На 80 години си отиде Борислав Дряновски

На 80 години си отиде варненският историк Борислав Дряновски. Дългогодишен директор на Държавен архив-Варна и изследовател на историята на морския град е автор, съавтор или съставител на над 40 книги и сборници. Тази година беше удостоен със званието "Почетен гражданин на Варна" за цялостния му принос към историята на града и страната ни и по повод неговата 80-годишнина, съобщава Радио "Варна". 

"На първо място в живота си съм следвал любовта към родния край, семейството и към това честно и почтено да разказвам за историята на Варна, казваше Дряновски.

Той е роден на 3 март 1944 г. във Варна. Завършва основно образование в училище „Йордан Йовков” – Варна през 1958 г. и средно в III Гимназия „Димитър Благоев” – Варна през 1962 г.

От 1965 до 1970 г. следва във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” със специалност История и Българска филология.

От 1969 до 1971 г. работи като учител в с. Генерал Киселово.

През февруари 1971 г. постъпва на работа в Държавен архив Варна, а от 1978 г. след следдипломна квалификация по архивна информатика в СУ „Св. Климент Охридски” е назначен за главен специалист на направление „Информация и използване на архивите”.

От 1995 г. до пенсионирането си през 2008 г. е директор на Държавен архив – Варна.

На 3 юли 1971 г. излиза първата му публикация в регионалния печат: „За да ни бъдат благодарни поколенията: Всеки варненец трябва да помогне за обогатяването на Варненския държавен архив“. В-к „Народно дело“ (Варна), № 155.

А през 1972 г. в съавторство с Петко Петков издава първия сборник „Дървообработващ завод „Тича”, по повод 50-годишнината на завода.

В периода 1972-2018 г. излизат над 40 книги и сборници, на които е автор, съавтор или съставител: „Капитан Петко Войвода. Документи и материали по следствено дело №13 от 1894 г.”, „Капитан Петко Войвода”, „Борбите на българите от Варненска и Преславска епархия за църковна независимост 1840-1879 г.”, „Изграждане на българска администрация и гражданско общество във Варна и Варненска губерния след Освобождението 1878-1880 г.”, „Княз Александър Батенберг и Варна”, „125 години управление на горите във Варненския регион”, „Пристанище Варна 1347-1906 г.”, „Консулски представителства във Варна 1352-2009 г.”, „Почетните граждани на Варна”, „Кметовете на Варна“ 1–4 т.; „125 години управление на горите във Варненски регион“, „140 години съдебна власт във Варна“, „Водоснабдяването и канализацията на Варна“, „Губернатори и окръжни управители на Варна“, „История на Варненската адвокатура“, „История на Варненската червенокръстка организация“, „История на Варна – т. 3“ и др.

Над 350 са заглавията на публикации в книги, сборници и юбилейни издания, статии във вестници, списания, непериодични единични издания и електронни медии (1971-2024 г.).

Автор и водещ на редица радиопредавания, посветени на миналото на Варна и Варненския край, в ефира на Радио Варна, в рубриките: „Улиците на Варна” (2010-2011 г. – 75 бр. предавания), „Неизвестно за известното” (2011-2013 г. – 60 бр. предавания), „Лица и събития” (2013-2016 г. – 30 бр. предавания) и „Губернатори и окръжни управители на Варна” (2017 г. – 17 бр. предавани).

Сценарист на два филма от поредицата за историята на град Варна: „Варна ХХ век“ (2005 г., Реж. Росен Гинев) и „Мостовете на Варна“ (2007 г., Реж. Мариета Бобева).

През 2000 г. е награден със златен медал от Тракийското дружество по повод публицистичната му дейност, посветена на Капитан Петко войвода.

През юли 2007 г. е удостоен с почетен знак и лента за принос към съхраняване и опазване на историческата памет на Варна.

За книгата „Кметовете на Варна 1878-1903 г.” през май 2011 г. му е присъдена награда „Варна” в раздел „Публицистика и журналистика”.

През 2013 година награда "Варна"  за журналистика споделя с водещата в Радио Варна Светлана Вълкова за съвместното им предаване “Неизвестно за известното”. 

През 2016 г. дарява личните в Държавен архив - Варна, които са обработени и заведени като личен фонд 1656 „Дряновски, Борислав Николов“.

Архивният фонд съдържа документален и снимков материал за творческата, служебна и обществена дейност на фондообразувателя за периода 1952-2016 г. Документите са класирани в четири раздела и обособени в 67 архивни единици, с обем от 0,9 л.м. Документите от раздел „Биографични“ са оригинали, предимно формуляри и печатни бланки, тези от раздел „Творческа дейност“ – оригинали, ръкопис и машинопис с ръкописни бележки, в раздел „Служебна и обществена дейност“ – оригинали, предимно машинопис. Всички документи от архивния фонд са много добро физическо състояние.