От началото на годината до края на юли българите, работещи зад граница, са изпратили на близките си в родината близо 731 млн. евро. За сравнение, за същия период на 2018 г. сумата е била 718 млн. евро или със 13 млн. евро по-малко. Това показва справка на Investor.bg в данните за платежния баланс на Българска народна банка (БНБ).
Само за седмия месец от текущата година постъпленията са 106 млн. евро при 104 млн. евро за юли 2018 г. Към момента най-силният месец от началото на 2019 г. е май, когато гастарбайтерите са изпратили близо 120 млн. евро.
Очаквано, най-малко преводи от началото на годината е имало през януари – 88,3 млн. евро. Средно на ден през юли българите зад граница са пращали тук по 3,4 млн. евро.
В същото време нетният поток на преките инвестиции в България за първите седем месеца на тази година е положителен в размер на 532,7 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Това на практика означава, че отново сънародниците ни зад граница се подреждат до топ инвеститорите в страната.
Трябва обаче да отбележим, че сумата е факт след ревизия, направена от централната банка за периода от 2015 г. до юни 2019 г. Преди корекцията сумата на чуждите капиталовложения в България бе 457 млн. евро.
Само през юли 2019 г. потокът е на плюс и възлиза на 8 млн. евро, като преди година беше на минус 114,9 млн. евро.
Въпреки че салдото е положително, е притеснително, че чуждите капиталовложения са предимно под формата на дългови инструменти, което означава, че са краткосрочни и нямат дългосрочна перспектива за развитие.
Според данните на БНБ чуждестранните вложения за миналата година се насочват предимно към преработващата промишленост. Преводите от емигрантите пък отиват директно в потреблението, въпреки че през последната година много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница. Голяма част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми.
За цялата 2018 г. паричните преводи на сънародниците ни зад граница възлизат на 1,174 млрд. евро. За първото тримесечие на тази година те са 294 млн. евро, а за второто – 330,6 млн. евро.
От данните на БНБ е видно още, че най-много пари идват от Германия – почти 240 млн. евро за цялата 2018 г. На второ място са САЩ, откъдето са пристигнали 219 млн. евро. Третата държава, от която се правят най-много преводи е Испания (141 млн. евро. През миналата година сънародниците ни във Великобритания са изпратили на близките си 102 млн. евро.
Както вече многократно сме писали, тази статистика (за паричните потоци от емигрантите) не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ, тъй като тук не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро.
Така или иначе данните са показателни за това какво е реалното състояние на българската икономика (основно движена от потреблението) и доколко страната ни е привлекателна дестинация за инвестиции. От таблиците на БНБ се вижда още, че сумите, които сънародниците ни извън България изпращат тук, вече се възстановяват до предкризисните нива от 2007 и 2008 г. Това обаче не се случва с чуждестранните инвестиции и това няма да се промени, дори и Volkswagen да открие тук новия си завод.
От началото на годината до края на юли българите, работещи зад граница, са изпратили на близките си в родината близо 731 млн. евро. За сравнение, за същия период на 2018 г. сумата е била 718 млн. евро или със 13 млн. евро по-малко. Това показва справка на Investor.bg в данните за платежния баланс на Българска народна банка (БНБ).
Само за седмия месец от текущата година постъпленията са 106 млн. евро при 104 млн. евро за юли 2018 г. Към момента най-силният месец от началото на 2019 г. е май, когато гастарбайтерите са изпратили близо 120 млн. евро.
Очаквано, най-малко преводи от началото на годината е имало през януари – 88,3 млн. евро. Средно на ден през юли българите зад граница са пращали тук по 3,4 млн. евро.
В същото време нетният поток на преките инвестиции в България за първите седем месеца на тази година е положителен в размер на 532,7 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Това на практика означава, че отново сънародниците ни зад граница се подреждат до топ инвеститорите в страната.
Трябва обаче да отбележим, че сумата е факт след ревизия, направена от централната банка за периода от 2015 г. до юни 2019 г. Преди корекцията сумата на чуждите капиталовложения в България бе 457 млн. евро.
Само през юли 2019 г. потокът е на плюс и възлиза на 8 млн. евро, като преди година беше на минус 114,9 млн. евро.
Въпреки че салдото е положително, е притеснително, че чуждите капиталовложения са предимно под формата на дългови инструменти, което означава, че са краткосрочни и нямат дългосрочна перспектива за развитие.
Според данните на БНБ чуждестранните вложения за миналата година се насочват предимно към преработващата промишленост. Преводите от емигрантите пък отиват директно в потреблението, въпреки че през последната година много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница. Голяма част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми.
За цялата 2018 г. паричните преводи на сънародниците ни зад граница възлизат на 1,174 млрд. евро. За първото тримесечие на тази година те са 294 млн. евро, а за второто – 330,6 млн. евро.
От данните на БНБ е видно още, че най-много пари идват от Германия – почти 240 млн. евро за цялата 2018 г. На второ място са САЩ, откъдето са пристигнали 219 млн. евро. Третата държава, от която се правят най-много преводи е Испания (141 млн. евро. През миналата година сънародниците ни във Великобритания са изпратили на близките си 102 млн. евро.
Както вече многократно сме писали, тази статистика (за паричните потоци от емигрантите) не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ, тъй като тук не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро.
Така или иначе данните са показателни за това какво е реалното състояние на българската икономика (основно движена от потреблението) и доколко страната ни е привлекателна дестинация за инвестиции. От таблиците на БНБ се вижда още, че сумите, които сънародниците ни извън България изпращат тук, вече се възстановяват до предкризисните нива от 2007 и 2008 г. Това обаче не се случва с чуждестранните инвестиции и това няма да се промени, дори и Volkswagen да открие тук новия си завод.