Школски директор: Натоварването на учителите е неадекватно

Наскоро синдикат „Образование“ към КТ „Подрепа“ направи проучване за работното време на българския учител. Според изнесенните данни родният преподавател се труди до 53 часа седмично при 40 часа максимум работно време, фиксирано с Кодекса на труда. Като се основаваха на тази информация, редица централни медии писаха, че нашите учители са преуморени и стресирани. От синдиката обаче не споменаха за една друга несправедливост. От години съществува дисбаланс при организирането на работата на учителя и съответното заплащане. За неадекватността в това отношение алармира пред „Черно море“ директорът на Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ Павлин Петков. Той посочи, че от десетки години срещу еднакво възнаграждение учителите по отделните категории предмети имат различен брой часове. Дисбалансът се изразява в това, че преподавател по един предмет работи с десетки часове повече или по-малко от свой колега срещу еднакво заплащане. Това се поражда от годишната норма преподавателска дейност, която имат учителите. Една от категориите, в които влизат предметите математика, информатика и др., има годишна натовареност от 648 часа. В другата група са физици, химици, биолози и др., като за тях нормата е 684 часа. Най-неоправдани са учителите по философия, история, география и др., като за година те имат по 720 часа. Претовареността на даскалите се поражда и от разпределението на учебните часове, тъй като въпросната годишна норма се осъществява за различни периоди от време. В прогимназиалния етап тя се разпределя в 34 учебни седмици, тъй като учениците учат до 15 юни. В гимназиалния курс седмиците се увеличават с две, понеже учебните занятия приключват на 30 юни. Дванайстите класове пък учат до края на май и учителите им трябва да изпълнят нормата си за 31 седмици. Простата логика сочи, че тези учители имат най-голяма седмична натовареност, тъй като трябва да осъществят часовете си за най-малък период от календара.
Тези норми водят до ситуацията, в която от двама души с еднакво образование, квалификация и опит, които обаче преподават по различни предмети, единият е обречен да работи с десетки часове повече от другия при еднаква заплата, обясни Петков. Той коментира, че всичко това е залегнало в наредбата за работните заплати на служителите в системата на народната просвета, като този подход към натоварването не е променян с години. Според него в рамките на съществуващото финансиране при подходящи актуализации на нормативната уредба този дисбаланс може да бъде решен. „Например би могло да се стимулират определени видове заетости на различни категории учители, но не непременно с вдигане на възнаграждението за единица време, а напротив - за същата заплата да се намали заетостта“, коментира Петков. Той е на мнение, че законодателят не смее да предприеме подобни стъпки, тъй като се бои, че в училищата могат да се появят злоупотреби.
Всички знаем, че освен провеждането на учебните часове учителят има и редица други ангажименти. Безспорно един от най-важните е подготовката за занятията. Някои от страничните дейности се заплащат допълнително, като лекторските часове например, за които минималният хонорар е 5 лв. Допълнително възнаграждение се получава и за проверка на работи от олимпиади, конкурси и т.н.
Сред дейностите, които не се заплащат допълнително, са съвещанията на педагогическия съвет, родителските срещи, присъствието на различни училищни изяви като изложби и др., посочи Павлин Петков.

Деница Литарска