Aрхеолози проучват терени на бъдещи строежи в центъра на Варна

Снимка: РИМ - Варна

През 2021 г. Регионален исторически музей – Варна извършва спасителни археологически разкопки на обекти на адреси ул. „Сан Стефано“ № 36, ул. Цар Иван Шишман“ № 12 и ул. „Цар Иван Шишман“ № 18. На тези три парцела е предвидено да се строят жилищни сгради. Адресите попадат в границите на Архитектурен и археологически резерват „Одесос-Варна“ и според Закона за културното наследство (ЗКН) преди да се одобри архитектурният план на бъдещите сгради задължително трябва да се извършат спасителни разкопки. Това съобщава Археологическият екип на РИМ - Варна поради големия обществен интерес към работата на в старата част на Варна, и по-специално в района близо до басейна на бул. „Приморски“, предаде "Морето.net"

Важно е да се знае, че спасителните разкопки в градска среда са с висока степен на техническа сложност, тъй като археологическите пластове и структури се откриват на много голяма дълбочина.

За този район на Варна това е дълбочина от около 3 до 4 м под нивото на съвременните улици. Самите структури се разкопават от там надолу. Работата в подобни изкопи трябва да се подчинява на изискванията за безопасност. Съответно много пъти археологическите проучвания се прекъсват, за да се излеят бетонни подпорни стени, които да предпазят профилите на изкопите (с височина 4 м, а понякога и повече) от срутване.

Може би вече си задавате въпроса какви са тези големи насипи и как археологическите пластове са попаднали толкова дълбоко под днешните тротоари и улици. Отговорите са поне два.

Първо, през османската епоха районът на стария град е интензивно обживяван. Останките от по-стари зидове са разбивани за да се преизползва строителният материал; строят се къщи; те на свой ред се разрушават; строят се нови… и така до края на XIX – началото на XX в.

Всичко това води до натрупване на нови и нови пластове върху тези от Античността и Средновековието. След Освобождението и по точно в края на XIX и началото на XX в. Варна започва да се модернизира, строят се нови сгради, изправят се улиците и т.н.

Едно от важните неща през този период е изравняването на терена – запълване на стари дерета и понижения в релефа. Така много места в центъра, които днес сме свикнали да възприемаме като равни, преди са били прорязани от дерета и долове. Процесът на изравняване води до изкуствено натрупване на земна маса и това е още една причина, поради която археологическите останки се оказват толкова дълбоко.

Освен премахването на земната маса, друг проблем при спасителните разкопки са старите основи на сгради от XIX и XX в. На ул. „Цар Иван Шишман“ № 18 например първо трябваше да се преборим с основите на досегашната къща с маза в парцела, а след това попаднахме на основите на друга къща, строена по-рано през ХХ в.

На ул. „Сан Стефано“ № 36 пък при започването на разкопките имаше малък двор. Непосредствено под повърхността му обаче бяха запазени основите на две леки постройки от 60-те години на миналия век, а под тях масивни основи на къща от първата половина на същото столетие.

Специално обръщаме внимание на тези останки, защото в последно време често минувачи решават, че „се рушат безценни римски зидове“. А всъщност въпросната зидария е на практика съвременна. На обектите, за които ви разказваме сега, открихме запазени зидове от ранновизантийската епоха много по-дълбоко, едва на 4 м под улицата. Що се отнася до римски зидове – все още не сме попаднали на такива.

Може би се чудите какво точно изследват археолозите при едни подобни спасителни разкопки?

Първото и най-важно нещо е, че археологическият екип трябва да събере много повече и много по-скучна научна информация от обекта от това, което би заинтересувало широката публика. Например, ние проучваме пластовете на насипите и събираме материалите от тях (най-вече счупена керамика). Често хората ни питат за какво събираме „тези боклуци“.

Отговорът е, че дори да няма зидове и други монументални структури, керамиката и другите масови материали ни помагат да се ориентираме кои развалини и кои насипи към кой исторически период се отнасят. Работата е направо детективска. Понякога няколко парченца от счупено гърне или няколко корозирали медни монети могат да се окажат безценни за археологическия анализ на обекта.

Второто много важно нещо в археологическата работа е документацията. Гледали ли сте „Индиана Джоунс“? Е, нашата работа дори не се доближава до това, което се показва във филма. В истинската археология документацията е безкрайно важна. Чертаят се профилите със съответните пластове, чертаят се всички архитектурни останки, рисуват се находките, всичко се описва, всичко се снима с фотоапарат и с дрон.

