Непозната история: След първото си кметуване Кръстьо Мирски станал сътрудник във вестник „Черно море“

На 16 април 1888 г. на кметския стол във Варна сяда Кръстьо Мирски. Той е първият юрист, избран за кмет на града, и един от най-успешните политици, заемали този пост.

Кръстьо Мирски е роден на 14 ноември 1852 г. в семейството на Иван поп Николов и Теодора Кръстева, сестра на Гаврил Кръстевич. Малкият Кръстьо е само на две години, когато почива баща му, а година по-късно майка му се омъжва за богат варненски търговец. Детето е оставено на грижите на баба си Мария и свако си поп Антон, като по-късно бива прехвърлен изцяло под опеката на леля си Бонка. Когато става на пет години, друг негов чичо - Стоян Изворски, тогава учител в Цариград, го завежда в Ерусалим, а след завръщането им от странство той започва да обучава детето на четмо и писмо, като впоследствие го записва в средния курс на училището в Котел. Кръстьо Мирски завършва със свидетелство, в което е упоменато, че младежът има добро поведение и отлично трудолюбие, подписано от Котленското училищно настоятелство. 

Роднините му го изпращат да учи занаят – абаджилък от майстор Уста Радой, но желанието за друг вид знания надделява у младежа и скоро той се завръща в Котел, за да довърши образованието си. Той са обръща с молба към свако си поп Антон и леля си Бонка да го изпратят да учи в Цариград, но вместо да го пратят да следва, попечителите му го изпращат за управител на кантората им в Цариград, където в малкото си свободно време Кръстьо успява и да се занимава с наука и се запознава с П.Р.Славейков и други просветени българи. Тук той за първи път се среща с вуйчо си Гаврил Кръстевич, който по това време е съдия, член на Върховния съд и преподавател в юридическата школа в Цариград. 

През 1870 г. Мирски за кратко учителства във Варна, а после заминава да довърши образованието си в Чехия (гр.Табор), където завършва с отличие Висшата земеделско-индустриална школа. Вече с диплом в джоба Кръстьо Мирски заминава при брат си в Тулча, където започва да преподава и се занимава с активна читалищна дейност.

След Освобождението на Тулча участва в местното самоуправление, а когато Северна Добруджа преминава в пределите на Румъния, заминава за Варна, където започва правната му кариера. Последователно е назначен за секретар на Варненския апелативен съд – 1879 г., председател на Балчишкия окръжен съд – 1880 г., и председател на Варненския окръжен съд на 15 юни 1880 г. Той се възпротивява активно на суспендирането на Конституцията от Александър Батенберг и поради тази причина на 30 май 1881 г. е уволнен. Тогава започва активната му адвокатска и политическа кариера. 

Във Варна Мирски се жени за Стефания Н. Икономова от Разград, дъщеря на Никола поп Икономов, бивш учител, а после свещеник, автор на първата книга за земеделие в България.

В началото на 1888 г., вече член на Русенския апелативен съд, се кандидатира за общински съветник във Варна и след избирането му в съвета на 6 март 1888 г. се завръща в морския град. По този повод в бр.19 от 12 март 1888 г. вестник „Нова България“ излиза с кратко пророческо съобщение: „Преди няколко дни се завърна в града ни уважаемият ни съгражданин, г-н Кръстьо Мирски, който си подаде оставката от Апелацията и се избра за член в градския Общ. Съвет. Вярваме че Г-да Гр. ни Съветници, в скоро време, ще изберат за Кмет на града ни Г-н Кръстьо Мирски“.

СПИСЪК НА ИЗБРАНИТЕ НА 6 МАРТ 1888 Г. ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ във Варна, публикуван в бр.19 от 12 март 1888 г., вестник „Нова България“.

