27-годишният Христо Христов от Аксаково развя флага на община Аксаково на 5364 метра надморска височина, в подножието на връх Еверест.
Страстта към планинарството той дели с любовта към морето от 10-ина години. От малък с удоволствие катери родните планини с баща си. Хималаите също са му детска мечта. Месецитой подготвя педантично всеки детайл от експедицията. Цяла година посвещава на сериозни кондиционни тренировки, за да е сигурен във физическата си мощ да атакува планината. Избира най-тежкия сезон за преживяването – този на мусоните, съобщава "Дарик".
На 19-ти септември пристига в столицата Катманду, където, след посрещането, минава проверка на екипировката. На следващия ден лети с малък самолет до най-опасната писта в света – летището в село Лукла. От там започва изкачването – около 70 километра в посока, сам, с дрехите, раницата и екипировката на гръб, само с местен водач.
„Изкачването отне 8 дни. Спяхме в хижи по селата на шерпите. На 25-и септември, сутринта, тръгнахме от село Дингбоче и изкачихме Панорамен връх Нангаршанг (Nangkartasang Peak) – на 5080 метра надморска височина“, разказа след прибирането си в Аксаково младият мъж.
На 27-ми септември рано сутринта той се качва до базовия лагер.
„Снегът беше валял повече от 24 часа и беше над метър и половина. 5 сутринта температурата беше минус 18 градуса. Много хора се отказаха да тръгнат към лагера, защото пътеката не се виждаше и има опасност от пропадане в дълбоки цепнатини“.
Малко преди лагера започва ледника Кумбо, който е най опасният участък в изкачването на връх Еверест.
„В крайна сметка общо 5 човека достигнахме базовия лагер в подножието на Еверест, на 5346 метра надморска височина, след голяма борба с снега“, разказа морякът-алпинист.
„Там през сезона на мусоните и снеговалежите няма дори и алпинисти. След кратък престой, слязохме до селото Горакшеп, от където всички туристи вече се бяха подготвили да се евакуират и да слизат надолу заради времето. В противен случай щяхме да сме блокирани там за дълго. Започна едно много тежко слизане. По-силните мъже заедно с водачите шерпи биехме пъртина и правихме път. Заедно с нас имаше и животни, които пренасяха товари. Беше много дълъг и студен ден. Навсякъде около нас от ледниците падаха лавини и се чуваха гърмове от бурята. Стигнахме в село Периче в долината и там на сигурно пренощувахме. Няколко човека от туристите изчезнаха и не успяха да ги намерят. Същата вечер в столицата Катманду, за жалост се случи огромна трагедия – над 250 души се удавиха във водата, която се свлече от планините и препълни реките. Местните хора казаха,че това е най силният снеговалеж през септември от 10 години насам”.
На другия ден, след като бурята е отминала, при ясно небе, той започва слизането и прибирането си към дома. На 3-и октомври излита успешно за България и се прибира в родния град Аксаково.
„Гордея се с родното си място, където продължавам да живея“, сподели на среща с кмета на община Аксаково Христо, който е възпитаник на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна. С поздравления и аплодисменти той бе посрещнат от съгражданите си. Кметът на общината инж. Атанас Стоилов го награди с почетен плакет и обещанието за подкрепа при следващи начинания.