На тези от вас, които са чели и препрочитали, не по задължение, а от любов към българщината, „Под игото“ на Иван Вазов, историята за трупата „Напредък“ и морализирането на обществото ще се стори много позната. Всички си спомнят как в ХVІІ глава на „Под игото“ дядо Вазов описва нетърпението и благоговението, с което жителите на Бяла черква очаквали представлението на „Многострадална Геновева“ - трагикомична интерпретация на класическата пиеса, изиграна от любители актьори и почти неразбрана от публиката, която окрилена от блажената простота на невежеството, активно се включва в процеса на театралната постановка и то не просто като консуматор (какъвто по принцип би трябвало да бъде), а като режисьор, сценарист и безпардонен критик на актьорската изява.
Ако проследим хрониката във варненските вестници от началото на ХХ в., откриваме една подобна и твърде противоречива история, свързана с театралното дружество „Напредък“, създадено от Стоян Бъчваров, Иван Кожухаров и Преслав Преславски, с цел организиране на благотворителни представления и развитие на театралното дело във Варна.
На 20 октомври 1902 г. в брой 45 на вестник „Известник“ е обявено, че „във Варна се е основало театрално дружество с благотворителна цел под заглавие „Напредък“. То щяло да представи в разни времена разни пиеси. Първото представление ще даде на 5 декември в полза на бедните семейства за коледните празници“. Театралното благотворително дружество „Напредък“ скоро разширява репертоара си и гостува и в други близки до Варна градове. Не се минало и без проблеми с местната власт, още повече, че властимащите гледали на актьорите и особено на актрисите като на хора, които имат морал и поведение, далеч от общоприетите норми и носят повече неприятности, отколкото ползи.
Подобно отношение членовете на трупата усещат върху гърбовете си само седем дни след официалното създаване на дружеството, както научаваме от бр.48, 10 ноември 1902 г. на вестник „Известник“: „Варненската театрална група „Напредък“ представи на 27 октомври т.г. „Двамата железари“ в полза на Варненското шивашко дружество. По някакво донесение, че такова дружество на практика не съществува, градоначалникът дал заповед да се попречи на представлението – да не стане, обаче окръжният управител показал справедливост и отменил разпореждането на началника и представлението стана.“
На 14 декември 1902 г. трупата представя „Службогонци“ от Иван Вазов. Особени адмирации получават Стоян Бъчваров за превъплъщението си в Станчо Квасников и Преслав Преславски за образа на министър Никола Балтов. Събраните от представлението средства, след заплащане на разноските от 85 лв. за самото представление, са дарени за бедните варненци, като за издръжка на управлението на театралното дружество от тях са отделени 6,60 лв. (вестник „Известник“, бр. 54, 22 декември 1902 г.).
В репертоара на дружеството освен тези две пиеси влизат пиеси от руски и западни автори – “Отело”, “Хернани”, “Нора”, “От ума си тегли” и др., но по-интересното е, че сериозен дял има българската драматургия – “Борислав”, “В полите на Витоша”, ”Хъшове” и др. Варненската театрална трупа „Напредък“ започва да получава субсидии от държавата и градската управа на Варна, което много скоро я прави интересна за „разнищване“ от същите тези вестници, които до преди това са хвалели дейността на дружеството и работата на актьорите.
Особено „критични“ към трупата стават вестниците „Свободен глас“ и „Известник“. И докато за вестник „Свободен глас“, чиито дописници (подобно на някои свои съвременни колеги) оплювали всичко и всички, за което често се налагало да публикуват „опровержения“ на една или друга „дописка“, често след приемането на сериозна доза „юмручни съвети“ от засегнатите, било нещо нормално, то смяната в отношението на „Известник“ към варненската театрална трупа „Напредък“ и то в рамките на изключително кратък времеви период е доста озадачаващо.