И действително, само месец по-късно,

 
на 16 април 1888 г., започва първото кметуване на Кръстьо Мирски

На този пост той изкарва пълен (по онова време тригодишен) мандат, до 16 октомври 1890 г. Като кмет той има заслуга за построяването на три училища - „Св. Кирил“, „Св. Методи“ и „Св. Наум“, направата на първите кабини на релси за морско къпане, разширението на Морската градина, построяването на кулата на Градския часовник и първата театрална зала „Съединение“. Раздава на изгодни цени места на бедните варненци, за да могат да си построят къщи, премества общинската библиотека и съдейства за пренасянето в града на печатницата на Райко Блъсков.

След първото си кметуване Мирски се отдава на друг вид обществена дейност

С търговеца Велико Христов и други видни варненци работил за основаването на параходното дружество, като дал идеята правителството да закупи акции. И действително, след преговори с правителството през 1892 г. е приет закон за създаване на дружеството. Държавата участва с 25% от капитала и предоставя годишна субсидия от 9% от капитала, като същевременно получава привилегии при превоза на пощенски пратки, държавни служители и военен персонал. Акциите, предвидени за частни инвеститори, не са продадени напълно, като основни купувачи са търговци на зърно от Варна и Добруджа, но също и значителен брой дребни акционери – чиновници, учители, офицери.

Според един от биографите му - Ярослав Романчук, украински емигрант, който от 1910 до 1928 г. е директор на градската библиотека във Варна, Кръстьо Мирски в този период сътрудничи и във вестник „Черно море“ (бр. 4, 1 август 1929 г., в. „Варненски кореняк“). В публикациите си Мирски се обявява за изменение на Конституцията, отделяне на Църквата от държавата и др. 

Велико Христов убеждава Кръстьо Мирски да се кандидатира за депутат в Четвъртото велико народно събрание. Избиран е за народен представител в Третото, Четвъртото, Осмото и Четиринадесетото обикновено народно събрание.

ВАРНЕНСКИТЕ КМЕТОВЕ, УПРАВЛЯВАЛИ ГРАДА в периода 1881-1935 г. Фотографията е направена през 20-те години на ХХ век.

От дясно наляво, първи ред: Дамян Перелингов, Коста Ранков, д-р Ангел Пискюлиев, Иван Церов, Добри Филов. 

Втори ред: Златан Бръчков, Александър Василев, Жеко Жеков, Станчо Савов, Петър Стоянов, Кръстьо Мирски. 

Трети ред: Димитър Кондов, Асен Брусев, Теодоси Атанасов.

На 17 септември 1905 г. Мирски е избран за втори мандат за кмет на Варна

В Общинския съвет обаче този път Кръстьо Мирски няма мнозинство и през лятото на 1906 г. някои от съветниците правят опит да бламират кмета. Ето какво пише по този повод вестник „Свободен глас“, бр. 31, 20 август 1906 г.: „Положението на работите в общинския съвет не се е изменило още, а все стои на оная степен, безнадеждна за нас гражданите. Блама на г. кмета Кръстьо Мирски не се одобри от Министерството на вътрешните работи, но оставката на 8 души съветници е приета и съвета остава да работи с останалите 12 души. До къде ще изкарат не можем да знаем. Едничкото, което можем да предвидим е, че този край на раздорите, съвсем не е благоприятен за нас варненци”. 

Кръстьо Мирски подава оставка, но за краткото време на втория си мандат като кмет успява да събере своите идеи за развитието на Варна в една доста обемиста брошура (80 стр.) и да постави основите на капиталовата програма на града: докарване на питейна вода от нови водоизточници, прокарване на канализация, електрифициране, като предложението му е било всички тези скъпи благоустройствени дейности да се построят на концесия.

На следващите избори за Обикновено народно събрание Мирски отново е избран за депутат от Варна. 

Освен като политик, управленец и законотворец Кръстьо Мирски има и завидна кариера на публицист и книжовник. Автор е на повече от 250 статии, книги, учебници и преводна литература. 

Той е и един от първите членове на Българската академия на науките.

Умира на 7 май 1920 г., а в знак на благодарност за заслугите му към развитието на града ни варненци са именували на негово име една тиха улица в самия център на Варна.

Марица Гърдева