Ранна интервенция при деца с дислексия предвижда летният проект „Научи ме да уча“

Ранна интервенция при деца с дислексия предвижда летният проект „Научи ме да уча“, финансиран от община Варна. Автор на инициативата е Красимира Антонова от Асоциацията на родители на деца с дислексия. Проектът за пръв път се реализира в този си вид. „Новото през тази година е, че децата и техните родители ще участват в съвместни занятия с арттерапевт“, съобщи за вестник „Черно море“ Красимира Антонова.

Заниманията започват в средата на юни и ще се провеждат в училищата „Стоян Михайловски“ и „Пейо Яворов“. Планира се веднъж седмично децата да работят в група с логопед с цел наваксване на дефицитите. Помощ от асоциацията търсят от родители на малчугани в предучилищна възраст до семейства на 15-годишни младежи с обучителни трудности. „За нас не е важно наличието на медицински документ с диагноза. Достатъчно е родителите да са притеснени за развитието на детето си, за да ни потърсят. Специалистите, с които работим, правят обследване и установяват дали се касае за дислексия, или не, във всеки конкретен случай“, поясни Красимира Антонова.

Освен занятия за децата в рамките на проекта се предвиждат и ежеседмични срещи на родителски групи с психолог. Целта е семействата да бъдат подпомогнати при осъзнаване на състоянието дислексия с подаване на коректна информация, както и с идеи за работа с детето с обучителни трудности, за да се подпомогне и вкъщи адекватно неговото развитие.

Няма точна статистика колко са хората с дислексия във Варненска област, тъй като това е състояние, което трудно се диагностицира. Ако бъдат подпомогнати рано, децата могат да се развиват нормално. Разбира се, дислексията е състояние за цял живот, тези хора винаги ще изпитват някакви трудности, когато работят с текст, но това не означава, че ще бъдат неграмотни – дори напротив, световната история помни дори писатели, които са дислектици.

Наложителна е ранна интервенция, за да се компенсират успешно дефицитите. Специалистите, които работят с деца с дислексия, са логопеди, психолози и специални педагози, които имат подготовка в съответната област.

Дислексията е специфично затруднение в ученето, което обхваща 10% от населението в Европа. Повечето проучвания сочат, че между 10 и 17% от децата в начален етап в училище имат някаква форма на обучителни трудности.

Дислектиците имат затруднения в четенето, смятането и математическото мислене, както и в разбиране на прочетеното, разказване и правопис.  Реалната последица от тези трудности са ниските училищни постижения, които предизвикват емоционални и социални проблеми и нерядко водят и до отказ от учене.

Първите симптоми на дислексия могат да се доловят още в предучилищна възраст. Невинаги родители и учители разбират същността на проблема и често  такива деца погрешно се определят като „мързеливи“ или „глупави“. Категоричното мнение на специалистите е, че състоянието не е съпроводено с интелектуален дефицит.

Дислексиците се изразяват по правило по-добре устно, отколкото писмено. Те често допускат нетипични грешки в четенето и правописа, трудно изговарят многосрични думи, имат нарушения в обработката на зрителни или слухови стимули, както и затруднения в организирането на писмен текст. Често имат проблеми с пространствената ориентация, тъй като бъркат ляво и дясно.

Характерно за дислектиците е да заместват формално подобни букви като например Е и Ш, Л и П, Л и А. Те бъркат също звуково сходни гласни и съгласни, четат „кун“ вместо „кон“ или „кора“ вместо „гора“.
Затрудняват се при използването на сложните звукове Й, Ю и Я. Често пропускат букви, обикновено гласни звукове (катрица вместо катерица), разместват срички. Темпът им на четене е по-бавен, затрудняват се да проследяват редовете.
Феномен при дислектиците е огледалното четене и писане. Това е най-разпространената представа у хората, когато чуят понятието дислексия.
Полина Петрова