На 19 декември 1905 г. в „Известник“ (бр.47) излиза материал, свързан с представения от театралната група тригодишен отчет за дейността на дружеството: „Между другата благотворителна дейност на групата особено впечатление прави материалната полза, която е допринесла за Варна“. В статията са описани цял ред благотворителни дружества, в полза на които трупата е организирала по 2 - 3 представления годишно. „Още по-похвално е решението на дружеството – продължава авторът на дописката – за основанието на градското читалище в ІV и V участък на града, каквато необходимост отдавна се е чувствала от гражданите на тези участъци – за което читалище комисията е намерила подходяща зала и ще се открие на 1 януари 1906 г. Съгласно списъка на членовете групата има записани 59 души членове – всички варненски граждани, с изключение само на почетния член, г-н директора на памучната фабрика „Княз Борис“. При трупата е основана библиотека, съдържаща повечето театрални книги и вестници. От баланса на приходите и разходите през горното време се извлича следующето: постъпили са от 1) Членски вноски 79 лв. и 60 ст.; 2) Помощи от министерството 2500 лв.; 3) От приходи от представления 1661 лв. и 37 ст., които са редовно изразходвани за направата на 8 декори (завеси) в зала „Съединение“; 40 колиси, 20 декоративни части - 861 лв.; за направата и доставката на класически и съвременни костюми и други театрални приспособления - 1000 лв.; за заплати на разни наемни актьори и актриси по ведомост 603 лв. и 31 ст.; за разноски по представления 1708 лв.“
От така направения отчет излиза, че само около 70 лв. от приходите са отишли за основната дейност на дружеството – благотворителност и неочаквано за всички благосклонният до момента към варненската театрална трупа „Напредък“ вестник „Известник“ започва атака срещу нея „обаче не може да се изпусне и факта за едва удовлетворителната театрална дейност на трупата, за усилването на която настоятелството усърдно би трябвало да залегне, за закрепването на редовен актьорски опитен персонал, а особено сега, през идующата година, за когато и варненското кметство е предвидило в бюджета си материална помощ за трупата.“ (19.12.1905 г., вестник „Известник“).
Едва в бр.14, от 13 май 1906 г., повече от пет месеца по-късно, редакцията публикува опровержение от името на театрална група „Напредък“ с обвинение, че вестниците „Свободен глас“ и „Известник“ са манипулирали отчета на дружеството. Както може и да се очаква, обаче още в следващия си брой „Известник“ дава воля на „активната театрална критика“, която вече излива тонове помия върху групата от страниците на „Свободен глас“. Ето за пример една публикация от бр.6, от 7 май 1905 г.: „На 30-и, миналия месец, групата „Напредък“ даде дълго време приготовляваната от нея пиеса на Шекспира „Отело“ и според очакванията ни тя бе изиграна повече от несполучливо. Па и не може да бъде инак. Пиесите на Шекспира са сбор от силни психологически моменти, които трудно, много трудно се схващат, камо ли да се изиграят на сцена. Затова е нужна не само сценична подготовка, ами големи, извънредно големи естествени дарби, а пък артистите от казаната трупа лишен път показаха, че не притежават нито едното, нито другото.“ В този стил са и останалите дописки по отношение на групата в този вестник.
След историята с манипулирания отчет на дружеството и „Известник“ се присъединява към хора на „театралните критици“: „Като отказваме да се занимаваме с личностите на актьорите около трупата, които не заслужават тази чест, ще занимаем читателите с даваните представления от зимъс до сега. “Иванку”, “Геновева”, “Руска” и “Протежирани чиновник” бяха пиесите, които се повтаряха и потретваха, всякога ненаучени, това беше явно и за децата, защото и те се свиваха от срам пред занемялите актьори на сцената. Всяко представление почваше с псувни и бой, а свършваше тоже с псувни и бой между актьори, музиканти и съдържатели и с кражба на пари едни от други, без да се притесняват от присътвующите посетители, каквито всякога имаше 20 - 30, а салонът беше винаги препълнен, но от кого мислите? – от братовчеди и братовчедки, приятели и приятелки, роднини и роднинки на актьорите…“ Това е само част от „разтърсващата критика“, публикувана на първа страница на вестника, бр. 18, от 3 юли 1906 г., целяща да унищожи варненската театрална група „Напредък“…
Днес никой не знае името на „литературните критици“, заели се с „унищожението“ на варненските театрали, малко хора са чували и за вестниците „Свободен глас“ и „Известник“, но имената на Стоян Бъчваров, Иван Кожухаров и Преслав Преславски, основатели на театрална трупа „Напредък“ и радетели за театралното дело в града ни са съхранени с почит в паметта на варненци. Защото те, както и техните последователи, са имали една любов и една цел – театъра, и са им отдали живота си.
МАРИЦА ГЪРДЕВА