"От пясъка до небето" - приключенията на Кирил Аспарухов до Дубай и обратно (ГАЛЕРИЯ)

Кирил Аспарухов е най-известният варненски шоумен. Роден е в Петрич, шлифован в Долината на огромната химия – Девня, където 18 години е геодезист и основен експерт направление „ Култура”. Строителен инженер по обучение, стихотворец по душа, публицист и ефирен водещ по наложителност, танцьор по характер, шоумен по нужда – това е той. 

Най-после и аз се качих на прословутият небостъргач "Бурж халифа" в Дубай. Това е не само девиза на кулата, а и на самия град на брега на Персийския залив. Веднага изкачат в съзнанието ми още други два девиза на стари български града - софийския "Расте, но не старее", който знае цяла България и варненския - "Расте и хубавее", пръкнал се през далечната 1932 година, това сподели с мен самия хаджи Ламбрин Сотиров, изключителен варненец, но колко хора знаят този девиз?

Вторник е. Обедно време. Температурата е около 26 градуса. Реят се облачета. Бързо купуваме входни билети. Обикаляме безкрайни пространства, наситени с информация за строителството през годините на този архитектурен феномен, изправил на пръсти света с височината си - 828 м. Попадаме на по-евтината часова зона. След 16 часа цената е друга. На залез слънце гледката отвисоко има други измерения, а пеещите фонтани стават и цветни. Та стигаме скоростно / няма минута/ до 124 етаж. Три асансьора изхвърлят в облаците тълпите туристи. А на панорамната тераса хора от всевъзможни раси. Всички са с противоковидни маски. Така е по улиците, в заведенията, в МОЛ-овете...Навсякъде. И все ще се намери някой, който да ти направи забележка, ако маската ти е под устата. Обикалям целият етаж и пикирам кипящото строителство до където ти видят очите. Когато кандидатствах архитектура, приеха ме в специалността  "Геодезия, картография и фотограметрия". Бях огорчен, че се разминах с една от мечтите си. Но като видях построеното до този момент в Дубай, смачка ми се още повече самочувствието на завършил строително инженерство. А как ли се чувстват архитектите, които не могат да реализират поне една подобна като в Дубай сграда. Лъскави, неповторими като фасади, като покривни конструкции, със стърчащи всевъзможни елементи ! Градски магистрали с по 8, 6 или 3 ленти в едната посока. А надземното им метро / фантастичен дизайн на спирките и на пешеходните преходи над улиците, с хоризонтални движещи се ленти/. Как не видях кръпки по асфалта. Или нещо като ремонт, прокопаване на платното, защото било забравено еди какво си да се прокара. Не видях и строителни отпадъци около строящите се сгради. Явно - жестока и точна организация. Често ползвахме такси, не подскочихме никъде заради неравен терен. А прилежащите пространства около магистралите - с всевъзможни растения, цветя, "нарисувани" красиво и неповторимо. Подземни и надземни паркинги навсякъде. А на открито, даже и със сенници, заради високите температури през лятото! Видях го и от високо и на място. Как само превръщат пустинята / пясъците/ в райски градини. В живителни и красиви оазиси. От пясъка - до небето! Забележително. А вътрешният ми глас ме дърпа - нали в химна ни се пее - Ти си земен рай! А в какво обърнахме този рай?...

Обикаляме езерото около Бурж халифа. Шум на приближаваща се буря "издава", че предстои включване на пеещите фонтани. Впечатли ме, но не ме изненада, вече се бях дивял на пеещите фонтани в Лас Вегас пред хотел "Белажио" и то, многократно. Но много приятно ми стана, когато най-неочаквано прозвуча песен на Едит Пиаф. Емоцията ми надхвърли всякакви очаквания. Любовните й прозрения и възторзи преляха с играта на струите вода и аз усетих, как пее душата ми, как красотата хармонично прелива и се пречиства през издайническите ми сълзи...

