Нов иконостас бе осветен на Димитровден в храма „Свети Димитър“ във Владиславово. Църквата е една от най-старите във Варна. Празнична литургия бе отслужена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Здраве, спокойствие и късмет пожелаха Отец Георги от църковното настоятелство, както и миряните, дошли да запалят свещ и да се помолят в храма.
Вместо да дойде зимата обаче, както е писано да стане на Димитровден, ясният слънчев ден изпълни докрай храма във Владиславово с желаещи да се помолят, да запалят свещица за здраве и да уважат православната традиция. Майка с невръстно дете сподели, че не пропуска празник, без да дойде в църквата. Идва с двугодишния си син всяка неделя, защото е религиозна и счита, че вярата и е помогнала да зачене и роди. 7 години са чакали напразно дете със съпруга си. Убедена е, че само силната вяра и молитви са помогнали да дочака сина си все пак.
Друга варненка от квартала сподели, че не е толкова дълбоко религиозна, но уважава празниците ни и не пропуска бележита дата, в която да не влезе в храма, за да се помоли. Децата и са големи, отдавна живеят в чужбина и молитвите и са насочени главно към тяхното добруване.
Млад мъж доведе дъщеря си, за да послушат празничната литургия и да видят митрополит Йоан на живо. Според него човек може да се помоли навсякъде, защото Бог е навсякъде, няма дом, освен този – в сърцата на всички нас. Затова варненецът рядко влиза в храм. И все пак уважава българските традиции.
Нарочно не попитахме запитаните миряни за имената им. Защото те, както всички нас са божии чеда и вървят по своята пътека, без да забравят, че заедно, ние сме едно цяло.
На 26 октомври, православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Той е роден през 3 век в Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкуп възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Споделяме с вас две кратки истории за чудотворно изцеление, свързани със застъпничеството на светеца войн. Разказите са от книгата „Нашите светии“ на Солунската света митрополия. Първата история датира от времето на управлението на император Галерий, вероятно скоро след мъченическата смърт на св. Димитър, а другата е съвременна, от началото на третото хилядолетие.
Префектът на Илирия Мариан, който живеел в Солун, страдал от парализа на цялото тяло. Заболяването му било толкова тежко, че не му било възможно дори да се храни сам, без чужда помощ. Един ден властникът получил видение: явил му се св. Димитър Мироточиви, който му казал да има вяра в Божия промисъл и че всяка болест, която Бог е допуснал да сполети човека, е в полза на онзи, който страда от нея. Светецът уверил Мариан, че той ще получи изцеление. „Но ела в моя дом и там ще видиш славата Божия, която ще ти бъде засвидетелствана чрез мене“, казал накрая св. Димитър. След това видение префектът бил изпълнен с вяра и заръчал на двама от слугите си да го пренесат на ръце до солунския храм на св. Димитър. За момент те оставили своя господар на пода на храма, преди да го вдигнат наново, за да го преместят на меката постелка, която донесли. Тогава Мариан отново получил видение, пред него отново се появил св. Димитър и му казал: „Христос ще ти даде сили, Нашият Господ, Който вдига падналите“. Миг по-късно префектът със сълзи в очите сам се вдигнал на крака. Успял сам да се премести на постелката и поискал от своите слуги да му донесат обувки, с които да се обуе. След това той станал сам и отишъл да се поклони пред мощите на светеца. Префектът се завърнал вкъщи пеша, на собствен ход, взел дарове (злато и сребро), които раздал на бедните жители на града, в знак на благодарност за чудотворното си изцеление.
==
Другата история разказва как веднъж в църквата на светеца в Солун дошла една измъчена майка заедно с 8-годишната си дъщеричка. Детето имало сериозен проблем – от известно време не виждало с лявото си око. И двете дълго се молили на св. Димитър за изцеление. Свещеникът прочел канона на светеца и молитва за изцеление на детето. Двете си тръгнали от църквата с успокоени души, като си взели и по едно памуче, стояло до мощите на светеца. Три дни по-късно майката, както всеки делничен ден, изпращала дъщеря си до училищния автобус. Момиченцето се качило в автобуса, както обикновено оставило чантата си на пода, и за кой ли път си затворило здравото око, за да пробва дали вижда нещо с болното. И тогава се чул радостен възглас – „Виждам!“, извикало детето и подскачало от радост. Шофьорът веднага спрял автобуса и повикал майката на детето, която все още гледала след автобуса, за да сподели с детето си това велико благословение и чудо, извършено от св. Димитър. По-късно, още в същия ден, цялото семейство, силно развълнувано, отишло в църквата на светеца, за да изрази голямата си благодарност и почит към него – св. Димитър Чудотвореца и Лечителя.
Според народния календар, този ден бележи края на есента и началото на зимата. И както гласи една стара поговорка: "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима". В някои части на България денят е известен с името "разпус", тъй като на него всеки трябва да е дал, каквото е имал да дава и да е взел, каквото има да взема. Повод да почерпят имат днес Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Димка, Дима, Димчо. Да им е честит празника!
Всеки има свободата да вярва в каквото иска, стига неговата вяра да не пречи на останалите. Ако пък тя успее да направи този човек поне малко по-добър, смирен, милосърден и спокоен, значи тази вяра е изпълнила мисията си.
Ели Маринова
Снимки Пламен Гутинов
Четете още: 57 млади висшисти кандидатстват за „Старт на кариерата”