При това, тази наша работа се проверява на два пъти – от комисия от Министерството на културата и от Националния археологически институт с музей към БАН (второто се прави за всички разкопки в страната, ежегодно, публично и пред цялата археологическа колегия).

Третата много важна част от работата на археолозите е в т.нар. постекскавационен етап – т.е. обработването на всички открити материали след края на разкопките.

Това е „къртовска“ работа, която отнема много време и усилия. Едва когато цялата информация от теренната работа се комбинира с данните от обработката на материалите след края на разкопките, може да се направи цялостно осмисляне и анализиране на обекта. Тук идва отговорът на въпроса защо много археолози не бързат с медийните изяви.

Обикновено по време на самите разкопки, а нерядко дори в края им, анализът все още не е приключил и няма как да се направи завършено и смислено представяне пред широката публика.

Много хора питат какво е открито на трите обекта.

Засега информацията е непълна, защото на два от тях разкопките тепърва влизат в решаващата си фаза (т.е. достигнахме до археологическите пластове); а третият обект (на ул. „Цар Иван Шишман“ № 12) вече е завършен, но анализът на материалите и събраната информация все още не е приключил. На този последен обект не се откриха архитектурни останки.

Беше извлечена информация за стратиграфията, т.е. за различните пластове в насипите, като от тях бяха събрани фрагменти керамика. Тяхната обработка предстои. За наше съжаление, този обект се оказа от безинтересните в археологическо отношение парченца от „пъзела“ на Одесос и Варна.

На другите два обекта положението е по-обнадеждаващо, но все още е рано за сериозни изводи. На дълбочина от около 3 до 4 м и на двете места бяха разкрити останки от основи на сгради. За сега данните показват, че те са от Късната античност и Ранновизантийския период (IV – VI в.), но все още не може да се каже точно от какви сгради са. Рано е да говорим и за прецизна датировка. Точно на тези въпроси се надяваме да успеем да отговорим през следващите дни и седмици.

По време на разкопките на ул. „Сан Стефано“ № 36 открихме един частично запазен питос, който привлече доста обществено внимание. Тези големи яйцевидни съдове са били използвани масово през Античността и доста ограничено в Ранното средновековие за съхраняване на зърнени храни и вино. Вкопавали са ги в подовете на приземните етажи. Находката в началото стана повод за радост, защото по положението на питоса може на теория да се посочи подовото ниво на съответната разрушена сграда.

Скоро обаче стана ясно, че керамичният съд е бил изваден в миналото от автентичния си пласт и изобщо няма да помогне на анализа на обекта. Освен това горната му част е била фрагментирана при полагане на основата на една от съвременните постройки в парцела. Какво да се прави, в археологията рядко откриваме артефактите цели.

Какво става с откритата архитектура и с находките след края на разкопките?

Всички находки – както многобройните керамични фрагменти, така и по-специалните предмети, се отнасят в музея за съответните анализи и съхранение. Най-хубавите могат да намерят място в музейната експозиция. Що се отнася до съдбата на обекта, тя не се решава от археолозите. Ако оставите на нас, сигурно щяхме да превърнем Варна в един голям археологически музей на открито.

Археолозите в България обаче не са овластени да вземат подобни решения. Законът за културното наследство е предвидил специална процедура. Извършената археологическа работа се приема от комисия на Министерството на културата – т.нар. „Комисия по чл. 158а от ЗКН“. Тя е оглавявана от инспектор, а в нея влизат различни специалисти.

Комисията е тази, която решава какво трябва да се направи с откритите старини – дали ще бъдат запазени под основите на новата сграда, дали ще бъдат експонирани по някакъв начин, дали е нужна реставрация, дали архитектурният проект трябва да се модифицира и т.н.

Във Варна и района археологическото лято тепърва набира сила. Освен множеството спасителни обекти (те са повече от трите, които коментирахме досега) РИМ-Варна ще реализира и редица редовни разкопки на обекти, които вероятно са ви добре познати от минали години. Сред тях са Раннохристиянският манастир в м. Джанавара, крепостите Кастрици и Петрич кале и др.

Нещо много интересно – тази година ще има разкопки и на световноизвестния Варненски халколитен некропол.