Емил Радев: Общоевропейската правна рамка за изкуствения интелект е важна за развитието на вътрешния пазар

Евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ д-р Емил Раде и ректорът на ИУ-Варна проф. д-р Евгени Станимиров/Снимка: Пресслужба Емил Радев

Осигуряването на общоевропейска регулаторна рамка за развитие на технологиите с изкуствен интелект е важно за развитието на вътрешния пазар, за защитата на гражданите на ЕС, както и за правната сигурност на предприятията и организациите, които разработват и внедряват такива технологии. Това коментира евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ д-р Емил Радев на провелия се в Икономическия университет във Варна дискусионен форум относно перспективите и рисковете пред приложението на изкуствения интелект в различните обществени сфери.

Събитието, което е част от Седмицата на правото във висшето учебно заведение, беше официално открито от ректора проф. д-р Евгени Станимиров и доц. д-р Андрияна Андреева, ръководител на катедра „Правни науки“. В дискусията се включи и проф. д-р Надя Костова, зам.-ректор по научноизследователската дейност и развитие на кадрите в ИУ – Варна. „Етиката е в центъра на дебата, който се води в ЕС относно изкуствения интелект”, изтъкна Емил Радев. Той представи препоръките, включени в приетите от Европейския парламент доклади и предшестващи очакваното до дни предложение на Европейската комисия за пакет от правила. „ЕС пое ангажимент да разработи подход, ориентиран към човека, и заема особено твърда позиция по въпросите, свързани с поверителността, защитата на данните и правилата за недопускане на дискриминация”, отбеляза българският евродепутат. По думите му стратегическият подход на ЕС е значително различен от този на САЩ, който е на основата на саморегулирането и се фокусира върху инициативи на частния сектор. „Различен е и от китайската стратегия, която дава приоритет на ръководен от правителството подход, със значителна координация между частния и публичния сектор”, допълни Радев. Той обаче уточни, че инвестициите в изкуствен интелект в Северна Америка са 6 пъти повече.

„Изпреварва ни и Азия, а при подходяща среда за развитие Европа има потенциал не само да догони, но и да заеме лидерско място”, смята евродепутатът. Той цитира доклад за европейската оценка на добавената стойност, според който общата етична рамка може да донесе на ЕС 294,9 млрд. евро допълнителен Брутен вътрешен продукт и 4,6 млн. допълнителни работни места до 2030 г. Емил Радев изрази позицията, че ЕС трябва да се възползва от отсъствието на конкуриращ се глобален модел на управление и да спечели пълните предимства на „първия двигател“, установявайки стандартите по отношение на етичните въпроси, свързани с изкуствения интелект. Общоевропейските законодателни действия ще осигурят на индустрията в ЕС конкурентно преимущество, убеден е евродепутатът. Той подчерта, че европейските потребители очакват еднакви права и равнище на безопасност, независимо дали даден продукт или система използва изкуствен интелект или не. Затова тези, които разработват и внедряват технологии с изкуствен интелект, вече са обект на европейското законодателство в областта на основните права.

То засяга защитата на данните, неприкосновеността на личния живот, недискриминацията. „Създавайки ясна европейска регулаторна рамка обаче не просто ще генерираме оптимални в социално, екологично и икономическо отношение резултати, но и ще подпомогнем установяването на среда на доверие към изкуствения интелект”, заяви още Емил Радев. По данни на Евробарометър 88% от европейците смятат, че технологиите с изкуствен интелект изискват внимателно управление. В същото време 61% гледат положително на изкуствения интелект и роботите. „Законодателните решения, които ще очертаят общоевропейската правна рамка в тази сфера, трябва да гарантират ефективното й прилагане, демократичен надзор и отчетност. Неизбежно е да се налагат рестрикции, за да се осигурят механизми за защита на човешките права и ценностите на ЕС, но тези рестрикции не бива да спират развитието на високотехнологичния бизнес”, посочи в заключение Емил Радев, като се обяви за балансиран подход при регулацията.