Някъде около 10 август в България настъпи отчетлива промяна по отношение на епидемията от коронавирус - след пет седмици на доста висок брой регистрирани случаи, те изведнъж значително спаднаха - от над 1500 до около 900 седмично. Тази тенденция се задържа в следващите три седмици, а настоящата е на път е отбележи още по-ниски стойности. Някои здравни представители смело обявиха, че епидемията в страната гасне, макар реално да няма никакви причини за това: ефективни мерки, общо взето, няма или не се спазват, няма промяна в поведението на хората, няма контрол, няма увеличени усилия и ресурси за проследяване на заразата, пише "Капитал".
За да е наистина оптимистична картината обаче пречи статистиката за жертвите - смъртните случаи от COVID-19 в България за съжаление не само не спадат, но се и увеличават. Отминалата седмица изравни черния рекорд от началото на август - 60 починали, а настоящата седмица се очертава да постави нов, ако темпът се запази - към сряда обявените жертви вече са 37.
Този брой може и да не изглежда чак толкова голям, но е висок спрямо официално регистрираните случаи на COVID-19. Реално, това което някои наблюдатели и експерти притеснено отбелязват в последните дни, е вярно:
в последната седмица (както и в няколко от предходните) страната ни е сред лидерите на Стария континент по смъртност от COVID-19 спрямо населението - на второ място в ЕС след Румъния и на седмо място в цяла Европа. Освен това тенденцията е на растеж, като на двуседмична база България отчита 47% ръст в смъртността. Сред държавите в групата със смъртност над 10 души на 100 хил. по-голям ръст отчита само Северна Македония (виж графиките).
Принципно смъртността при COVID-19 не е показател за настоящата ситуация. Броят на починалите в момента отразява развитието на епидемията около две седмици назад, защото отнема време, за да се развият тежки усложнения от инфекцията, които да доведат до смърт. България обаче вече е в четвъртата си седмица след значителния спад на случаите, а тенденцията при смъртността парадоксално е дори за растеж.
Средната възраст на починалите заради COVID-19 в последните два месеца у нас е висока и доближава 70 г., но това е очаквано, предвид, че възрастните хора са най-уязвими за усложнения от вируса. Обяснението за растящия брой жертви обаче не е във факта, че заразата успя да влезе в няколко домове за възрастни хора във Варна и Русе в последния месец. Всъщност жертвите от общо 4-те засегнати дома са под 15 при общо 239 починали за август.
Високата смъртност в голяма степен обаче се обяснява през наличните данни за хоспитализациите, най-тежките случаи, тестването, както и сравненията с други страни. Косвено, но достатъчно ясно, те показват че епидемията в България е значително по-голяма, отколкото здравните власти успяват и могат да регистрират. Последните и не крият и че са преуморени и вече не се справят с проследяването на случаите - на практика се открива малка част от реалните носители на заразата - около 1 на 8 или дори 10 инфектирани.
Всички страни с близки до българското средноседмично ниво на смъртността отчитат много по-висока заболеваемост (виж графиката; на нея нивото на заболеваемостта е изведено към 15 август, за да кореспондира по-добре на смъртността към 1 септември, предвид периода на забавяне). Особено изпъква сравнението с Израел, където епидемията във времето се развива почти идентично като тази в България - с близки политики за управление и с близки грешки на управляващите, като например прибързаното премахване на мерките в края на май. Инфекциите в Израел започнаха да растат заедно с българските, но сега там има над 6 пъти по-голяма заболеваемост при близки нива на смъртност, и то при положение, че в страната наложиха наново ограничителни мерки, каквито напълно липсват в България.
Технологично напредналата държава, която разкрива в момента по близо 1000 заразени на ден (известен ориентир за потенциално истинския размер на епидемията и у нас), обаче е в топ 20 на най-тестващите в света - с над 250 хил. теста на 1 млн. население срещу 60 хил. теста на 1 млн. население в България, или над 4 пъти повече. При това трябва да се има предвид, че в последните два месеца близо 80% от тестовете у нас се правят в частни лаборатории, основно заради желаещите да пътуват за ваканция в Гърция - т.е. сред предимно здрави хора. Тестовете, които РЗИ-тата и болниците правят за целенасочено проследяване на контактни лица на заразени и на хора със симптоми са малко и недостатъчни.
За съжаление не са оптимистични и прогнозите за идните седмици, защото делът на хората в болници и в интензивни отделения остава значително висок, а част от тях винаги преминават в графата с жертвите. Делът на хоспитализираните дори расте - към 2 септември 17.5% от всички активни случаи са в болници при 16.5% преди седмица. Броят на настанените в интензивни отделения пък в последните 20 дни варира между около 60-70 души, без ясна тенденция на спад.
Така неприятната смъртна статистика всъщност не е парадоксална, но тъжното е, че зад нея се крият човешки съдби и предимно предотвратими жертви. Причината за смъртта на един, колкото и нелепо да звучи за мнозина, може да е фактът, че някой друг не е спазвал лесни и елементарни правила - не си е носил маската в градския транспорт, отишъл е на дискотека или мач или е прегръщал приятелите си, въпреки че знае, че не трябва.
Коментари