През януари 1893 г. на кметския стол във Варна сяда Руси Матеев. Матеев е роден през 1855 г. в Търговище. Във Варна се преселва веднага след Освобождението и започва търговия със зърнени храни. И двата му мандата като кмет на Варна - януари 1893 г. – май 1894 г. и януари 1901 г. – юли 1902 г. завършват предсрочно.
Руси Матеев е горещ привърженик на идеята Варна да стане лятна столица на княжеството. Само два месеца след избирането му за първи мандат той предприема един доста интересен ход в тази насока, който предизвиква доста противоречиви отзиви и дебати сред съвременниците му. Като отявлен стамболовист новият кмет успява да убеди общинските съветници да вземат решение за "провъзгласяване на г-н Ст. Стамболов за почетен гражданин на Варна“ и да го помолят да приеме дар от общината едно празно място край морето. Целта на този акт е да се привлече политическият елит на младата българска държава да прекарва повече време през лятото в морския град, но дарението не се възприема еднозначно от гражданите и Матеев е подложен на сериозни атаки от политическите си опоненти.
През краткото време на кметуването си Руси Матеев продължава благоустройствената политика на своите предшественици - застилане на улиците с каменна настилка, определяне места за площадите, изграждане на чешми в Морската градина и новите квартали, подобряване на водоснабдяването.
Особено внимание отделя на изграждането на тротоари, засаждането на дръвчета по централните улици и др. Той издава заповед, с която задължава всеки гражданин, собственик на новопостроена къща, да изгради пред нея тротоар и да засади пред дома си дръвчета.
Въвежда правилник за движение на файтоните в града, в който се фиксират и „стоянките за мющериите“. Издава редица заповеди, които регулират цените на хляба, работата на търговците и занаятчиите, качеството на храните във Варна.
Особено внимание Руси Матеев обръща на устройството на Морската градина. Във връзка с доклада на д-р Басанович за развитието на Варна, изнесен пред общинските съветници през март 1902 г., се взема решение за разширяване на градината, построяване на павилион за музика, отреждане на терен за тенис и др. Доколкото позволяват финансовите възможности, Общинският съвет заделя средства и за подпомагане на училищата и за строеж на нови.
Въпреки краткото си кметуване, Руси Матеев продължава традициите за решаване на гражданските дела в интерес на варненци. Умира на 3 април 1926 г.
На 1 юни 1894 г. едновременно за кмет на Варна и за народен представител е избран Коста Ранков,
адвокат по професия, а по политически убеждения либерал-радославист. Ето какво разказва за живота и дейността на Ранков вестник „Търговски фар“, бр. 314, от 29 декември 1911 г., по повод избирането му за член на Варненската търговско-индустриална камара:
„Г-н Коста Ранков е роден на 24 ноември 1864 година в град Провадия. В детинството и ученичеството си се е отличавал със смиреност и прилежание (качества, които по това време се оценявали високо от обществото – б.а.). С отличен успех и с голяма прилежност завършил Педагогическото училище в гр. Шумен, след което учителствувал като основен учител 2 години в град Варна. Но учителското място не му било по угодата, още повече, че много му било присърце да се придаде на политическа дейност, която е несъвместима с учителското звание. От учителството той преминал на служба по съдебното ведомство, чрез което могъл да се тури по-близо до обществените и политически течения и да се подготви за бъдещата политическа дейност. В службата по съдебното ведомство той проявил способности, с които обърнал вниманието на висшето си началство и през 1887 година бил назначен за член на Варненския окръжен съд. От тая длъжност бил уволнен през 1888 година и от тук започва политическата му дейност – установил се за адвокат във Варна и застанал в първите редове, като опозиционер на тогавашния режим. Но в 1890 г. като практик-адвокат, заварва го закона за адвокатите, според който трябвало да се яви и да издържи установения, от същия закон, адвокатски изпит. Още през същата година се явил пред Русенския апелативен съд и издържал изпита. С това се затвърдил като адвокат във Варна“.
Политическата кариера на Коста Ранков е свързана с първия „общински преврат“
През 1884 г., след отстраняване на общинската управа и кмета Руси Матеев, Коста Ранков организира част от варненските първенци, които избират тричленна комисия. Въпреки липсата на княжески указ, каквито са тогавашните законови изисквания, комисията поема ръководството на общината. Разбира се, начело на тази комисия застава Коста Ранков.
На последвалите местни избори печелят „правилните“ сили и Ранков става кмет, а Алеко Константинов пише по този повод фейлетоните си „По изборите в Свищов“ и „ Бай Ганьо прави избори“.
Биографът на Ранков от вестник „Търговски фар“, бр. 314, от 29 декември 1911 г., спестява много подробности по този повод, но не пропуска да ни уведоми, че Ранков „след напускането на кметството през 1885 година отново се е отдал на адвокатската си професия. През 1899 година отново е избран за кмет на Варна и за народен представител, а през 1903 година само за народен представител от Варна.“
Първата грижа на Ранков като кмет е регулацията на града и оформянето на основните пътни артерии
И през двата си мандата работи усърдно за по-нататъшното благоустрояване на Варна. Отново на дневен ред е подобряването на водоснабдяването на града. Обсъжда се проект за довеждане на вода от изворите и се възлага проучването на специалист-инженер. Набелязват се конкретни мерки за подобряване условията за летуване.
В началото на 1885 г. Ранков предлага на общинските съветници всички да излязат на улицата и да се запознаят лично с проблемите на града.
Общинарите установяват, че най-проблемното място са градските канали и миризмата, която се разнася от тях. Взема се решение за тяхното покриване и почистване. Разискват и въпроса за определяне на район в чертите на града, който да се даде на бедните бездомници. За такива се признават бедните, заселени най-малко преди 10 години. Определя се срок за застрояване - една година. Оказва се помощ за отваряне на неделни и вечерни училища, заделят се средства за безплатните ученически трапезарии, предоставя се безплатно на дружество "Майка" място за строеж на училищна сграда.
Поради недостиг на средства, недалновидност и политически пристрастия някои от решенията на Общинския съвет се отменят, други се отлагат за бъдещето.
Ранков е сред основателите на акционерните дружества “Сила” и “Галата”
През 1906 г. става и директор на „Сила“, като благодарение на тази си позиция заема едно от най-видните места във варненската „търговска пиаца“. Така през 1908 г. той е избран и за член на Борсовия комитет, а през 1909 г., когато Харалан Николов отказва да стане председател на комитета, Ранков заема и това място. През 1911 г. е избран и за член на Варненската търговско-индустриална камара.
Начетен, амбициозен, чаровен, убедителен, Коста Ранков успява на всяко едно поприще, на което е решил да се изяви. Но той е и филантроп, който продължава културната си и благотворителна дейност и в годините, когато вече не е кмет.
През 1911 г. Коста Ранков построява по проект на румънско архитектурно бюро със собствени средства салон "Ранков", където се играят театрални представления. За създаване на украсата на салона наема варненския скулптор Кирил Шиваров. След Първата световна война салонът става един от най-представителните във Варна салони за кинопрожекции.
МАРИЦА ГЪРДЕВА
Още по темата: Непозната история: След първото си кметуване Кръстьо Мирски станал сътрудник във вестник „Черно море“