Един разказ за ролите, които определени хора са изиграли в нашия живот, както и за ролите, които ние сме изиграли в нечий друг живот. За непоисканото добро, което впоследствие се е оказало необходимо. За „светлите“ хора, които осветяват пътя и на тези, до които се докоснат!
Разказът на Гергана Герчева за пътя, извървян от нея, докато открие… Себе си!
В живота ми винаги се е случвало така, че са идвали хора, влизали са по някакъв начин във всекидневието ми, изигравали са определена роля, след което са си тръгвали. Появявали са се, за да ми покажат нещо, като месии - да ми подадат нещо да ми се случи, да ми помогнат и след това да си заминат. За всичко това, всъщност, съм си дала сметка години по-късно…
Като дете винаги съм била мъжкарана От малка не обичах рокли, както и каквито и да е женствени дрехи и аксесоари. Ранното ми детство премина около работата на баща ми, свързана с ремонт на автомобили. Беше ми много интересно и до 16-ата си година мечтаех да поправям коли.
Майка ми беше пълна моя противоположност. Изключително женствена, модерно облечена … типична жена, която обича да бъде обгрижвана. Бореше се да бъда като нея, но безуспешно. Аз си бях аз!
В училище бях в неутрална среда, не са ми бушували хормоните, не се интересувах от момчета, а и не представлявах интерес за тях.
В живота и в работата си като търговец съм действала като мъжко момиче. Никакви поли, никакви обувки на ток, никакви бижута, работех наравно с мъжете, като една от тях. Но винаги имаше нещо в мен, което не можех да определя точно, но не ми даваше нужното спокойствие. Все едно трябваше да направя нещо, а не усещах какво. До 28-ата ми годишнина, когато започнаха промените за мен. Нещата ми се случиха някак едновременно.
Първото ми просветление дойде, когато реших да си направя астрологичен хороскоп. Дотогава не се бях докосвала до тази наука и бях шокирана, когато хороскопът ми беше готов и жената, която ми го беше изготвила, знаеше за мен повече и от мен самата. Не знаех, че планетите и звездите казват толкова много…
Оказа се, че трябва да се науча да бъда женствена
По същото време се запознах случайно, покрай работата ми, с една дама - „жена и половина“, както се казва. Красива и с много силно излъчване, а аз - невзрачна, изобщо не съм очаквала да ми обърне някакво внимание. Но се заговорихме и от разговор на разговор се сприятелихме. Чудех се още тогава какво намира жена като нея в мъжкарана като мен, какво й давам аз, но така и не я попитах.
Та новата ми приятелка беше от друг град, дошла да учи във Варна. Изящна, интелигентна, израснала в интелектуална среда, обиколила доста държави, събрала впечатления и много истории за разказване… Всички я гледаха и слушаха в захлас – харизматична, сладкодумна, мъжете я боготворяха. Тя ме разчупи да започна да излизам и да се забавлявам. Това, разбира се, отне доста време за дълбоко консервативен човек като мен, но малко по малко започнах да се преобразявам покрай нея – лек грим, рокли... Опитваше се да ме разчупи и в поведението, защото
заради моята вдървеност отблъсквах и нейните ухажори
Тя ми помогна и в намирането на контакти, необходими за търговската ми дейност. Така дойде и следващата съдбовна за мен среща, запознанството ми с моя бъдещ Учител! С присъщата ми самоувереност на търговец го завладях с начина на продажбената ми настъпателност (по мъжки!) за съвместна работа. Първият ни разговор премина толкова леко и естествено, все едно се познавахме от години. Не ми се беше случвало да попадна на човек, с когото от първите думи и двамата да имаме усещането, че се познаваме от цяла вечност…Така започна нашето приятелство и
този мой нов приятел неусетно се превърна в мой гуру!
Човек с позиция в обществото, същевременно обран, фин, земен. Впоследствие ми помогна да осъзная нуждата си от духовно израстване, а от там някак естествено започна и моята трансформация. Като се замисля, винаги съм имала усещане за нещата, но не умеех да ги управлявам, а този човек ми помогна да канализирам моята хаотичност, показа ми пътя. Започнах да се уча. Да намирам себе си...
В продължение на няколко години и безброй наши срещи моят учител ме научи да придобия нови възможности. Научи ме как да ловувам с думи и как да успявам с любов. Помогна ми да остана скромна (като него), преодолявайки пречките и учейки се от провалите. Научих се от неуспехите да извличам семената на успеха. Появяваха се страхове, които калиха духа ми, научих се да се смея над грешките си. Научих се да изживявам днешния ден, сякаш е последния. Думите му носеха плодове за мен. Изградих в себе си навика да опитвам отново и отново, използвайки по пътя си закона за баланса. Бързо започнах да откривам новите възможности и се въоръжих с търпение, което съсредоточи моята сила. Придобих добри навици, а лошите се удавиха.
Благодарение на тези двама души аз постепенно открих и женското в себе си. Интересното е, че никой, никога не ми е давал точната формула за моето преобразяване, промените просто се зараждаха в мен първо като желание, а след това и на практика. И всичко това в резултат от разговорите ни и времето, което прекарвахме заедно. Малко по малко в мен се отключваше женското начало. В един момент
от едно „грозно пате“ аз възкръснах в „красив лебед“!
Четях книги, които ми помагаха да израствам и да развивам съзнанието си. Особено важно, в същото време, беше сама да достигна до решенията, които да определят живота ми. Чувствах се преобразена, като новородена, нов човек! Цъфтях! Тези двама души влязоха в живота ми привидно случайно и ме преобразиха.
Станах още по-силна и стабилна. Открих себе си!
Впоследствие на свой ред съм подавала ръка на хора, които са имали нужда от помощ, и на свой ред навярно съм изиграла своята роля в нечий друг живот. А усещането, помагайки на друг човек, е несравнимо. Като една магия, която ни обгръща в даден момент, като водовъртеж, от който да излезем след това отново преродени, обновени, одухотворени и винаги с една идея по-добри!
Мариана Стойкова
Прочетете още: Когато човек е деен и не се отказва, го намира… щастието!