Ветерани подводничари настояват в Българския флот отново да има подводници. Те изразиха увереност, че подводното плаване в страната ни може да бъде възстановено за втори път.
Присъдени бяха и четири грамоти, едната от които – посмъртно на офицера от резерва Христо Христов.
„Всички ние трябва да сме горди, че сме служили в дивизиона подводници в период, в който подводното плаване беше овладяно да съвършенство“ – обърна се към присъстващите ветерани председателят на Управителния съвет на съюза на подводничарите кап. Станко Станков.
10 години – от 1952 до 1962 г. е служил на подводница най-възрастният жив подводничар, който беше специален гост на церемонията. „Мисля, че след като унищожиха подводното плаване, няма кой да пази морската ни граница. Трябва да има подводници!“ – категоричен беше 92-годишният мичман Кольо Колев.
Последният командир на дивизион 8 за подводни операции е Камен Кокуров. В момента капитан първи ранг Кокуров е началник на отдел „Подготовка и използване на силите“ в щаба на ВМС. „С унищожавате но подводното плаване, флотът загуби може би най-силното си оръжие. Няма други кораби, които имат в такава голяма степен мореходност, автономност и боеви потенциал, както подводниците. Това са кораби, които имат възможност да оперират над 2 месеца в открито море, без да се завръщат на сушата. Те могат да осигурят разузнаване и в най-далечните районни, както и ранно предупреждение. Подводницата е кораб, който със сигурност ангажира вниманието на противниковия флот и много негови сили. Съвременната обстановка, както в Черно море, така и в световния океан, предполага силните флотове да разполагат със собствен подводен флот. Мое лично мнение е, че финансите, необходими за поддръжка на подводниците са съизмерими с тези за надводните кораби, а осигуряват в много по-голяма степен боеви потенциал. За една държава, която не е толкова богата, това е по-успешното оръжие и считам, че и държавните ни мъже и ръководството на военноморските сили и на отбраната ще направят всичко възможно да имаме подводници до няколко години. Безопасността на личния състав беше изтъкната като основна причина навремето за унищожаване на подводния флот. Подводниците действително бяха стари, произведени 1959 – 1960 г, но експлоатацията им беше възможна при намалена дълбочина на потапяне. Подобно решение беше взето в Полша, което позволи да се запази личният състав на подводниците, а това е много важно.“ – каза за медийна група „Черно море“ капитан първи ранг Кокуров.
„Трудно се става подводничар. След като бъдеш назначен започваш да учиш едно дело, което е специфично и много отговорно. Знаете че на подводницата – от командира до готвача, никой няма право дори на най-малката грешка“ – отбеляза кап. Станко Станков. По негова информация на български подводници през годините са служили между 7 хил. и 8 хил. човека.
Полина Петрова Снимки Ели Маринова
Още по темата: Искат паметник и музей на подводничаря