А спомняте ли си? Как плажът бе налазен от пияници, просяци и проститутки

Снимки: Фонд "Култура"/Culturespace.bg

От зората на морския ни туризъм възникват и проблемите в родните курорти по морето, които сме свикнали традиционно да смятаме за бич на съвременността.

Така още в началото на 30-те години увеличеният брой летовници довел и до "прииждането на множество проститутки, пияници, просяци и безделници", свидетелстват статии във вестниците от първата третина на миналия век. Някои от условията отблъсквали чужденците, но на други не само не им правело впечатление, а дори им харесвало.

"Панаирджийският вид на града да се махне. От три години насам в някои локали на бул. "Сливница" денем и нощем се подвизават панаирджийски музики с разни тъпани и зурли, пеят се разни нецензурни песни от мъже и жени с прегракнали гласове, разиграват се комедии по ориенталски маниер. Музиките за по-голям ефект носят разни екзотични названия като абисински, занзибарски и др. А музикантите са облечени в разни червени и зелени гащи. Такива музики може да правят впечатление на чужденците, но тяхното място не е там." Това пише Варненски общински вестник през далечната 1930 г. за условията в първия български морски курорт.

"Като млад курорт липсват му още някои работи, за да може да привлече по-богата европейска клиентела... Чужденците се шокират от полицейските лични карти. Трябва да се открие поне една читалня в казиното с чужди списания и вестници, афишите да бъдат написани поне на френски и немски. Не трябва да се позволяват разходките между масите в казиното, защото се пречи на келнерите. В баните да има английски клозети, продавачите на пощенски картички да не безпокоят гостите на ресторантите, на плажа трябва да има достатъчно кошчета за боклук, а в женския плаж, гдето се къпят без бански костюми, да има параван, какъвто има и мъжкият.

Нека се заставят наемодателите, които дават квартири на чужденците, да имат модерни клозети и да се уреди автобусното съобщение", възмущава се още общинският печатен орган в онези години.

Макар в нея да е имало туристи още от края на ХIХ век, Варна е обявена официално за курорт преди близо сто години - през 1921 г.

В онези години обаче летуванията били много различни от съвременната представа за почивка на море.

Морските бани са били смятани за нещо много ексцентрично, ако не и аморално. Затова само най-дръзките си позволявали да се къпят в морето. Първите туристи били представители на по-висшите класи. По тогавашен европейски маниер и дамите, и господата са облечени с бански костюми - дебели вълнени панталони до глезените и плътно закопчани блузи. Често носели в ръка и слънчобрани. Разбира се, в тази екипировка те рядко си позволявали нещо повече от това да наджапат във водата, а най-често се задоволявали само с една разходка по крайбрежието. Но понеже се приемало, че къпането в морска вода може да облекчи симптомите на туберкулозата и рахита, които били страшни бичове в онези години, все пак се допускало и някой да се изкъпе.

Дори се стигнало до изграждането на леки дървени кабинки във водата, които се подменяли всяка година. Там дискретно летовниците можело да се потопят свити в тясното пространство, но за плуване и дума не можело да става. Вероятно точно тези неудобства подтикнали тогавашния кмет на Варна Кръстю Мирски да построи през 1890 г. първите солидни морски бани в града. Те били строго разделени за мъже и жени, а пред дамската част дори стоял на пост стражар, който дебнел строго за спазването на морала. Съоръженията обаче бързо се амортизирали и през 1926 г. построили нова баня. Тя била на по-голяма площ и имала около 1000 кабинки. Тогава бил изграден и специален басейн за хронично болни, които се лекуват от белодробни и ревматични заболявания. Женската и мъжката част пък разделял грамаден железобетонен мост, на който направили кула за скокове във водата. Още през първия сезон на новооткритите морски бани броят на летуващите надхвърля тридесет хиляди души, като до края на десетилетието летовището става основна приходна част от общинската хазна. 

Чак през 1932 г. било позволено на летовниците да преминават между едната и другата част, без да бъдат арестувани за "цинизъм и обида на срещуположния пол". Несъмнено едно от най-привлекателните места в града била Морската градина. Идеята за нея възникнала още преди Освобождението, но била построена едва в началото на ХХ век благодарение на усилията на общината и на проекта на чешкия паркостроител Антон Новак. 

