в акта ми за раждане и ги е запомнила. Това бе единственото, което знаех за теб.

Много дълго те търсих с помощта на много мили хора. Те успяха да те намерят и сега зная малко повече за моя произход. За съжаление, имам много неотговорени въпроси, които мога да задам само на теб.

Потърсих те, за да ти кажа, че животът винаги ми се е усмихвал. Дори и да е имало лоши моменти, хубавите са били много повече и съм ги запомнила до ден днешен.

Има една българска поговорка: “Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на смет!” Искам да ти благодаря, че си ми дала живот. Знай, че в момента не те упреквам за нищо. Все още живея с надеждата, че един ден ще си поговорим. Друго нищо не искам и не очаквам от теб.

От хората, които те намериха, разбрах, че имаш син и дъщеря. Това много ме радва. Те имат право да знаят за моето съществуване. Живея в цивилизован свят, където моралът дава право на осиновените деца да знаят биологичния си произход. Искам да осъществя контакт с брат си и сестра си, но ми трябва твоето разрешение. Моля те за това. Ще изчакам до края на тази година. В противен случай сама ще се свържа с тях, за да им разкажа моята истина. Ти си ми дала живот, но не ми отнемай правото да знам коя съм и откъде съм. Ще ти бъда много признателна!