Хората открай време са склонни да идеализират миналото и да гледат скептично на постижения на прогреса. С това не бива да се прекалява: неоспорим факт е, че днешните автомобили са по-комфортни, по-бързи и по-безопасни от онези преди 20 или 30 години. Но все пак те имат и някои подчертано дразнещи черти.
Ето част от тях:
Коженият салон
Естествено, хубавата кожа е приятна екстра. Но не винаги. А и повечето масови производители далеч не избират от най-качествената - доста често се задоволяват със синтетика. Сега, в разгара на летните жеги, да седнеш върху нагорещената черна изкуствена кожа съвсем не е най-приятното нещо. Добре напечена от слънцето, температурата й може да надхвърли 60% по Целзий. 30 секунди върху нея, и после дълго ще се разхождате с подгизнала от пот фланелка. През зимата е обратното - кожата се вкочанява и се затопля много по-трудно от текстилните седалки. Но въпреки това все повече производители залагат на нея.
Широките колони
В края на 90-те А- и В-колоните на автомобилите взеха да се уголемяват заради растящите изисквания за безопасност. Днес колоните образуват високоякостна клетка, която опасва пътниците при удар. Негативната страна на това е, че видимостта за шофьора доста се влоши. Естествено, производителите биха могли да използват и по-тънки колони от материали като титаниевите сплави. Само че те струват скъпо и биха подяли печалбата. Проблемът е толкова сериозен, че компании като Continental разработват сложни системи за виртуална "прозрачност" на колоните.
Вградената навигация
Тя е на пръв поглед доста приятна опция - така смартфонът ви остава свободен, не ви трябва връзка с интернет, нито висящи по таблото кабели. Само че в девет от десет случая "заводската" навигация е в пъти по-недодялана за управление в сравнение с Google Maps, и е в състояние да ви забие в трета глуха за нула време. Да не говорим, че за нищо на света не би могла да ви предупреди за залегнали в храстите катаджии, както прави Waze. За сметка на това струва хиляди левове.
Твърде сложни менюта
Колкото по-модерен е един автомобил, толкова по-трудно е някоя негова функция да се включи с обикновено натискане на бутонче. Вместо това получавате много красиви менюта, подменюта и подменюта на подменютата. От естестическа гледна точка това е чудесно. От практическа е досадно и дори опасно.
"Кастрирана" резервна гума
Пълноразмерната резервна гума е вече по-голяма рядкост от почтените политици. Повечето производители монтират вместо това маломерна гума тип "патерица". Че и даже я представят като екстра. Всъщност патерицата има само едно предимство - заема мъничко по-малко място в багажника. Освен това има куп недостатъци - с нея не бива да се кара бързо, трябва много да внимавате за дупки и по хлъзгави пътища. А на много производители напоследък им се свиди дори тя, и вместо това слагат в колите комплекти за лепене на гуми. Които в повечето случаи са напълно безполезни, и при спукване трябва да викате пътна помощ.
Винаги включената ESP
Eлектронната стабилизираща система несъмнено е полезно изобретение, спасило доста човешки животи. Но има и моменти, когато системата пречи - примерно ако сте затънали в кал или сняг, и ви трябва по-интензивно въртене на колелата - но ESP се намесва и ограничава двигателя, за да предотврати буксуването. Повечето коли имат бутон за изключване на ESP. Но в последно време при все повече модели това става всъщност през няколко подменюта. А има и такива, при които системата не може да се изключи напълно.
Непобедимият Start-Stop
Тази система се роди от напъните на полиците. Тя действително намалява емисиите в трафика - но с цената на значително по-голям акумулатор, и по-къс живот на стартера. Много хора я изключват, или за да опазят автомобила си, или защото постоянното гаснене по светофарите ги дразни. Но при всяко ново включване на контакт системата отново е активна. А при някои модели даже няма бутон за изключването - вместо това се налагат дълги ровичкания из менютата.