Интересен дизайн има и Операта Дубай. Има специален тур за разглеждане на вътрешните пространства, но не беше фиксирано в този ден. След преживяванията в салоните на Одеската, Варшавската, Стокхолмската Кралска опера, Кишиневската, Метрополитен в Ню Йорк, Ковън Гардън в Лондон, оперните зали в Атланта, Лас Вегас, Бостон и Орландо, някои от салоните на Бродуей, изживях радостта да гледам съвременен балет в Гранд опера Париж, щеше ми се да го направя и в Дубай. Не ме огря. Програмата беше изкушаваща, но разминаване в датите ме лиши от Балетната гала на сборна международна трупа, от предстоящото гостуване на "Кристал палас балет" на Большой театър". Мощна реклама имаше и на мюзикъла "Чикаго", предстоеше "Отело", "Тоска", балета "Анна Каренина", фламенко шоу...Видях само разкошната огромна зала с фантастичен амфитеатър и много удобни кресла за сядане / на рекламна снимка/ и се върнах обратно по стъпалата, които граничеха с втора поредица стъпала, но с течаща вода...

Чудните градини на Дубай! Поредна фантазия сред пясъците. Изумителна фантазия и решение на дизайнера на градината. Огромни коне, слонове, танцуващи балерини - целите в цветя. Минаваш под цветни тунели във формата на сърца. Замъци, сюжети от приказки с чудноватите си герои. Фонтани сред цветя. И всички - цъфнали. Във всевъзможни гами от цветове. Дори и да не обичаш цветята, няма начин да не се влюбиш в тях. А един вътрешен глас пак  се намесва - А питаш ли как са ги посадили, как ги поливат и защо не видя изсъхнало цвете?

Преди години, когато се завръщах от поредните си турове из Европа и САЩ, зрително удоволствие получавах единствено от зелените и цветни площи пред Двореца на културата и спорта и пред завод "Дружба". Донякъде ме радваше градинката пред "Севастопол", но след като махнаха цветния паун, независимо, че я "обогатиха" с нови паметници и форми, тя изглежда занемарена, безцветна. Добре, че има една централна алея в Морската градина, където можеш да усетиш пир на сетивата си от пролетта, до късна есен...

В щенията си бях включил и Марина Дубай, най-скъпарския район в съвременен Дубай. Погледнат от далече, веднага събужда асоциациите с небостъргачите на Ню Йорк. С тази разлика, че тук те са по-лъскави, по-изящни и неповторими. Водни канали, в които се оглеждат и в които плуват яхти и туристически корабчета, оцветени вечер като в приказки. В единият край продължава да се строи нещо подобно на Бурж халифа, а на другия забива чело в облаците най-високото в света Виенско колело, Дубайското. Там е и един от плажовете. Е, няма пясъка на нашите "Златни пясъци", но почистен, с необходимите легла, сенници още нямаше / явно, не е истинския им летен сезон/, но имаше хора във водата. Как няма да се потопя. И то, в Персийския залив. Самият той "плуващ" в неповторимите исторически и героични фрески. Съблякох се. Първото съприкосновение с водата се оказа хладно, но второто, о, то ме повлече навътре и заплувах. Солена вода, по-солена от черноморската, но като първи опит за "моята житейска история" си струваше. Последва хапване от уж евтините сандвичи. Изкуших се и от печени кестени. Как няма да го сторя, като съм си от Петрич, от подножието на Беласица, където растат тези прословути за хапване кестени. И след като съм го правил в Париж, Атина и Истанбул, как няма да го направя и тук. За 20 дирхама - 10 броя. Кеф, Киро, кеф. Сторих го.

Изкушението да видя и столицата на емирствата - Абу Даби не се реализира. Пусти Ковид контрол. А предишния ден някакви си дронове взривили някакви цистерни...Отписахме тази дестинация. Заменихме я с посещение на Експо Дубай 2020.

Прекосихме с метрото целия Дубай. Хотелът ни беше в индийския квартал. Затова, че съм над 60 години, получих специален пропуск за "сеньори", т.е. - безплатен. Крака да имаш. Надникнахме в Молдовското, Българското / ах, нашето сирене и кисело мляко, Панагюрското златно съкровище, но и Варненското, ах, нашето розово масло!/, Таджикистан, Русия / удивителна разходка с човешкия мозък в Космоса в близкото бъдеще/... Цяла седмица няма да ти стигне, ако искаш да се запознаеш с всеки павилион. Да видиш експонатите. Да проследиш видеостените. Да присъстваш на забавните програми на централната куполна палата! Посветихме само два часа от времето. И нова приятна изненада. Не ни се връщаше с метро. Търсехме такси. А попаднахме на малки автобусчета / безплатни/, които направиха външна обиколка на Експото, а там се прехвърлихме на по-голям автобус, който ни върна до МОЛ-а на Бурж халифа. Още една безплатна екстра. Отново прекосихме половината град.

