Елизабет Харис е международен лектор и обучител, координатор по включващо образование, главен консултант и главен ресурсен учител в Tollgate Primary School, Лондон. Тя има магистърска степен за работа с деца аутисти. Елизабет беше в България по покана на Националната асоциация на ресурсните учители и Ресурсен център - Варна. Тя изнесе няколко лекции по време на двудневна приложна конференция във Варна и сподели своите умения в сферата на приобщаващото образование, както и знанията си за особеностите на децата от аутистичния спектър.
- Защо избрахте аутизма като сфера, в която да специализирате?
- Още докато учех психология, аутизмът ме впечатли силно и се превърна в областта, която най-силно ме интересуваше. По-късно, когато станах помощник-учител, се запознах с няколко деца с аутизъм, които ме убедиха отново колко интересен е досегът с тях, накараха ме буквално да се влюбя в работата си с тях.
- Кое е най-важното при работата с деца с аутизъм?
- Това е много обширен въпрос. Може би едно от най-важните неща е да се осъзнае, че хората с аутизъм имат своите индивидуални особености. Всеки, който се докосва до тях, трябва да се опита да ги разбере и опознае като личности. Действително може да се ползва рамката на самата диагноза, която помага до известна степен да разбереш човека, но най-важното е да опознаеш неговата индивидуалност.
- Кои са подходите, които използвате?
- Ние имаме еклектичен подход, заимстваме от много различни принципи и се позоваваме на добри практики. Използваме елементи от приложния поведенчески анализ, от един друг метод, базиран на картинки за комуникация – PEСS, използваме подхода ТЕАCH, както и SCERTS – това е най-новият приобщаващ подход. Визуалната подкрепа е важен аспект във всички тях.
- Бихте ли разказали повече за метода SCERTS?
- Той поставя рамката как да се работи с деца от аутистичния спектър. Предвиждат се мерки в три посоки, които според създателите на този модел са най-важни – социалното общуване, емоционалното регулиране и подпомагането при комуникацията. Последният елемент на практика е задачата на възрастните и показва как те да работят с децата. Този модел поставя много ясни цели, които трябва да се постигнат в тези три области. Те помагат на преподавателите да си изградят учебната програма.
- Аутизмът състояние по рождение ли е, или се появява в определен момент от развитието на детето?
- Труден въпрос! Това са двете гледни точки, по които се спори до този момент, но според мен и двете са верни. Направени са проучвания, които показват, че дори някои бебета имат черти на аутизъм. Другото твърдение е, че децата проявяват особености на тази диагноза по-късно. Трудно е да се каже категорично, тъй като не се изследват всички бебета.
- Какво на практика е аутизмът?
- Това е състояние, което засяга сърцевината на способностите на хората за социални умения и общуване. Всъщност значението на думата аутизъм опира до това аз да бъда сам със себе си. Често ще чуете да говорят за това, че детето изглежда заключено в свой собствен свят. В момента в световен мащаб аутизмът засяга приблизително 1% от населението и 7 пъти повече момчета, отколкото момичета. Скалата на спектъра е много широка – от ниско до високо функциониращи аутисти. Нискофункциониращите обикновено са невербални, коефициентът им на интелигентност е под 70, имат ментални увреждания и са склонни към самонараняване. Високофункциониращите имат леки обучителни затруднения, в повечето случаи разбират какво мислят останалите хора. В миналото на доста от представителите на спектъра са давали други диагнози и затова в момента в световен мащаб се наблюдава ръст на диагностицираните. Нискофункциониращите аутисти са ги смятали за умствено изостанали, а високофункциониращите просто за странни и чудати хора.
Във Великобритания диагнозата се поставя на около 2 години и половина, защото на този етап най-лесно се открояват различията с останалите деца. Тогава става ясно, че малкото човече няма потребност да общува със своите родители и не развива своите социални умения.
