Високите токчета – необходимост за плебейте и привилегия на аристократите

Историята на високите токчета се оказва далеч не толкова романтична, колкото я представят някой модни списания, намесвайки ръката на италианския гений Леонардо да Винчи. Едва ли много дами ще ги считат за привлекателни ако знаят, че историята на високи токчета датира от преди много векове. В Древен Египет обувките се изработвали от папирус. В началото те се носели само от фараона и приближените му. Съпругата на фараона обаче не била смятана за негова приближена и ходела боса. Цената на такива сандали била във възможностите само за държавния глава. Херодот описва, че за изработването на един чифт от тези сандали за фараона, заминавал годишния доход на среден град.

На Египет се дължи и изобретяването на тока, без който сега трудно можем да си представим обувките. Но обувки с ток носели не фараонът или жреците. Оказва се, че токчетата са били използвани за първи път от египетски месари да им помогне за разходка над кръвта на мъртви животни.

Знатните римляни първо носели на краката си нещо подобно на ръкавица, като за всеки пръст си имало място. После заимствали от гърците сандалите. Те ги модернизирали, започнали да ги украсяват с бродерии и метални украшения. За плебеите обаче имало специални обувки, различни били и за философите или за посещения в Сената. За целомъдрените дами били предназначени затворени обувки, а леките жени носели отворени сандали – за да покажат красотата на своите крака. Плебейте обаче (и мъжете, и жените) са носили обувки с високи платформи, за да избегнат калта и мръсотията по улиците.

Голям принос в историята на токчетата имат и гръцките куртизанки. По техни поръчки обущарите набивали гвоздеи в обувките, така че те да оставят следи с надпис „следвай ме”.

Елизабет Семелхак, куратор в Музея на обувките в Торонто, обяснява в статия за Би Би Си, че векове наред високият ток е използван в Близкия Изток, и то за улеснение при езда. Доброто яздене на конете било съществено важно за бойния стил на Персия (днешен Иран). Изправяйки се върху жребеца, токът в скобата давал на войника стабилност, така че да стреля с лъка си по-ефективно.

Въпреки това според официалните данни високия ток е изобретен чак в началото на 16 век. И по-конкретно през 1533 година, когато Катерина Медичи решава да носи обувки с токчета на сватбата си с Хенри Втори – херцог и бъдещ крал на Франция. Тя е била само на 14 години и доста ниска (около 150см). По тази причина помолила обущаря си да преработи обувките и така, че да изглежда по-висока на церемонията.

Очевидно тя не е била кой-знае каква красавица, а в същото време съпругът и имал красива и висока любовница. Катерина искала да заслепи с красота гостите на сватбата си, за това избрала да сложи обувки с 5 сантиметров ток, които я направили да изглежда доста по-висока и стройна. Ето защо се твърди, че високия ток е открит във Франция от самата Катерина Медичи.

През 1690 г. на мода вече били обувки на толкова висок и тънък ток, че дамите можели да ходят с тях, само като се опирали на бастун.

За да не изостават мъжете от модата, и те носели обувки с ток. Императорите започнали да издават специални укази, които определяли височината на тока на обувката по съсловия.

Естествено, най-високите токове били привилегия на членовете на кралското семейство и аристокрацията. Тогава се появил червеният ток, който отличавал дворянското съсловие от всички останали.

Други известни монарси, падащи си по високите токчета били Мери Тюдор, която носила обувки с възможно най – високите токове и разбира се Мария Антоанета, която избрала да сложи 5 сантиметров ток за своята екзекуция.

След успеха, който постигнала Катерина Медичи високите токчета много бързо станали популярни във френския кралски двор. Тези обувки били носени само от подбрани аристократи и станали нещо като знак за престиж и поставяли разделителна линия между класите.

За известен период от време само богатите са били способни да си позволят високи токове. Даже през 1700 година, Луи XIV (крал на Франция) решил да сложи обувки с висок ток, които имат декоративни украси, изобразяващи бойни сцени. Всъщност Мадам Дьо Помпадур била тази, която помогнала повече за популяризирането на този тип обувки за това високите токчета често са били наричани „Луис“ или „Помпадур“ токчета.

Малко след френската революция, когато Наполеон дошъл на власт (18-19 Век) тази обувки били строго забранени. Високия ток изразявал класа, лукс и богатство, а Наполеон искал всички да са равни. Нали точно това била идеята на революцията – да се забрави аристократичната йерархия и всички в обществото да бъдат равни. Така Френската революция лишила дамите от токовете за почти 50 години. Обувките от епохата на Наполеон напомнят на познатите балетни пантофки.

През същия този период токчетата били доста скандални и в Америка. Масачузетската колония твърдяла, че жените ги носят за да залъгват и улавят мъжете, и всяка хваната с висок ток била обявявана за вещица. Английския парламент третирал токчетата по същия начин и даже ги сравнявал с копитата на дявола.

Чак през 20-те години на 20 Век токчетата постепенно започнали да възвръщат предишната си слава.

Първоначално замислени като практична вещ, а по-късно превърнати в аристократична, постепенно високите токчета общодостъпни за всички. Токчето претърпява няколко трансформации. То вече не е необходимост и постепенно се превръща в това, което днес виждаме на краката на дамите. А мъжете като че ли сами се отказват от него – днес гледката на мъж, разхождащ се на високи токчета, по-скоро би ни се сторила абсурдна.