Отбелязахме 119 години от смъртта на Капитан Петко войвода (СНИМКИ)

Със заупокойна молитва, отслужена от отец Димитър, протосингел от Варненска и Великопреславска митрополия, и полагане на венци и цветя, Варна отбеляза 119 години от смъртта на Капитан Петко войвода.

На поклонението пред паметника на войводата на Старите гробища присъстваха кметът на града Иван Портних, областният управител Стоян Пасев, началникът на Щаба на флота кап. I ранг Камен Кукуров, генералният консул на Руската Федерация във Варна Владимир Климанов, районни кметове, представители на тракийските дружества от цялата страна, ученици от варненското ОУ "Капитан Петко войвода", граждани и гости на града.

 

Снимка live.varna.bg

Снимка live.varna.bg

 

 

„Заставаме с мълчание пред гроба на един велик българин. 119 години след неговата кончина името на Капитан Петко войвода хвърля легендарната благодатна сянка по всички места, на които е оставил неизлечима диря“. С тези думи започна своето слово председателят на Тракийско дружество "Капитан Петко Войвода" – Варна, Румяна Вълчева. Тя припомни основните моменти от живота и делото на националния герой.

Петко Киряков е роден на 6-ти декември (стар стил) 1844-та година в беломорското село Доганхисар, на около 26 км от Дедеагач. Още преди да навърши 20 години турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо, което предизвиква свободолюбивия характер на младия Петко, включвайки го активно в национално-освободителното движение. В последствие той става и една от водещите фигури сред водачите на Освобождението от турско робство на България, както и на българите, останали извън нейните граници след решението на Берлинския конгрес. През 60-те години на ХIХ век Петко Киряков заминава за Италия, където се запознава с Джузепе Гарибалди, отсяда в дома му и заедно организират прочутата дружина от 220 италианци и 67 българи, които вземат участие в Критското въстание. Именно там поради невероятните му умения да води малобройни, но силно боеспособни дружини в планински терен Петко воевода си спечелва прозвището капитан. През 1869 година войводата се завръща в България и в годините непосредствено преди Освобождението по време на Руско-турската освободителна война и малко след подписването на Санстефанския мирен договор, войводата със своята чета води постоянни сражения за защитата на християнското население в Беломорието, Родопите и Странджа планина от турския башибозук, оглавяван от английския метежник  Сенклер.

След Освобождението на България Петко Киряков е за кратко в Русия, където император Александър II официално го произвежда в чин капитан от руската армия и го награждава с Георгиевски кръст за храброст за активното му участие във войната. Капитан Петко войвода обаче не след дълго се връща отново в България и се заселва във Варна. Тук на 12 май 1896 година той заедно с други родолюбиви българи основава и първата тракийска организация, съществуваща и до днес, която тогава е носила името – Тракийско (Одринско) емигрантско дружество "Странджа". Негова цел е била да брани интересите на останалите в Беломорието, Родопите и Странджа българи в пределите на Османската империя, както и да подпомага тяхната национално-освободителна дейност.

Умира на 7 февруари 1900 година във Варна. Първоначално е погребан в Морската градина, където тогава са били гробищата. По-късно тленните му останки са пренесени в сегашния Централен гробищен парк на града.

„В живота на Капитан Петко сякаш са събрани най-съществените добродетели от онова време. Душевните съкровища, които постепенно започват да се губят от българския дух“, каза още Румяна Вълчева.

Поклонението се организира от Тракийското дружество "Капитан Петко Войвода", ВМС и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

 

 

Андрей Андреев  

Снимки: Пламен Гутинов