45 години от трагедията в Белослав

Добри Динев спасява 43-ма души от удавяне

Днес се навършват 45 години трагедията в село Гебедже, днешен Белослав. При обръщане на понтонен мост на днешния 7 ноември се между двата бряга на загиват 65 души, удавени в студените води на плавателния канал.

Главната причина за инцидента е неспазване на правилата за движение по подвижната пешеходна пътека над канала в тогавашното село Гебедже.

Трагедията става при обръщането на понтонен мост между двата бряга на Белослав и хората загиват, удавени в студените води на плавателния канал, свързващ Варненския залив с Пристанище Варна Запад.

На 7 ноември там се провежда традиционния голям събор, послучай празника на селото, припомня Дарик Варна. Хиляди хора от региона са на гости при свои близки в Белослав. Къщите са от едната страна на канала, а жп-гарата и шосето - от другата. Към 18 часа стотици хора се събират в очакване да преминат от другата страна на канала, за да хванат от гарата извънредния влак до Варна.

Никой обаче не иска да чака ферибота и всички хукват по нестабилния, дълъг 150 метра понтонен мост. От тежестта им той се накланя и преобръща. В дълбокия над 12 метра плавателен канал попадат около 100 души, сред които много жени и деца.

Една от картините на трагедията свидетелите никога няма да забравят - плаваща като лодка по вълните бебешка количка с дете в нея, което има късмет и е спасено. В спасителната операция се включват всички средства на бреговата охрана във Варна. Хората на брега също скачат във водата, за да помагат на давещите се.

Операцията продължава две денонощия, като в нея се включват всичките 10 водолази от Аварийно-спасителната служба във Варна. Най-много удавени има по парапетите на моста. Те били затиснати от тълпата и не могли да изплуват. Други били захлупени от обърнатия понтон.

Понтонният мост все още не е бил стабилизиран, когато е бил атакуван от тълпата. Нито охраната, нито спуснатата бариера спират напиращите да преминат по плаващата пътека, предназначена само за единично  използване. Това го пише и на табелата с инструкции на брега. Една група „юнаци“ от няколко наперени, достатъчно добре почерпени мъжаги, вдига бариерата. Видяли това, другите чакащи се юрват след тях по нестабилния понтонен мост. Дисциплината на хората в онази ноемврийска вечер е била под всякаква критика. Тези, които са били охрана на брега, не са могли да спрат тълпата и трагедията се случва.

На 3 години затвор са осъдени морските старшини, обслужващи моста в злополучната вечер. След голямата трагедия, плаващото мостово съоръжение е премахнато и оттогава пътната връзка между двата бряга на Белослав е само с ферибота.

Днес се навършват 106 години от Октомврийската революция - едно от най-значимите събития на ХХ век, случило се в Русия през октомври 1917 г. и оказало влияние на световната история за десетилетия напред.

Февруарската революция през 1917 г. слага край на 200-годишното управление на Романови и погребва руската монархия завинаги. Болшевиките идват на власт. Предстои близо 70-годишно управление на Русия от комунистите.

Защо Октомврийската революция всъщност се случва през ноември?

Фактът, че Октомврийската революция всъщност се е случила през ноември (а февруарската – през март) е много странен за хората – и не само за чужденците. Това се дължи на различния начин, по който се определят датите. До 1918 г. Русия използва юлианския календар, който изостава от масово използвания грегориански календар с две седмици.

Едно от първите неща, които правят болшевиките, след като превземат властта, е да забранят юлианския календар. За разлика от много от останалите им инициативи, тази носи щастие и удобство на всички руснаци.

Честваме паметта на светите 33-ма мъченици в Мелитин и на преподобния Лазар Магнезийски. Светите 33-ма мъченици от град Мелитин в Мала Азия (днес Малатия в Турция) са пострадали за вярата си в Иисус Христос. Всички те били от област Кападокия. За първия от тях, Йерон, се знае, че бил от Тиана в Кападокия. Имал двама братя. От малки останали без баща, но майка им ги отгледала и възпитала в християнската вяра и добродетели. Те станали пример за много хора, които повярвали в Спасителя Христос. Но когато започнало гонението при император Диоклетиан, Йерон, братята му и още 30 други християни, били заловени и обвинени, че проповядвали друга вяра и отклонявали много хора от официалния култ, което се смятало за държавна измяна. След ужасни изтезания всички били обезглавени в 298 г.

Преподобният Лазар е роден в село край град Магнезия в Западна Мала Азия (днес в Турция) в средата на Х век. Получил образование в близък манастир и после, воден от желанието си да посети Светата земя, заминал за Йерусалим. Той посетил и се поклонил на всички светини там. Накрая се установил в манастира "Свети Сава Освещени", където станал монах, а след време бил ръкоположен и за свещеник. Но след десетина години, при поредните набези на арабите, които осквернявали храмовете и манастирите, той бил принуден да избяга обратно в родния си край. Подвизавал се недалече от град Ефес в планината Галисия, откъдето бил наречен и Галисийски. Отначало преподобният живеел сам в килия, но по-късно около него се събрали други монаси и се образувал манастир. Тогава свети Лазар издигнал една каменна колона (на църковнославянски език наричана стълп; оттук идва и определението "стълпник"), и живял на върха й в уединение и молитва. Бог му дал благодатни сили да върши и чудеса. След като се подвизавал така дълги години, той се упокоил в дълбока старост през 1054 г.