Познанията в сферата на аутизма непрекъснато нарастват и се правят различни опити състоянието да се диагностицира колкото е възможно по-рано. Установено е, че едно бебе в норма отделя ендорфини, когато гледа своята майка. Те са като наркотик за детето и то иска да изпитва тези усещания отново и отново. Затова то започва да търси с поглед майка си, да я следи, а по-късно се научава как да провокира вниманието на възрастните и да го задържа върху себе си. Това са първите опити за социално общуване. Всичко това липсва при бебето с аутизъм. То не търси зрителен контакт с човека, който се грижи за него. Проведените проучвания установяват, че бебетата с аутизъм не отделят ендорфини. За мен това е много важен момент, който трябва да се има предвид от хората, които работят с такива деца. Когато се опитват да ги научат да се вдъхновяват и да се вълнуват от нещо, не трябва да забравят, че я няма биохимията, която да подкрепи този процес. При децата с аутизъм мотивацията не е същата както при останалите. В много от случаите те поставят в една категория хора и предмети. Аз непрекъснато повтарям на хората, с които работя – помнете, за вашите ученици вие сте просто една маса.
- Как се установява това, че бебетата с аутизъм не отделят ендорфини, и може ли да се използва като метод за диагностика?
- Слагат се специални трекери на очите на бебето, за да се следи движението на погледа. Освен това се поставят и електроди на главата, които следят импулсите в мозъка. В момента всичко е все още на етап проучвания и диагноза, поставена до 6-месечната възраст на бебето, не е много коректна.
- Как се диагностицира аутизмът?
- Наблюдения се извършват в три аспекта – комуникация и общуване, социално взаимодействие и скованост на мисълта. Според мен има и четвърта област, която е също толкова важна, и това е сензорната чувствителност, но тя все още не е призната официално за диагностичен критерий.
Децата от аутистичния спектър се затрудняват да разбират социални ситуации и често имат неприемливо поведение. Понякога изглежда така, все едно общуват по-добре с предмети, отколкото с хора. Създават впечатление, че обичат повече любимото си влакче, да речем, отколкото учителя си. Различна емоционална връзка имат единствено с майка си, защото човекът, който се грижи най-много за тях, е основният им спасител. Те не се срамуват, не могат да изпитват съчувствие, не могат да се поставят на мястото на човека отсреща или да си представят какво мисли. Разбират речта буквално, а всички народи имат изрази, които възприети по този начин, звучат безсмислено. Например на английски, когато искаме да кажем, че вали пороен дъжд, казваме „валят котки и кучета“. Едно дете с аутизъм, ако чуе такова нещо, ще започне да се оглежда и да търси котките и кучетата. Децата от аутистичния спектър не гледат в очите човека, с когото говорят, а се концентрират върху устните му, тъй като от там излизат звуците. Липсва им зрителен контакт и не могат да проследяват поглед. Те не осъзнават необходимостта от лично пространство – могат да седнат или да паднат върху вас, да ви настъпят.
По отношение на общуването при децата от аутистичния спектър се наблюдава забавяне в развитието на речта или тя напълно липсва. При тях интонацията може да е необичайна или да имат различен ритъм на говорене. Често страдат от ехолалия – повтарят многократно това, което са чули, наизустяват диалози от телевизионни предавания или от улицата. Имам един ученик, който е от Конго, а речта, с която борави, е наизустена от телевизионния канал “Дисни”. Получава се един истински мултикултурен феномен – той е африканец, който говори с американски акцент и живее в Източен Лондон. Хората от аутистичния спектър обичат да говорят на любимите си теми в изключителни детайли, но не могат да поддържат разговор. Някои се диагностицират с хиперлексия – способност да четат абсолютно всичко, но без да разбират.
Сковаността на мисленето е основната част от увреждането при аутистите. При тях се откроява необходимостта да контролират всичко и то да се случва по един и същ начин. Ние като учители също инстинктивно искаме да командваме, така че за преподавателите може да се окаже истинско предизвикателство работата с такова дете. Затова винаги казвам на моите колеги – никога няма да спечелите тази битка на волята. За хората, диагностицирани с аутизъм, е много трудно, когато нещо се промени, повтарящите се действия ги карат да се чувстват в безопасност. Обичат рутината и си имат свои ритуали. Избират винаги едни и същи маршрути. На тях им липсва умението да предусещат какво предстои.