В довоенните години постепенно напливът от туристи растял. До Морската градина богаташи вдигнали разкошни вили, а някои от по-заможните държавни учреждения като БНБ например построили и първите почивни станции за служителите си и семействата им. Тогава се появил и първият асфалтиран път у нас. Той бил дълъг едва 17 километра и свързвал Варна със Св. Константин и Елена.  По време на Втората световна война и в годините непосредствено след 9.09.1944 г. по обясними причини морският туризъм замира. Първите плахи опити "да се ходи на море" са чак няколко години след отмяната на купонната система през 1952 г. 

Въпреки мизерията първите осмелили се да наемат квартири по морето заварили великолепно запазена природа, спокойствие и чистота. През лятото все повече хора започнали да посещават не само Варна и Бургас, а и по-малките крайморски села и градчета.

Тази идилия продължила до втората половина на 50-те години, когато дошлият на посещение у нас Никита Хрушчов продиктувал на своя фаворит Тодор Живков да построи големи курортни комплекси, за да печели чужда валута от тях. 

Започва грандиозно строителство и за добро или лошо тази идея променя напълно облика на Българското Черноморие. В близост до Варна и Бургас набързо изникват грамадни бетонни постройки. За съжаление в наистина лъскавите за времето си новопостроени комплекси невинаги има място за обикновените българи, а и цените не са по джоба им. Затова поглеждайки към новоизникналите разкошни сгради, хората у нас с лека тъга, но и с пълно право се шегували: 

"За българи и кучета - забранено"

Настъпилата промяна е описана по великолепен начин от писателя Георги Марков в неговия репортаж "Жилото и медът на туризма":

"Вървя по чудесния пясък на брега и си мисля за онова, което този бряг представляваше само преди 10 години.

 Това беше 6-километровият северен плаж на Несебър. Дълго и пусто пространство от надиплени дюни, горещо слънце и чисто, бистро море. Като студенти ние скитахме из тоя простор, лягахме на дюните и се радвахме на някаква слънчева свобода. Човек можеше да ходи както си иска, защото никой не го гледаше и летовниците тук бяха съвсем малко. В самия Несебър и в Созопол, в Приморско или в Ахтопол хората живееха в скромен и девствен свят. Рибарите бяха истински рибари, лозарите бяха истински лозари и хората бяха истински хора.

Този стар свят щеше да умре в деня, когато Никита Хрушчов през 1956 година щеше да види красотата на Черноморието и да посъветва българското правителство да печели пари от туризъм. Сигурно малцина биха възразили срещу тази идея. В края на краищата международният туризъм може би наистина помага на различните народи да се опознаят.

Но бедата започва от ония, които при тази обмяна категоризират собствения си народ като трето качество хора и превръщат туристическите срещи в срещи на национално унижение."

Морската ни столица Варна става любимо място на елита на управляващата тогава комунистическа партия, като за целта през 1956 г. започва строителството на обширен комплекс на север от града. Изборът пада върху местността Узункум (от тур. - Дълъг пясък). 

Въпреки че Златни пясъци започнал да се оформя като курорт едва през 1956-1957 г., подхвърлянията за това, че в Узункум може да се изгради комплекс, датират още от 1915 г. и са на братята Херман и Карел Шкорпил. През 1937 г. Именно те инициирали преименуването на местността в Златни пясъци. Трудно е обаче да се каже дали това е свързано със старата легенда, че ситният и златист пясък се образувал като отмъщение на земята, в която пирати закопали огромно златно съкровище...

На 3 февруари 1943 г. под името Народен парк "Златни пясъци" с площ 240 хектара се създава природен резерват, който е обхващал територията от Аладжа манастир до старата българско-румънска граница.

Мястото на бъдещия комплекс пък имало славата на "змиярник" - било блатисто и обрасло с храсталаци, но съчетавало по неповторим начин девствена гора и просторен плаж. Ако не се броят близките лозя и овощни градини, по онова време то било обитавано само от змии, гущери и костенурки, а само на стотина метра от морския бряг, в самия център на бъдещия комплекс Златни пясъци имало сладководно езеро.

