Кафеварката навърши 149 години

Едно еспресо, моля! Такава поръчка не е съществува преди началото на миналия век. Еспресо машината вече е създадена, но в онези времена от откритието на нещо до навлизането му в бита на хората, минавали десетилетия.
Как през вековете е приготвяно кафето, за което френският дипломат Морис дьо Талейран казвал, че е “черно като дявола, горещо като ада, чисто като ангел, сладко като любовта.”
Първото приспособление за приготвяне на ободряващата напитка по метода - преминаване на пара през предварително смляно кафе, е разработено във Франция през 1922 г. Еспресо машината обаче е италианска - дело на инженера от Милано Луиджи Безета. Всъщност той не работел сам, а с колега от Неапол, чието име се загубило в праха на годините.
Двамата се чудели как да съкратят времето за правенето на едно кафе. Думата еспресо идва от италиански и означава “нещо, приготвено за гостите”.
Първото еспресо - без каймак
Прототип на еспресо машината бил представен на изложение в Париж през 1955 г. Експанзията на еспресото по света обаче се случила, след като изобретението на двамата италианци било представено в родината им. Това станало през 1901 г. Проблемът на кафето от машина, което пиели европейците в началото на ХХ век бил, че било без пяна. И по тази точка губело от ориенталската напитка, приготвяна в джезве, например.
Непростимият пропуск на Безета с липсата на каймак бил отстранен едва през 1938 г., когато неговият сънародник Акиле Гаджиа патентова професионалната кафе машина. Тя приготвяла напитка с превъзходен вкус, ободряващ ефект и плътен каймак. Как ставало това? Върху предварително смляното кафе се впръсквала вода под налягане, за да се извлече екстракт от кафето.
30 секунди за идеална напитка
Смята се, че идеалното време за приготвяне на чаша еспресо е 30 секунди. За по-малко от това време кафето нямало да получи наситен, плътен вкус, а за по-дълго - ще стане кисело, заради отделените танини.
“Кубинската” кафеварка също е с италиански произход - изобретил я професорът от Неапол Ернст Или през 1933 г. Иначе тази кафеварка се нарича от “гейзерен тип”. Въпреки, че домашните кафе машини доста поевтиняха, в повечето български домакинства продължават да правят сутрешното си кафе с “кубински” кафеварки. Нарицателното й име идва от времето на късния соц, когато от Куба бяха внесени алуминиеви кафеварки. По-късно започнаха да ги произвеждат и родните заводи, но те се отличаваха от “оригиналните”, защото чучурчетата им не бяха извити и подлизваха.
Най-старият уред за приготвяне на кафе, използван и днес, разбира се, е джезвето. То е без конкуренция при приготвянето на турско кафе. А само то става за гадаене.
В Северна Европа е популярно филтрираното кафе. Според легендата на една немска домакиня й хрумнало да прецежда през филтър кафеения разтвор.
Във Франция пък измислили т.нар. френска преса. Това е уред за приготвяне на кафе, с който смляното кафе се накисва за кратко в гореща вода. След това то се отделя с помощта на прецеждащ клапан, който събира и притиска смлените зърна на дъното на съда. Понякога се среща и под названието “кафетиера”.
Кафето е от Етиопия
Легендата разказва, че някъде през 850 г. етиопският пастир Калди забелязал, че козите му стават особено игриви, след като пасат от червените плодове на един храст. Калди решил сам да пробва каква е тази работа. Хапнал от плодовете. И също почувствал прилив на енергия.
Както било прието в онези времена, младежът споделил откритието си с игумена на местния манастир. А той му намерил богоугодно приложение - започнал да приготвя отвара от листата на храста и да я дава на монасите, за да не заспиват по време на нощните молитви. Дали на напитката името “кава” в чест на персийския владика Кавус Кая, почитан като светец. Има и друга версия - Калди пасял козите си в местността Каффа, която дала името си на ободряващата напитка.
През VII век кафето е пренесено от Африка в арабския свят. Популярността му предизвикала смут в душите на ислямските духовници, които през 1511 г. свикали в Мека прочутия “Съвет на кафето”. Религиозните политици решили, че то е дяволско питие, което действа върху ума и чувствата и отклонява правоверните от пътя на вярата. Кафето било забранено наравно с виното, макар за това да няма нито дума в Корана.
Разпространението на кафето тръгнало от йеменското пристанище Мока. На него бил наречен и най-известният сорт. Турците научили за кафето от арабите. Но пък първи направили кафенета, където да се събират на приказки.