Студени досиета: Потомствен касапин закла три ученички във Вълчи дол

Близо четвърт век по-късно Георги все още твърди, че е невинен и е натопен/Снимка: Труд

Едно масово убийство разтърсва България само месеци, след като светът е отпразнувал настъпването на новия век. Във варненското градче Вълчи дол по време на ваканцията зверски са заклани три ученички. Престъплението е извършено в училищния двор и шокира не само местните жители, но и криминалистите, видели какви ли не ужаси. Нелепо загиват три момичета, най-голямото от които е на 17 г. Само за часове полицията задържа изрода, прерязал гърлата на трите деца. Той така и не признава зверството, но доказателствата са неопровержими, припомня "Труд". 

На 11 юли 2000 г. училищната чистачка Елена застъпва на смяна. Тя дори не предполага, че това, което ще види, ще стане най-големият кошмар в живота й. В двора на школото жената се натъква на три деца, потънали в локви кръв. С прерязани гърла и рани на земята лежат телата на 13-годишната Анастасия Василева, 15-годишната Ралица Колева и 17-годишната Галина Иванова. Родителите им вече ги издирват навсякъде в града, защото ученичките не са се прибрали през цялата нощ. Градчето замира от ужас, а пристигналите полицаи започват трескаво работа. Само за часове стигат до убиеца – 23-годишния Георги Ангелов. За никого във Вълчи дол не е тайна, че между него и една от жертвите – Галина, преди няколко години пламва любов.

Младежът обаче трябва да отиде в казармата, но го гризе разяждаща ревност. Отбива войнишкия си дълг, но когато се връща, започва да следи постоянно изгората си. Галина търпи известно време, след това не издържа и отсича – късаме. Това Георги не може да допусне. Той започнал да дебне момичето пред дома му, да прави скандали и да иска то да му върне подаръците, които й правил през годините.

Ден преди трагедията, Галина връща блуза и маша за коса на бившия си любовник. Пратила колета по братовчед си Веселин Йорданов. И Георги решава – няма да моя, тогава ще бъде ничия. Докато никой не подозира какво става в главата на младия мъж, той спокойно започва да си избира ножа за деянието от колекцията на баща си, който е местният касапин. Ангелов избира едно от остриетата, взема чифт платнени ръкавици и се притаява край училищния двор на селото. Той знае, че оттам ще мине любимата му.  Тя е била на гости на Анастасия, която празнува рождения си ден. За празника от Добрич специално е пристигнала и Ралица. Момичетата не подозират, че само след минути ще са мъртви.

Около 22,00 ч. трите ученички минават покрай школото, когато пред тях внезапно изскача Георги. Той е решен да направи последен опит да се събере с Галина или да я убие. Момичето обаче е непреклонно – няма да се върне при ревнивеца. Това решава съдбата му.  Ангелов хваща девойката за главата и с професионален жест й прерязва гърлото. По-късно съдебен медик ще установи, че момичето е почти обезглавено и е издъхнало на място. Разтревожена какво става с приятелката й, към тъмния ъгъл, където са се уединили Галя и Георги, отива най-малкото момиче – Анастасия. Като чува стъпките, младият мъж се притаява до стената и когато ученичката се появява, я напада. В мрака се приближава и третата приятелка. В последните секунди от живота си Ралица вижда труповете на приятелките си на земята и опитва да побегне, но Георги е по-бърз. Той я застига с няколко крачки и в движение я промушва на три места в гърба и врата.

След това се заема да заличи следите от зверството. Първо изхвърля напоения си с кръв анцуг в близка слънчогледова нива. На друго място скрива ръкавиците, прибира се в дома си и накисва в един леген ножа, за да не останат следи от кръв. После се преоблича и отива да играе карти с приятелите си, смятайки, че това му осигурява алиби.

Няколко часа по-късно обаче белезниците щракват на ръцете му. За разкриване на тежкото престъпление от София за пристигнали криминалисти от Националната полиция. Георги отрича всичко, но разследващите са опитни и още по време на първия разпит разбират, че лъже. Още при първоначалния оглед на училищния двор, където лежат труповете, е намерена следа. Дирята е от маратонка, открита после в дома на Георги. По-късно ДНК експертиза установява, че кръвта по тази обувка е от най-малката жертва – Анастасия. При претърсване метър по метър на нивите край Вълчи дол полицаите намират и окървавения анцуг на тройния убиец.

По време на съдебния процес Георги пледира „невинен“ и се държи съвсем хладнокръвно. Заявява, че някой се е опитва да го натопи. Криминалистите прибягват до хитрост. С разрешение на съда, в килията му е поставено подслушвателно устройство. На 12 юли 2000 г. Георги признава пред служебния си адвокат, че е убил трите момичета. Две от тях – за да не го издадат. Записът е доказателство в процеса срещу него.  Магистратите постановяват доживотна присъда без право на замяна. Първоначално Ангелов е откаран във Варненския затвор, но не остава там за дълго. Създава непрекъснато проблеми и е преместен в затвора в Белене, където е изолиран в самостоятелна килия. Той трябва да изплати на близките на жертвите 160 000 лева.

Ангелов ще доживее дните си в единична килия в затвора в Белене.

Георги Ангелов така и не признава пред криминалистите и съда вината си и продължава и досега да твърди, че е невинен. По време да делото изчита целия Наказателен кодекс, който размахва и в съдебната зала. Той постоянно иска отвод на магистратите. Следите си край трите трупа обяснява с факта, че в деня след убийството бил заведен от криминалисти на местопроизшествието. „Невинен съм. Набедиха ме. Полицията си намери кой да е виновен. Медиите си намериха сензация, а родителите имаха върху кого да излеят гнева си“, са финалните му думи преди присъдата. Циркаджийските му номера обаче не минават и решението на съда е доживотен затвор без право на замяна. „Доживотната присъда е за нас! Георги ни осъди, той съсипа живота ни, а ще живее“. С тези думи излизат от  залата майките на трите заклани момичета, обезумели от наглото поведение на изверга. Трите жени горчиво съжаляват, че в България няма смъртна присъда, но приемат с примирение факта, че касапинът ще остане зад решетките, докато е жив.