Първият фестивал на българския филм се открива във Варна на 31 юли 1961 година

Варна (18 септември 1967) Актрисата Невена Коканова на шестия Фестивал на българския филм. Пресфото-БТА, Снимка: Димитър Дейнов/Архив

На 31 юли 1961 г. във Варна се открива първият Фестивал на българския филм - днес Фестивал на българския игрален филм "Златна роза". БТА отразява фестивала в бюлетина "Вътрешна информация". В продължение на десет дни са представени редица български игрални филми и 42 научно-популярни и документални филми, предава БТА.

До 1971 г.  фестивалът съществува като Фестивал на българския филм, а конкурсите са за различните видове кино. От 1974 г. фестивалът се преименува във Фестивал на българския игрален филм и се провежда веднъж на две години. През 1990 г. фестивалът еднократно се премества в София, а през 1994 г. отново се връща във Варна. Основни организатори на фестивала първоначално са Управлението на кинодейците, Комитетът за култура и Градският народен съвет във Варна, а след 1994 г. – Националният филмов център. Първите издания на фестивала се провеждат в кино "Република" и в  кина в курортните комплекси "Златни пясъци" и "Дружба" (дн. "Св. Константин и Елена"), от 1972 г. – в Двореца на културата и спорта във Варна, а от 1986 г.  домакин на фестивалните прояви е Фестивалният и конгресен център. От 2010 г. фестивалът се провежда всяка година, като в програмата му са включени и късометражни филми.

Фестивал на българския филм във Варна 

Варна, 31 юли 1961 г. /БТА/ Едно от най-големите културни мероприятия на "Варненско лято 1961“ е фестивалът на българския филм, който тази вечер бе тържествено открит в лятното кино "Република". Цяла седмица по екраните на градските кинотеатри и кокетните летни кина на курортните комплекси ще бъдат прожектирани едни от най-хубавите български игрални филми, създадени през последните години - "А бяхме млади“, "Бъди щастлива, Ани“, "Бедната улица“, "Краят на пътя“, "Призори“, "Вятърната мелница“, "Маргаритка, мама и аз“, "Стръмната пътека“ и други. Освен това ще бъдат представени над 42 научно-популярни и документални филми, много от които са гордост за нашата кинематография. На тържественото откриване на фестивала тази вечер в салона на летния кинотеатър "Република“ дойдоха видни обществени и културни дейци, гости от Съюза на кинодейците в България и Управлението на българската кинематография, артисти, режисьори, оператори и създатели на филмите, включени във фестивала и много наши и чужди летовници.

С кратко слово  фестивалът бе открит от председателя на Изпълкома на Градския народен съвет Николай Бояджиев. За големите успехи на младото българско киноизкуство през годините на народната власт говори Христо Сантов, заместник главен секретар на Съюза на кинодейците в България.

Фестивалът започна с прожекцията на филма "А бяхме млади“, спечелил неувяхваща слава за родната кинематография на Московския кинофестивал т г. Показани бяха и късометражните филми "Ансамбъл за народни песни и танци“, "Градът на слънцето“ и "Приказка за боровото клонче“.

Едновременно с откриването фестивални прожекции се състояха и в другите шест кинотеатъра в града и курортите "Златните пясъци“ и "Дружба“. 

Фестивалът на българския филм във Варна завърши

Варна, 11 август 1961 г.  /БТА/  В продължение на десет дни фестивалът на българския филм привличаше вниманието на цялата наша културна общественост. Близо 150 000 наши и чужди зрители гледаха най-новите български игрални, документални и научно-популярни филми. Произведенията на родната кинематография "А бяхме млади“, "Бедната улица“, "Призори“, "Стръмната пътека“, "Бъди щастлива Ани“ и други бяха посрещнати от публиката с голямо задоволство.

Плодотворни бяха и редицата творчески среши между създатели на филми и работнически колективи от варненските предприятия.

Тази вечер в летния кинотеатър "Република“ стана тържествено закриване  на първия фестивал на българския филм, на който бяха обявени наградите, присъдени от журито. Специалната награда получи филмът "А бяхме млади“. Първа награда за мултипликационен филм се дава на филма "Приказка за боровото клонче“, а първата награда за документален филм – на филма "Светлини и хора“. 

През 2023 година визията на 41-ия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза“, който ще се състои от 20 до 28 септември, е вдъхновена от 80-годишния юбилей на актрисата Меглена Караламбова.  Снимката, използвана за визията, е предоставена от партньора на фестивала – Българска национална филмотека и е кадър от филма „Татул“ (1972 г. реж. Атанас Трайков)- първата главна роля на актрисата.  Форумът, организиран от Националния филмов център и Община Варна, през 2023 г. ще предложи селекция от 12 български пълнометражни игрални филма в основния си конкурс, многообразни като жанр и стил филми в програмата "Открити хоризонти“, седем конкурсни програми от късометражно кино и съпътстващи събития като изложби, дискусии и представяния на книги. За пръв път през 2023 г. във фестивала "Златна роза“ ще бъдат представени и телевизионни сериали в специална конкурсна програма, както и ще има дискусия на тема, свързана с най-гледаните филмови сериали.