Йорданка Чобанова: С подкрепата на ЕС нашите градове разцъфтяват

Йорданка Чобанова/Снимка: Фейсбук/ЕК

Интервю „Черно море“ – 20 януари 2025 г.

Г-жо Чобанова, каква е целта на визитата Ви във Варна, висшето си образование сте завършили тук. Сега ще се срещнете с кмета на града?

Най-напред пожелавам на всички варненци и на читателите на ИА „Черно море“ новата година да бъде благословена, щастлива и мирна!

Варна е градът на моите студентски години. Тук е моята alma mater, завършила съм Икономическия университет и знанията, които получих, тук бяха трамплин за моето професионално развитие. Бях редактор на университетския вестник, член на студентския и академичния съвет. Приятелствата от университета и до днес са едни от най-ценните за мен.

С вълнение се връщам тук. Варна привлича с младостта си, с динамизма си, с морето.

Причината за визитата ми като ръководител на представителството на ЕК е да се срещна с кмета и да поговорим за визията на ръководството за развитието на града. Горда съм, когато виждам как с подкрепата на ЕС нашите градове разцъфтяват. Подобрява са стандартът на живот, хората са по-спокойни, по-усмихнати. Има още много какво да се направи. Очаквам заедно с кмета г-н Коцев да разгледаме някои от символните за Варна сгради, възвърнали блясъка си благодарение на европейското финансиране. Ще посетя емблематичната сграда на операта и театъра в самото сърце на морската столица. Ще разгледаме и новите електрически автобуси на варненския градски транспорт. Варна винаги е била красив град, морската столица на България. ЕС ни дава възможност този потенциал да бъде доразвит. Стремежът на Европейската комисия е да даде по-голяма видимост на европейските проекти, които оказват положително въздействие върху живота на хората по места и да подчертае силата на европейската принадлежност. Затова и все по-често можете да срещнете мен и екипа на Представителството из цяла България: пътуваме често, поддържаме връзка с хората, общините и гражданските организации във всички региони, слушаме как си представят бъдещето на България и Европа.

Вие сте експерт по морско дело и рибарство, работихте дълги години в ЕК, а сега сте представител на Брюксел в България. Можем ли да очакваме, че морската ни столица ще се превърне в притегателен център за инвестиции, освен за туризъм?

Да, преди да дойда в България, работих в ГД „Морско дело и рибарство“ в ЕК. Без колебание бих казала, че крайбрежните райони съдържат в себе си решенията на бъдещето, особено що се отнася до продоволствена сигурност и климатичните промени.

Черно море носи огромен икономически потенциал, който все още не е напълно реализиран – в енергетиката, индустрията, търговията, научните изследвания. Научните институти могат да бъдат основата за едно по-съществено място на България в така наречената „синя икономика“. Целта на синята икономика е ресурсите на моретата да се използват по икономически изгоден, екологично устойчив и социално отговорен начин. ЕС насърчава иновации и технологии, които опазват морската среда и същевременно създават работни места. В момента има много фондове, които предлагат възможности да се подкрепи икономическото развитие на страните с брегова ивица. Дали ще са биотехнологии или индустрия на базата на водорасли – потенциалът е голям и от България зависи да се възползва по най-добрия начин.

Ние сме икономически зависими от здравето на морските територии. Опазването на екосистемите в океаните и моретата е приоритет за ЕС. Те са важни за сигурността и отбраната, околната среда, икономиката и работните места. ЕС разполага с най-голямата ексклузивна икономическа морска зона в света и почти 80% от стоките, които се търгуват, са транспортирани по море. Нашата цел е да запазим екологичното равновесие в Черно море, защото от него зависят сектори като риболовът. Ако запасите от риба не са устойчиви поради замърсяване или прекомерен улов, това се отразява на рибарите, но също и на работните места в други сектори в крайбрежните райони, включително в туризма.

Какви европейски програми могат да спомогнат за икономическото развитие на Черноморския регион у нас, за конкурентоспособността ни?

Варна има всички предпоставки да се развива още по-успешно: летище, пристанище, ЖП-гара, няколко университета, множество професионални гимназии, традиции в изкуството и културата – например догодина музикалният фестивал „Варненско лято“ ще отбележи своя стогодишен юбилей.

От какво всъщност зависи привличането на инвестиции? От това инвеститорите да намерят нужните стимули. Първо и основното, наличие на талант – на образовани хора. Точно в тази посока са голяма част от всички над 100 милиона лева безвъзмездна финансова помощ по линия на Плана за възстановяване и устойчивост специално за община Варна до момента. Чрез тях са изградени нови сгради на две училища – „Добри Чинтулов“ и „Константин Преславски“, а други шест училища и детски градини са основно ремонтирани и модернизирани. Във всички варненски училища се инвестират и над 19 млн. лв. от европейския бюджет за модерна среда за природни науки, т.нар. STEM-среда.

Второ, подкрепа и от местните, и от националните институции. Тази подкрепа е под формата на данъчни облекчения, на добра инфраструктура, на финансова подкрепа. Данните показват, че над 200 компании, базирани във Варна, са получили подкрепа за модернизация на производството за почти 19 млн. лв. от ЕС.

