НИМХ - Варна отваря врати за граждани. Инициативата е по повод световните дни на водата и метеорологията, съответно 22-ри и 23-ти март. Това съобщи за ИА "Черно море" Иван Иванов, Директор на Национален институт по метеорология и хидрология филиал Варна.
На 23.03.2023 г. всеки може да посети института за дискусии и запознаване с работата ни и проблемите с водите и климата.
На 22 март, всяка година след 1993, по инициатива на ООН, се отбелязва „Световният ден на водата“.
През 2023 г. кампанията е под надслов: „Да ускорим промяната. Бъди промяната, която искаш да видиш в света”.
Изиграй своята роля !
пести и не замърсявай водата
купувай местни продукти, произведени с по-малко вода
интересувай се откъде идва водата и как се пречиства
посади дръвче или градина
използвай естествените решения за намаляване на риска от наводнения и съхраняване на водата
взимай участие в почиствания на реки, езера, наводнени площи и плажове.
Последните 5 години са с тенденция на маловодие. За Източна България р. Камчия е с най-голяма водосборна област и среден многогодишен отток от 14,6 куб.м/сек. През 2022 г. той е спаднал на 5,9 куб.м/сек. Общият средно годишен отток на реките от Източна България e: Русенски Лом, Батова, Суха река, Провадийска, Айтоска, Факийска, Ропотамо и Велека е 22,780 куб.м/сек., и бележи спад спрямо средните стойности. Тенденцията към спадане на нивата при подземните води се наблюдава предимно при по-плитко разположените до повърхността водоносни тела, докато при по-дълбоките водоносни хоризонти количествата не търпят значителна промяна.
Прогнозирането на времето започва със стандартизацията на морските данни и метеорологичните наблюдения на морето. През 1849 г. е започнало предаването на метеорологични наблюдения чрез морзов код. През 1860г. започва издаването на предупреждения за бури по крайбрежието на Великобритания, покъсно и общи прогнози за времето. Последствие се създава световна мрежа от метеорологични наблюдения, обмен между страните и международно споразумение за стандартизирани методи и мерни единици.
През 1957-58 г. започват измервания на слънчевата радиация и атмосферния озон, а на 01.04.1960 г. е изстрелян първият метеорологичен сателит около земната орбита. В края на 20 век започва числено прогнозиране на времето. През 21 век продължава развитието на нови технологии за наблюдение и моделиране, които подпомагат за по-доброто разбиране на сложната глобална метеорологична и климатична система на Земята. В резултат, днешните петдневни прогнози са толкова надеждни, колкото двудневната прогноза отпреди 25 години.
Бъдещето: Търсенето на прогностична информация за времето, климата и водата непрекъснато нараства. Предоставянето на метеорологични, климатични и хидроложки услуги ще продължи да се развива все по-бързо, благодарение на суперкомпютри, сателитни технологии, технологии за дистанционно наблюдение и др. Изследванията са от основно значение за разбирането на мащаба и скоростта на промените на времето и климата. В периода след 1990-та година се наблюдава трайна тенденция към повишаване на средната годишна температура на въздуха. Изместват се фазите на развитие на растенията. Разпределението на годишните суми на валежите през периода е неравномерно и бележи слаба тенденция към намаляване на годишните количества.
Коментари