Утре откриват изложба по проект „СУПЕР[М]АРТ[КЕТ]” в Галерия „Графит”

От утре, 5 ноември до 27.11 варненци и гостите на града модат да видят селектираните творби в проекта „СУПЕР[М]АРТ[КЕТ]”  в Галерия „Графит”. Изложбата – част от неговата програма, цели да съдейства и да установи необходимостта от промяна на българската художествена сцена спрямо изискванията и възможностите на настоящия европейски и международен контекст. Той стъпва върху концепцията на подобен проект, озаглавен просто „Пазарът”, който започнах и курирах като платформа към 45-ия „Салон Загреб” през 2010 г. Отправната точка и за двете изложби беше дилемата ми като куратор над смисъла и целта на изложбата като социокултурен конструкт /механизъм/ в общия смисъл. Дали изобщо е изгодно за всички по време на криза (което несъмнено влияе, със сигурност върху количеството на одобрените програми и оперативни ресурси, освен ако не успяват да се самофинансират) да се организира изложба като чист преглед на художествената продукция за някакъв определен период, самостоятелна изложба или интелектуална интерпретация на културния феномен и неговото ехо от социално-икономическите взаимоотношения? Или, трябва да разглеждаме изложбата като най-мощната и видима медиа, която артистите, заедно с подкрепящите ги професионалисти, институции и администрация, могат да използват, за да работят активно за подобряване на тяхната среда?

Проектът „СУПЕР[М]АРТ[КЕТ]”, организиран от Петра Димитрова, мениджър на галерия „Графит”, в сътрудничество с Дора Дончева, куратор на галерия „Буларт” и развит чрез информационните канали на Сдружението на художниците – Варна, е предназначен да служи като рамка за изследване на това как българските артисти възприемат техните произведения като обект на един предстоящ, но все още непризнат и недоразвит пазар на изкуство. Проектът беше програмиран с двумесечна отворена покана към българските художници да представят своите портфолиа, включващи една творба и посочената от автора продажна цена, за безпристрастен подбор, извършен от международно експертно жури, на което е поверено да курира изложбата и кръгла маса , с цел да инициира диалог на тема за пазара на изкуство с всички видове представители на художествената сцена: артисти, публични институции, НПО, независими куратори, собственици на частни галерии и дилъри. Накрая, но не на последно място, проектът завършва с изложба като демонстрация на фактическото положение – пословична проверка на реалността. Предимството да поканиш международно жури е свежият поглед, необременен от вътрешната динамика на контекста на местната художествена сцена. Неговата добавена стойност е възможността за местните художници да представят своите произведения на експерти, работещи на международната арт сцена.

Членовете на журито бяха: Бранко Франчески - директор на Музея за изящни изкуства в Сплит, Република Хърватска; Башак Шенова - независим куратор и университетски преподавател, Анкара, Турция; Стефан Стоянов, арт-дилър, София / Ню Йорк, САЩ; Ханс Кнол, частен галерист, Виена, Австрия; и Надежда Джакова – главен уредник на „Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство”, НМБИИ, София, България. След напрегнат дебат, ние взехме решение върху формата на крайната презентация. Номинирахме четиринадесет художници от осемдесет и седем предложения. Десет от избраните автори са представени в изложбата и каталога с повече произведения. Други четирима художници са включени само в каталога с еднa репродукция, а имената на всички участници са изредени в каталога. Освен избраните десет, всички художници са представени по време на изложбата чрез дигитално портфолио, излъчено на мултимедия в изложбеното пространство.

Най-интересната особеност на проекта, обаче, е възможността за посетителите да купуват всички произведения на изкуството, представени чрез отворената покана. Следователно, налице е и вътрешно присъщия шанс да се направи сравнение между вкуса и мнението на журито и широката общественост, които, заедно с артистите, затварят екзистенциалния кръг на визуалните изкуства. Целият процес се занимава именно с устойчивостта на този кръг, както и с разкриването на неговите скрити механизми и тяхното подобряване за общия напредък на всички участващи страни.
Бранко Франчески