На 87-годишна възраст почина Габриел Гарсия Маркес -един от най-почитаните и влиятелни писатели на Латинска Америка за ХХ век. Маркес, известен като Габо в цяла Латинска Америка, издъхна в дома си в Мексико сити, предадоха световните агенции.
Преди десетина дни писателят беше приет в болница заради възпаление на белите дробове и пикочните пътища, но по-късно беше изписан за домашно долечение.
Маркес е най-популярният испаноезичен писател след Сервантес. Романът му "Сто години самота" е продаден в около 50 млн. бр. на над 25 езика. Други негови творби са "Хроника на една предизвестена смърт", "Любов по време на холера", "Есента на патриарха" и "Генералът в неговия лабиринт".
През 1982 г. Габо бе отличен с Нобелова награда за литература.
Прощалното писмо на Маркес
"...Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.
Покажи на приятелите си какво означават за теб."
Коментари