Пакетите оборудване
Първи ги въведоха японските компании, за да намалят производствените си разходи. При тях не можете да си поръчате индивидуално желаните опции, а трябва да ги вземете в комплект с други, от които може да нямате никаква нужда. С промените в европейските тестове за вредни емисии, които вече изискват производителят да прави отделни изпитания за всяка допълнителна система от оборудването, вече и производителите на Стария континент са принудени да опростяват списъците с опции и да ги комбинират в пакети. Иначе би се наложило да провеждат по няколкостотин и дори няколко хиляди теста за всеки нов модел.
Затъмнени стъкла
Ултравиолетовият филтър в стъклата е добре дошъл - той поглъща голяма част от енергията на слънчевите лъчи, понижава температурата в купето и предпазва пластмасите по таблото от избледняване или напукване. Но оптичното затъмняване на стъклата, така че през тях да не се вижда, е нещо съвсем друго. Някои хора държат на него, други се дразнят. Със сигурност се дразнят онези, които карат зад вас и не могат да видят нищо през колата ви. Въпреки това, и въпреки строгите норми за затъмняването в европейските държави, много производители предлагат коли с фабрично потъмнени стъкла.
Автоматичните колани
Още едно изобретение, което несъмнено е спасило множество човешки животи. Но и то си има дразнещи страни. Примерно когато сте паркирали под наклон, и автоматичният механизъм на колана го блокира, за да не можете да го закопчаете. Вероятно е възможна и по-фина настройка, така че механизмът да се задейства само при истинска опасност. Но никой не се е засилил да я постигне.
Процепите между седалката и торпедото
Те са своеобразна черна дупка, в която изчезват мобилни телефони, монети, важни бележки и дори, в най-досадните случаи, половин блокче шоколад. Вътре не може да се бръкне с ръка, а и под седалката достъпът е затруднен - особено при съвременните седалки с електрическо регулиране и други усложнения. Прозорливите китайци дори вече продават специални "уреди" за бъркане между седалките.
Драскащи се пластмаси
Особено голям проблем при прага на багажника. В 95% от случаите той е пластмасов, и то от неособено устойчива на надраскване пластмаса. По-меко покритие би било вероятно по-практично - но и по-скъпо. А и по-трудно се мие. Някои премиум марки добавят "предпазни" хромирани лайстни по ръба. С което фактически влошават положението.
Пианолак по таблото
Напоследък стана много модерен, и минава за луксозна "екстра". Всъщност става дума за доста евтина пластмаса. Която не само заслепява водача, отразявайки слънцето и всякакви светлини, но и е истински магнит за пръстови отпечатъци, прах и всевъзможни други замърсявания.
Изнежените брони
Думата "броня" ясно подсказва оригиналната функция на този компонент - да брани автомобила при удари. Но в наши дни е точно обратното: броните са онова, което трябва да пазим и за което трябва да треперим. Боядисани в цвета на купето, с всякакви псевдо сплитери и други "динамични" компоненти, броните днес са толкова деликатни и скъпи за подмяна, че напълно са загубили оригиналния си смисъл.
Нископрофилните гуми
Още една мода, която не е съвсем разбираема. Гумите стават все по-нископрофилни - което несъмнено изглежда добре в Instagram, но по пътища като българските си е чист мазохизъм. Такива гуми возят по-неконфортно, по-застрашени са от дупки и на всичкото отгоре са по-скъпи.
Датчиците за налягането в гумите
И те са полезно изобретение - на теория. Европейският съюз ги превърна в задължително оборудване за новите автомобили. Но някои производители се изхитрят и вместо реални датчици във вентилите на всяка гума, измерват просто оборотите на колелата в движение и по това правят някакви мъгляви заключения за налягането. Впрочем даже датчиците от първия тип твърде често дават "фалшива тревога". Системата очевидно се нуждае от усъвършенстване. Но никой не се е разбързал да го прави.
Източник: automedia