Първата копка за новия курорт била направена на 11 август 1956 г. и е на хотел "Лилия". 

Само за няколко месеца - до началото на сезона през 1957 г., били изградени и пуснати в експлоатация осем хотела - "Лилия", "Бисер", "Изгрев", "Лазур", "Морска звезда", "Луна", "Родина" и "Сирена", пет ресторанта - "Калиакра", "Морско око", "Казино", "Старият дъб", "Златна рибка", сладкарница "Златна котва" и пет от т.нар. сектори с дървени къщички.

За ужас на всички строителните работи били съпътствани от постоянното съжителство между работниците и змиите. Те били толкова много, че за да се справят с тях, строителите прибягвали до помощта на зоологическата градина и института, извличащ серум от влечугите за медикаменти.

Месеци наред из Узункум се разхождали специалисти, които с голи ръце ловко ловели змии и гущери. Въпреки усилията сборните места на влечугите оставали неизвестни. И нерядко, когато при строителството се разбивали варовъчни камъни, били намирани цели кълба навити змии. Като крайна мярка били внесени между 200 и 300 таралежа от Албания,  които още с пускането им из района дали добър резултат.Проектът на курортния комплекс е възложен на екип от 30 български архитекти, а изграждането му минава през три етапа. През първия са били построени малки, главно двуетажни хотели по плажната ивица.

По-късно се появяват хотелските комплекси и увеселителни заведения на втора и трета линия, като последният етап от строителството му е завършен през 1966 г.Подобна е и историята на "Слънчев бряг". Някога местните хора от близкия Несебър са наричали това райско място "Царската градина".Малцина знаят, че преди да се появи днешният курортен комплекс, в продължение на десет години там е функционирала младежката лагер-школа "Лиляна Димитрова". Първоначално настанявали младежите в палатки, но по-късно построили и леки дървени бараки, разказват местните. Те обаче набързо са преместени в с. Равда, когато през 1958 г. с постановление №120 от 30 юни на Министерския съвет на НРБ стартира строителството на модерния комплекс. 

Легенда с комичен привкус се разказва за чеха Франтишек Силвестър - първия официален чуждестранен турист в "Слънчев бряг". Той имал неблагоразумието да пристигне ден преди останалите от групата си. Още с първата му поява на брега внезапно от входа на новопостроения хотел "Калина" заплашително изкочил огромен двуметров смок. Чехът хукнал да бяга, докато влечугото с победоносен вид се скрило в близките храсти. Така чуждестранният гост се разминал само с уплахата, но казват, че разказът за случката помрачил почивката на цялата група туристи от братската соцстрана. 

Инвестиците в курорта за онези години са огромни и надхвърлят 150 000 000 лв. Благодарение на тях само за година са вдигнати първите30 хотела, а за три десетилетия - до 1989 г. техният брой нараства на 108. Допълнително са изградени и над 130 ресторанта, почивни станции и бунгала, заведения от всякакъв тип и плажни зони.

Заедно със строежа на комплекса започва проектирането и на лесопарка. При залесяването му на територията му са пренесени 550 000 куб. м плодородна пръст, засадени са 300 хил. иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 хил. декоративни храсти, 100 хил. рози, 200 хил. дюнни треви...През 1965 г. там започва и ежегодното издание на прочутия музикален фестивал "Златен орфей".С появата на новите комплекси и идването на многобройни чуждестранни туристи у нас се създава и странен феномен. Жителите на строго затворената до този момент комунистическа държава започват да добиват пряка представа за живота в чужбина.

Разбира се, по новите комплекси е пълно и с тайни ченгета от ДС. На практика те назначават персонала и би трябвало да следят за всеки нерегламентиран контакт на нашенци с опасните, но така привлекателни за бюджета на социкономиката ни "западняци".

Въпреки това много българи на ръба на закона започват да въртят забранена търговия с валута и чужди стоки - най-вече дрехи и накити. Нещо повече, наскоро разсекретени документи на бившата Държавна сигурност свидетелстват, че до подобно "разложение" са стигнали и самите агенти на тайните служби.

