Премиерно играят "Мечо Пух" утре вечер в Кукления театър от 19 часа. Постановката е на режисьора Бисерка Колевска.
"За трети път работим заедно с варненския куклен театър. Преди години правихме „Алиса в страната на чудесата“. „Мечо Пух“ от две-три години го мъдруваме с Вера, но си трябваше време да узрее, тъй като това е много сложна материя. Дълго време търсих сценарий, защото без добър сценарий историята може да се размие.
Идеята дойде неочаквано, когато си говорих с моя син, който е един истински Кристофър Робин и когато се прибира вкъщи винаги си гледа играчките. В разговора с него дойде идеята да започнем тази история с края - когато Кристофър се връща вкъщи след много години и вижда своето мече. Това се оказа ключът към целия спектакъл. "Мечо Пух" е произведение не само за деца, то вълнува и възрастните.
То е интересно не само със случките и приключенията на героите, но и с идеята, че не трябва да пораснем, не трябва никога да затръшваме вратата на детската стая, за да може да се връщаме и да се съхраним като хора. Гьоте казва, че детето това е бащата на човека, т.е. за да бъдеш човек трябва да си дете, защото тогава си истински, тогава си естествен, тогава имаш истинските приятели, които обичаш не защото са богати или защото са красиви, просто защото ги обичаш.
Тези неща са най-хубавите в Мечо Пух. Тази атмосфера искахме да пресъздадем и в нашето представление - за приятелството, за това колко е хубаво да правиш нищо в омагьосаната гора. Това което толкова рядко си позволяваме в ежедневието" - каза за медийна група "Черно море" Бисерка Колевска.
Режисьорът подчерта още, че важни за внушението спектакъла са сценографията и нестандартното кукловодене. „Търсихме начин как да стане така, че играчките да стоят като играчки, с които детето си играе в своята стая, а не да приличат на стандартни марионетки. Хем трябваше актьорите да могат да ги водят, хем Кристофър, като хване мечето, то да стои като играчка. В това отношение беше най-дългото търсене със сценографа Свила Величкова“, отбеляза Бисерка Колевска. Тя похвали и актьорите от Варненския куклен театър: „За да извадиш на сцената философията на книгата, не е достатъчно да водиш добре куклата, а да владееш добре словото, а те го владеят перфектно“, каза още тя.
В ролята на Мечо Пух е директорката на Кукления театър Вера Стойкова. "За Мечо Пух какво ли не може да се каже. Това е един от най-богатите образи в детската литература. Той нито е положителен, нито е отрицателен. Мечо Пух - това сме ние с всичките ни слабости, с всичките ни сили, когато искаме да превъзмогнем нещо. Той носи целия чар на света.
Той е онова същество, което е родено да бъде обичано такова, каквото е. Винаги си казваме, че ние трябва да бъдем такива, каквито сме, но много рядко си го позволяваме. Мечо Пух си го позволява – да бъде такъв, какъвто е, и може би затова е обичан от всички и това беше голямото предизвикателство за мен в тази роля, защото не е просто да изиграеш едно мече, а да изиграеш едно мече, което понякога е в голямо затруднение, друг път едно мече, което много обича мед и което само си причинява понякога проблемите, но едно мече, което е завинаги обичано от Кристофър Робин и от всички, които биха били Кристофър Робин.
Произведението е писано през 1926 г., но е актуално и днес, ще е актуално винаги. С годините хората не се променят, променят се само историческите събития и модата, но хората си остават едни и същи... Всички ние безкрайно много се боим от порастването, макар че като сме малки, бързаме да пораснем и в един момент се усещаме, че май сме стигнали твърде далеч и май сме бягали много бързо. Мисля, че всеки един от нас, когато стане родител, бърза да се върне в детството чрез детето си, защото знае, че там е истината, там са сладките неща, там е онова безкрайно правене на нищо, както си казват Мечо Пух и Кристофър Робин, там е омагьосаната гора.
Всичко хубаво, което може да се случи в детството, е онова, което едва ли ще ти се случи по-късно, защото, както казва Кристофър Робин, после не много често ти дават да правиш нищо в омагьосаната гора. Колкото повече, толкова повече, никога не е излишно и май това е нещото, което ние всички си припомняме ежедневно. Няма нищо лошо в това, стига да си го кажеш откровено", каза Вера Стойкова.
Въпреки че Вера е гласът на Мечо Пух, във воденето на куклата на практика се включва цялата трупа.
Освен че е Бухалът в постановката, един от Мечо Пуховците е и Красимир Добрев. „Мечо Пух според мен ще вълнува винаги, дали ще е на 90, дали ще е на 99, дали ще е на 199. Има ли деца, ще го има и Мечо Пух. Моята професорка казваше, че Мечо Пух и Малкият принц са библията за децата и аз съм съгласен. Мечо Пух ще вълнува с добротата, с искреността, с приятелството, с наивността, такива, каквито са децата – чисти, а този бял лист ние го цапаме, дано не го цапаме много“, каза Красимир Добрев.
Интересно в днешната премиера е и това, че дебют в трупата на Кукления театър прави младият актьор Теодор Христов.
Той е завършил актьорско майсторство в класа на Стефан Данаилов. „Приеха ме от първия път, макар че който ме познава, знае, че не обичам да се хваля и никога не вярвам, че съм показал най-доброто от себе си. Тази година завърших актьорско майсторство. Така се стекоха нещата, че започнах да се интересувам от творчеството на Кукления театър във Варна, тъй като знам, че правят хубави и достойни неща. Обичам предизвикателствата и може би точно затова съм тук. Като втора академия е цялата ситуация за мен, защото аз никога не съм боравил с кукла по време на моето следване. Когато дойдох тук, в първия ден аз реално за първи път хванах кукла в ръцете си, без да имам представа как да говоря и как да предам образ на нежива материя“, сподели Теодор и каза със срамежлива усмивка, че мечтае да изиграе Ромео, защо не и в куклена постановка.
В „Мечо Пух“ участват още Боян Стоянов, Галин Гинев, Диана Цолевска, Емилия Петкова и Стоян Стоянов. Музиката е на варненския композитор Нелко Коларов. „За първи път работя с него и съм удивена от неговия професионализъм“, отбеляза Бисерка Колевска. Вера Стойкова разказва как той присъствал на няколко техни репетиции, свирел нещо на пианото и след няколко дни вече бил готов с музиката. А тя по перфектен начин допълва действието в представлението. Въздействието на музика, актьорска игра и текст е внушително, а постановката ще впечатли малки и големи.