Венцислав Велинов Василев, или Венци барабаниста, както сам се представя, е уличен музикант от 11 години. Свири на най-различни нестандартни „ударни инструменти“ – като започнем от тенджери и кофи и стигнем до бутилки. Самоук е и експериментира със звукоизвличането от най-различни материали. Венци потърси Медийна група „Черно море“, за да даде отговор на публикация в друга медия, където писали, че изкарва по 4000 лв. на месец. Той обаче отклони въпроса каква е истината, като обясни, че всеки месец е различно. Какъв е делникът на уличния музикант във Варна, разказа Венци пред наш репортер:
- От колко време се занимаваш с това?
- Уличен музикант съм от 2006 г., вече 11 години. Преди свирех на перкусия, на тарамбука. Бях предимно шоумен и забавлявах минувачите. После станах уличен музикант, с повече атрибути и аксесоари.
- Хората как реагират, спират ли се да те гледат и слушат. Кои откликват повече - българи или чужденци?
- През зимата е малко по-слабо. През лятото, когато има доста туристи, е по-добре. Повече чужденци откликват, да. Всякакви се спират – руснаци, италианци, дори и китайци се е случвало да се отбият, за да чуят как свиря.
- Има ли случаи да ти дават съвети, или да искат да се пробват да свирят заедно с теб?
- Случва се родители да се спират с малките деца. Аз съм много щастлив и благодарен в такива моменти. На тях им е интересно, често се случва да свирим заедно, правим си различни игри.
- Можем ли да кажем, че от местните жители децата са ти най-верните почитатели?
- Абсолютно е така. Те реагират много искрено и неподправено.
- Във Варна много често гостуват различни музиканти и групи. Имало ли е случай някой от тях да се отбие при теб, да чуе как свириш, да размените някоя дума?
- Идвали са от Panican Whyasker, от “Ахат” също, Димо от PIF… Интересно им е как извличам музика от различни предмети.
- А какви предмети използваш?
- Лампа, казан, кофа, джезве, стъклени бутилки, тенджери и барабан. От миналото лято прибавих и тонколона за по-добро озвучаване.
- Как реши да се занимаваш с това?
- От малък. То ми е вродено.
- Смяташ ли, че подобен род прояви привличат туристите по някакъв начин?
- Да. Те виждат, че добра музика може да се извлича и от обикновени предмети. Не само на барабани, а и от едно пластмасово шише дори може да се получи добър звук. Стига да ти идва отвътре.
- Има и други улични музиканти във Варна. Какви са взаимоотношенията ви, има ли конкуренция помежду ви?
- Не, няма конкуренция. Въпросът е, че всеки втори става музикант във Варна. Повече има добри танцьори, които също правят шоу.
- Нещо съвместно не можете ли да направите с тях?
- То какво съвместно да направим… Всеки гледа да си запази хляба… Всеки гледа как да изкара някой лев…Пази си своята територия… Не иска да работи с друг. Миналата година имаше едни брейкъри на входа на Морската градина. Става голямо разминаване в музиката, когато сме разположени наблизо. Още по-ожесточена става битката за територия през лятото, когато идват и от други градове улични артисти. Миналата година имаше един софиянец с марионетки, който привличаше доста публика. Ние, местните улични артисти, приемаме другите като нашественици. Всеки си пази хляба, все пак.
- Подобна конкуренция не е ли предпоставка за конфликти?
- Не, отбягваме подобни неща. Договаряме се - първо единият прави своята програма, след това другият.
- Има ли туристи, които се спират последователно при всички улични артисти, разположени в съседство?
- Да, има. Имало е дни, когато чужденци стоят с часове, за да гледат. Някои само минават. Някои пускат пари и заминават, други стоят, поглеждат колко пари имаш събрани и тогава решават дали да оставят. Второто повече българи го правят. Повечето гледат сеир, а не дават пари. Може и да им е хубаво, но да нямат възможност да оставят. Времената сега са трудни. Много е сложно… Улична работа…
- Това обижда ли те, когато хората седят, гледат изпълнението ти, но не пускат пари?
- Усещам ги… Когато набележа някой на 20 метра срещу мен, мога да кажа дали иска да ми остави пари, дали му харесва музиката.
- Кое повече би те оскърбило – човек да мине и да не се заслуша в това, което правиш, но да ти остави паричка, или да остане, да слуша изпълнението ти с явно одобрение, а да не остави монета?
- И двата варианта са се случвали. Според мен е най-добре да чуят музиката и ако им хареса, да оставят пара. Ако не остави, отново мога да се зарадвам, защото поне музиката ми му е харесала.
- Има ли хора, които няколко пъти идват. Които са те слушали, харесали са те и се връщат…
- Има, доста… Мои приятели също идват често да ме слушат.
- А с общината как стои въпросът относно разрешителните?
- Има проблем с живеещите в района. Според общинската наредба в обедните часове и след 10 часа не може да се свири и ние се съобразяваме. Въпреки това е имало случаи, когато възрастни хора минават, удрят ми тенджерките, обиждат ме, викат полиция.
- През зимата излизаш ли да свириш?
- Не толкова често, по-рядко, зависи от времето. От март започвам по-активно.
- А как реши да експериментираш с тези различни „инструменти“?
- Аз още от мъничък… Това живеех в квартал „Аспарухово“, събирахме се всеки ден в парка да играем по влакчета и пързалки. Майка ми и баща ми така и не ми купиха ударни инструменти, не подкрепиха моето желание да свиря и аз където имаше ламарина, даже и на кошчета, използвах, за да барабаня. След това с едни приятели с китари се събирахме и аз „свирех“ на един стар москвич. Тогава се запалих да пробвам какъв звук може да се извлече от различни предмети.
- Чисто интуитивно пробваш, така ли?
- Да, и каквото се получи…
- Имаш ли приятели, които се занимават с нещо подобно, давате ли си идеи?
- В момента разработваме различни проекти с един приятел - Десислав Иванов – Десо Тихия. Той също свири в подобен стил като моя. Той взема едно шише и пластмасова кофа и поддържа някакъв такт на тях, а аз започвам да украсявам, да правя моите импровизации.
- Предполагам знаеш това, че звукоизвличането от ударните инструменти може да влияе на подсъзнателно ниво на човек?
- Да, да, така е. Понякога може да им падне тонусът, понякога са много импулсивни, харесва им, понякога са изнервени, понякога ехидни – гледат те и се смеят само. Всичко е енергия.
- А ти каква енергия даваш на хората?
- Понякога негативна, понякога позитивна…
- От какво зависи?
- От нагласата, от съзнанието, а и от това как ми е тръгнало свиренето в този ден. Понякога свиря чисто, понякога много нервно… Хората и обстановката също ми въздействат.
- Т. е., влиянието е двупосочно – както ти влияеш на тях, така и те на теб?
- Така е.
- Колко време обикновено продължава един твой „концерт“?
- Понякога си мисля, че мога да свиря и 24 часа, без да спра. 7-8 часа обикновено, най-много 10.
- Какво ти предстои в най-близко бъдеще?
- На 19 и 30 март ще имаме концерти с група “Джъмп”, аз свиря и с тях освен изявите ми на уличен музикант. Участвах в записите на новия албум на групата.
ПОЛИНА ПЕТРОВА