Това в общи линии е т.нар. триада на увреждането, с която се диагностицира аутизмът. Според мен много хора от спектъра проявяват и сензорна чувствителност в посока или да са твърде сензитивни, или да им липсва сетивност. По отношение на докосването – в единия вариант може да кажат, че изпитват болка, а в другия да помолят да ги стиснете още по-силно, тъй като се усещат все едно летят във въздуха и имат нужда да се приземят, да са стабилни. Що се касае до вкуса – някои деца опитват абсолютно всичко, включително камъчета и пръст, тъй като така опознават света, други няма да поискат да сложат почти нищо в устата си – имаме например дете, което яде само бели храни и диетата му е изключително ограничена. Обонянието също има познавателна роля при децата с разстройства от аутистичния спектър. Те разбират средата с помощта на миризмите и се тревожат при промяна в познатите аромати. Хората с аутизъм имат особености и в обработката на зрителните образи. Те не са в състояние да блокират информацията от периферията, затова често махат ръце или развяват нещо пред лицето си, примигват или присвиват очи. Има много доказателства, че имат силно зрение и добра зрителна памет. Някои мои ученици споделят, че тяхната памет е като един албум със снимки, докато нашата памет е като речник. Аутистите имат затруднения и при преработката на слуховата информация. Някои запушват ушите си с ръце, други вокализират или тананикат, за да блокират всички останали звуци, които ги атакуват. Аутистите имат и различно усещане за положението си в пространството от останалите хора. Те използват различни движения, които ги карат да се чувстват добре – подскачане, въртене и др.
- Задължително ли е да присъстват всички страни от „триадата на аутизма“, за да бъде поставена диагнозата?
- Да. По принцип е възможно дадено дете или човек с аутизъм да има по-големи социално-комуникативни умения от другите. Всичко е индивидуално.
- До каква степен децата с аутизъм могат да наваксат техните изоставания и особености в развитието или зависи от това къде се намират те в скалата на спектъра?
- По принцип наистина зависи до каква степен е увреждането. От друга страна аутизмът е нелечим. Той винаги ще съпътства човека. Има по света някои модели, които се опитват да отстранят или да излекуват аутизма, но в крайна степен човекът не е много щастлив след такъв тип интервенции.
- От какво зависи успешната интеграция на деца със специални образователни потребности в масовите училища?
- На първо място трябва да споделяте философията, че това е правилно и полезно. Трябва да подходите отгоре надолу, като започнете от върха на йерархията и слезете до най-долните нива. Много трудно е да приобщите дете със специални потребности в едно училище, ако директорът не е убеден, че то трябва да бъде там. Той, от своя страна, влияе на всички останали надолу по йерархията. Разбира се, много важно е да имате познания и разбиране за потребностите на тези деца и, не на последно място, е хубаво да разполагате с подкрепа от страна на доброволци, което разбирам, че не се практикува много в България. Аз например в моето училище мога да разчитам на четирима студенти по психология, които съдействат безвъзмездно. Ползата от такава практика е двустранна – от една страна, аз разполагам с квалифицирани помощници, а, от друга - студентите имат възможност да се запознаят на практика с проблемите, за които учат.
- За двата дни, които прекарахте тук, какви наблюдения имате над работата у нас, смятате ли, че вървим в правилната посока за реализиране на приобщаващото образование?
- Два дни са много кратък период. Аз на практика само се запознах с ресурсните учители от България, които бяха на конференцията, но не съм наблюдавала начина, по който те работят. За мен е важно, че всички те са с открито съзнание и това е решаващо за успеха. Виждам, че имат положителна нагласа и отделят изключително много от времето си, за да работят в посока интегрирането на децата със специални образователни потребности в масовите училища.
Полина Петрова снимки: Пламен Гутинов