По правило обаче обикновените хора у нас ходят на море в набързо построените почивни станции и бунгала на предприятията, в които работят. Съсредоточени предимно в малките градчета на Южното Черноморие, те предлагат сравнително сносна почивка срещу карта за 30-40 лева.Условията в тях невинаги са много добри. Най-често работническите семейства имат на разположение само по една мивка на етаж, а тоалетните смърдят неописуемо. В първите години на масовия туризъм у нас почиващите се сблъскват и с облаци от комари, от все още непресушените блата по крайбрежието. 

Появяват се и първите къмпинги. В тях срещу 4-5 лева на вечер двама любители на близкия досег с природата могат да почиват на палатка. Разбира се, не е било толкова лесно, защото за целта трябвало преди това да си набавят и необходимото оборудване, а такова ро това време не се продава по магазините в страната. За щастие често прибиращи се туристи от Чехия, Полша, Унгария или ГДР срещу известна сума са готови да продадат палатките си на нашенци.

 Повечето от местата определени за опъване на палатка са без топла вода, а за храна почиващите в тях трябва да се редят на безкрайни опашки по магазините или за скъпи кебапчета в бира-скарата.

Въпреки това още от края на 60-те и началото на 70-те години местата за къмпингуване са претъпкани.Но развитието на родния туризъм по онова време си има и много добри страни. Най-вече че като цяло летуването става възможно на практика за всяко българско семейство и постепенно ежегодното ходене на море се превръща в показател за порасналия жизнен стандарт на населението след десетилетия на оскъдица и ограничения. 

Успоредно с това се развива и квартирния туризъм. През 60-те години голяма част от софийската интелигенция, а и много младежи откриват уюта на стария град в Созопол. Ахтопол пък е трябвало да бъде курорт, изцяло запълнен със станции с бунгала. Междувременно продължава планирането и изграждането и на другите ни международни курорти.На 10 ноември 1965 г.

Министерският съвет приема разпореждане № 260, с което се създава държавното търговско предприятие "Балкантурист". Неговата задача е да съдейства за развитието на международния и национален туризъм на България. Решено е първият етап от курортното строителство да започне с изграждането на туристически комплекс в местността "Фиш-Фиш", който по-късно се нарича "Албена".

Фидел Кастро се любува на курорта Албена през 1972 г

Снимка: spomen.bg

В края на 40-те и през 50-те години на ХХ век точно там се намирал един от обектите на лагера за жени ТВО "Оброчище".

В началото на 60-те години на миналия век обаче равният бряг, благоприятният климат и екзотичната растителност на местността са определени като добра предпоставка за развитие на морския ни туризъм. Имало само един проблем - на плажа нямало пясък. Затова се наложило тонове пясък с камиони да бъдат докарани и насипани от намиращия се п на север плаж на село Крапец.

Началото на строежа започва с тържествено за времето си събитие.

На 18 януари 1968 г. първият секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Тодор Живков и председателят на народното събрание Георги Трайков символично правят първата копка на терена, с което поставят началото на изграждането на "Албена". Идеята била да бъде построен най-модерният в страната курортен комплекс, който да бъде продължение на балчишката курортна част на юг от Двореца.

Само година по-късно на 24 август 1969 г. е и тържественото откриване на "Албена" пред хотел "Доростор".В периода 1973 - 1974 се завършват 6 хотела на плажната ивица на комплекса. Това са "Гергана", "Славуна", "Мура", "Елица", "Нона" и Боряна".

През 1978 г. в Албена вече има 40 хотела, с 12 750 легла, къмпинг и 23 ресторанта. Същата година "Албена" посреща 282 552 туристи, с 2 096 653 нощувки.На 21 януари 1983 г започва изграждането на най-големия хотел в комплекса -"Добруджа". Той е и първата стъпка към целогодишната експлоатация на курорта, като допринася за развитието на конгресния и балнеоложки туризъм. 

На 2 август 1970 г. на централния плаж на "Албена" за първи път се организира конкурс за хармонично мъжко и женско тяло. Тогава участват представители от СССР, Полша, ГДР, Чехословакия, ГФР, както и летовници от курортите Балчик, Кранево, Русалка.

Автор: Иван Бутовски

Източник: spomen.bg