Не ми се говори за тези безумно големи МОЛ-ове. В единия - огромен аквариум с водна прозрачна стена, за да видиш акули, скатове и други обитатели на океаните и моретата. Задължително двама водолази плуват пред очите ти и разнасят рекламен транспарант. А по-нататък - водна стена със скачащи плувци - скулптори. В другия - ски писти и всичко, което няма нищо общо с летните горещини. Запознанство в движение. Неслучайно попадаме на арабска улица в централния МОЛ, за да пием свежо кафе / много свежа цена - 28 български лева/. Последната вечер си позволихме и вечеря в сирийски ресторант "Булката от Дамаск" / имало такъв филм, който не съм гледал/. Кулинарното изкушение беше на два етажа, а дълго - около100 метра. Пред него - огромен тротоар, също ресторантско пространство. И персонал, да ти се уплаши окото. Един от приятелите в групата ми беше сириец и за него нямаше нито езикова пречка, нито кулинарен избор. Повечето от работещите тука са емигранти от войната. Те не работят просто, а хвърчат. Толкова бързи и изпълнителни. Водата и хляба - безплатни. Опитахме разни салата. Сирийски специалитети. Наистина се почувствах като част от приказка на Шехерезада, която не иска да каже края на историята си. Но алкохол не сервираха. Не само в този ресторант. Сухия режим е част от алкохолния "пейзаж" в Емирството.

1 от 6

Снимки: Авторът

А за тоалетните в Дубай отварям малка скоба. В България ще открият заведение за обществено хранене, но задължително трябва да има тоалетна / безплатна за клиентите/ и с вход за външни лица. Как ви прозвуча, а? А в Дубай, няколко заведения имат една обща тоалетна, която се подържа на невероятно хигиенно ниво. Голям е поддържащия персонал. Не само в тоалетните, ресторантите, кафенетата. А и на паркингите. 

Сигурно изпускам много подробности от дубайския пейзаж. Много неща не успях да видя. Пусто недостатъчно време. Пусти финанси, които мълниеносно свършат, а в Дубай животът тече не само на високи обороти, но и на скъпо финансово ниво.

Еуфорията от видяното много бързо ме приземи още с кацането на Терминал 2 на Софийското летище. Бяхме с къси панталони и фланелки в Дубай, тук - с канадки, шапки, шалове, ръкавици. Идвахме от 26-28 градуса, а тук ни прегърна снежната -8 градусовоа температура. Самолетът - закъсня. Нискотарифна компания. Не отпуснаха два автобуса да ни извозят от самолета, а само един, който се върна, за да вземе останалите пътници. А моята варненска групичка бързаше да хване влака за Варна.

Вместо в 20,40 часа да сме забравили, че сме летяли, ние чак в 21,50 ч търсим такси. Четирима не може да се качим в едно такси. До шофьора не могло да се сяда. Налага се да вземем две таксита. Вземаме ги. Слава Богу, основните артерии почистени от сняг. В 22,15 влизаме в приемната сграда на Софийската ж.п гара. Лъха ни неприятна миризма на кенеф. По-скоро - на нужник. Неотоплена, разбира се. Купуваме си билети първа класа за последния влак през Карлово. Мизерно купе - износена червена дамаска и там миришещо на...Сещате си. Тук парното надуто до дупка. Не може да се спи. Затварям очи, а дубайските спомени ме връхлитат и не питат защо отидох да видя този мегаполис, защо се върнах толкова бързо. Ще ми избяга родна Варна ли? А до лятото има още вирусни атаки, още покачване на цените, може би и на пенсиите ни / ах, дано, дано, ама едва ли?/. Само да ми дойде Лято 2022! Не от пясъка до небето, а от пясъка - до хоризонта!

Кирил Аспарухов, януари 2022 година