Призивът ни е да се работи още по-активно за използване на всички налични инструменти от бюджета на ЕС. От всеки регион и всяка община зависи да е активна. Винаги сме съветвали националните институции да провеждат широко обсъждане с местните власти при програмирането на мерки и проекти с европейско финансиране, защото кметовете най-добре познават ситуацията по места.

Голяма част от Балканите вървят по своя път към ЕС – кои по-напред, кои по-назад. Какво още ни е нужно, за да спрем дребните вражди помежду ни, за да се гледа на нашия регион като на устойчив и предвидим бизнес модел?

Именно България през 2018 година върна темата за разширяването в европейския дневен ред, така че и днес страната ни би могла да има водеща роля в процеса на бъдещото разширяване на ЕС. България граничи със Западните Балкани. Страните на Балканите добре се познаваме. Имаме близки традиции, култура, манталитет. Тук е решителната роля, която България може да има в следващите години като споделя активно своя опит и познания, свързани с политиките на ЕС със своите съседи.

В наш интерес е Западните Балкани да бъдат равноправни партньори и нашите народи да пътуват без пречки и граници, да търгуват и обменят опит, да просперират заедно. ЕС протегна ръка за по-бърз темп на разширяването. Топката е в полето на кандидатите за членство. Европейската комисия активно подпомага страните-кандидатки да се приближат до ЕС, а и народите в тези страни искат по-скорошно членство. Важно е обаче и самите държави да бъдат подготвени – да имат работещи институции и икономики.

Кои евродомашни сме си написали ние българите и за кои ще ни е нужна подкрепа, за да извървим правилно пътя си?

Членството в Шенген е без съмнение отличен успех за България. Вече принадлежим към най-голямото пространство за свободно движение в света. Това означава повече свързаност, икономика, сигурност или казано по друг начин, силен катализатор за икономическия растеж.

Друга голяма цел, която България си е поставила, е приемането на еврото. ЕК подкрепя усилията на страната да изпълни всички макроикономически критерии. След Шенген, приемането на България в еврозоната ще бъде втората историческа стъпка, която ще доближи страната до проспериращите икономики в Съюза. Защото общата европейска валута дава стабилност и сигурност на инвеститорите, спестява огромни разходи за бизнеса, който търгува, привлича повече туристи и капитали. Надяваме се скоро да има положително развитие.

„Евродомашното“, както го наричате, включва и реформи. И България, и всички други държави членки на ЕС имат нужда от тях, за да върви Съюзът напред. Към всяка страна се отправят т.нар. специфични препоръки чрез годишната рамка на Европейския съюз за координиране на икономическите, фискалните и социалните политики и политиките по заетостта, наречена „Европейски семестър“. Част от препоръките за България са залегнали като изпълнение за реформи в нейния национален план за възстановяване и устойчивост, т.е. обвързани са с изплащането на европейски средства. Затова е от значение работата по тези реформи да не спира, за да се навакса закъснението. Говорим за ключови промени в сектори като правосъдието, енергетиката и други, които ще подобрят бизнес климата и ще направят средата по-добра за инвестиции.

Бихте ли споделили за приоритетите на новата Европейска комисия, оглавявана отново от Урсула Фон Дер Лайен? На какви средства и за какво можем да разчитаме?

Европа и светът днес са различни от това, което бяха преди 17 години, когато България стана член на ЕС. Живеем във времена на глобална несигурност. Както казва председателят Фон дер Лайен, Комисията е призована да вземе решения, които ще оформят облика на нашия континент през идните десетилетия: решения, които са на висотата на очакванията на европейските граждани.

Както България се стреми да догони икономически по-напредналите членки в ЕС, така и целият ЕС се стреми да догони по-силните глобални икономии. Но какво ще ни придвижи напред? Ако през 20 век това бяха електрификацията, нефтът, въглищата и стоманата, то успехът през 21-ви век е базиран на дигиталната икономика, изкуствения интелект, възобновяемите енергийни източници, цифровите данни. Радвам се, че на комисаря от България г-жа Захариева бе възложена отговорността за стартиращите предприятия и иновациите – това е централен приоритет. Без наука, приложена в икономиката, не можем да издържим на глобалната конкуренция на САЩ и Азия.

В този смисъл планът на Европейската комисия за новия мандат е детайлен и смел. Говорим за дълбока реформа, която да ни направи по-адаптивни, гъвкави, конкурентни. Ще променим условията на единния пазар, така че високотехнологичните нововъзникващи фирми да намират лесно финансиране, да не страдат от бюрократични спънки и да пласират идеите си комерсиално. Ако европейските стартъпи и иновативни фирми печелят, печелим всички ние.

Конкретно в регионалната политика се стремим към иновативна икономическа трансформация, към една по-конкурентна, по-свързана и по-зелена Европа. Една от инвестиционните политики на ЕС е именно политиката на сближаване и към нея е насочена една трета от бюджета. Тези средства ще бъдат използвани така, че реално да засилят икономическата мощ на регионите и на Европа като цяло. Също така ще работим за по-устойчива мобилност и туризъм, който да свърже различните части на Европа. Ще работим и за синята икономика, както стана дума в нашия разговор, а и за един по-устойчив рибарски сектор, който да е конкурентоспособен на световния пазар. Всички тези мерки трябва да повлияят положително и на страната ни, и на хората във Варна.