Кои сгради не се нуждаят от технически паспорт

Не всички сгради в България се нуждаят от изваждането на технически паспорт, разкри инж. Снежана Милева, председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – (КИИП), Регионална колегия - Варна.

Това са обектите, въведени в експлоатация след 1 януари 2007 година, и те притежават този документ.

По-голямата част от жилищните сгради, строени до тази дата, обаче нямат технически паспорт. Той е правен на тези, които през последните години са били санирани по държавната програма, но другите, ако етажната собственост не е инициирала изваждането му, не притежават такъв документ. Той не е прищявка, нито на инженери, нито на конструктори, нито на архитекти, а е изискване на Европейския съюз към всички страни членки, обясни специалиста.

Техническият паспорт на строеж обхваща следните части: основни характеристики на строежа (населено място, община, област, кадастрален район, номер на поземления имот, вид, адрес, вид на собствеността, предназначение на строежа, категория на строежа, извършени промени (пристрояване, надстрояване), основен ремонт, промяна на предназначението, мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти, указания и инструкции за безопасна експлоатация, застроена площ, височина, инсталационна и технологична осигуреност, сеизмичната устойчивост, пожароустойчивост, водоснабдяване, канализация, енергийна характеристика, пожарна безопасност и др., поясни председателят на КИИП-Варна.

Инж. Милева допълни, че технически паспорт се издава на всеки отделен обект. Това означава, че в един имот, в който има две сгради, долепени една до друга, между които има фуга, или в един двор има два обекта, то за всеки от тях ще трябва да бъде направен отделен документ.

Процедурата е следната: организира се Общо събрание на етажната собственост, на което се взема решение за стартирането на производството. На него се възлага или на домоуправителя, или на нотариално умълномощено лице (професионален домоуправител, ако има сключен договор с такава фирма, или жител с нотариален акт от обекта) да набере нужния пакет от документация за сградата. Такава се намира в съответната община. За част от сградите обаче такава липсва. Причината е, че това са били ведомствени жилища - строителните книжа са били в архива на предприятие или организация, която или е фалирала, или е приватизирана, обясни специалиста за една от спънките. Експертът обаче успокои, защото при такива случаи се прави архитектурно заснемане и обследване на обекта - на конструкцията, ВиК, ел.-мрежата, общи части (стълбища, избени помещения) и др.

След като етажната собственост придобие пълната документация, трябва да набере оферти - от надзорна фирма по строителството или колектив от специалисти (ВиК, ел., архитект и др.). В публичните регистри има пълна информация за правоспособните експерти, допълни още инж. Снежана Милева.

След сключването на договора се прави т.нар. "пътна карта" - съгласува се кога специалистите ще посетят обекта, за да го обследват, което е много важно, тъй като през деня повечето хора са на работа. Процедурата е бавна, но не е мъчителна за хората. Не е възможно да се влиза във всеки дом. Експертите са отлично обучени да разберат за конструкцията, ВиК, ел.-мрежата дори и отвън. Задължително трябва да проверят избените помещения, стълбищната клетка, канализацията, електричеството и други технически параметри, обясни инж. Милева. Тя допълни, че за техническите паспорти на паметниците на културата, трябва да се съгласува с Министерството на културата.

Експертът успокои, че изваждането на паспорт на обект, няма да задължи собствениците да премахнат незаконното остъкляване на балконите, което е масова практика у нас.

Цялостната процедура по обследването обаче е дълга. От 2 до 4 месеца, в зависимост от това, къде се намира сградата и колко е голяма, отнема за изготвянето на техническия паспорт. Обследването включва съставяне на информационна база данни за нормативните (проектните) стойности на техническите характеристики на строежа, анализ на действителните технически характеристики, съставяне на доклад за резултатите, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа, събиране, проучване и анализ на наличната техническа документация, екзекутивно заснемане - при липса на техническа документация, оглед и измервания на строежа за събиране на технически данни (описват се видът и размерите на дефектите, повредите или разрушенията в строежа), извършване на необходимите изчислителни проверки (свързани с измервания, пробни натоварвания и др.).

След изготвянето на техническия паспорт, който включва доклад и снимков материал, оригиналните екземпляри (хартиен и на електронен носител) се предоставят: по един на етажната собственост или собственика на строежа, на главния архитект на общината, областния управител - за строежите с обхват и значение за повече от една община, министъра на регионалното развитие и благоустройството - за строежите с обхват и значение за повече от една област и за строежи с национално значение. Те поддържат архив и водят регистър на издадените технически паспорти.

Собственикът предоставя копия от техническия паспорт, заверени от лицата, които са го съставили, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на Министерството на културата – за недвижимите културни ценности. Технически паспорт на строеж е документ, който включва техническите характеристики на елементите на строежа, свързани с изпълнението на основните изисквания, инструкции за експлоатация, обслужване, обследване, поддържане и ремонт и отразява всички извършени строителни и монтажни работи след въвеждането на строежа в експлоатация, обобщи инж. Снежана Милева, председател на КИИП, Регионална колегия - Варна.