В началото на ХІХ век в Западна Европа сред аристокрацията и буржоазията се зародила една нова мода – модата да се пътува и опознава света. До този момент привилегията да „видят свят“ имали търговците, армията, посланиците и още някои представители на обществото, но техните пътувания винаги били с цел извличане на финансови, териториални или политически дивиденти. Развитието на индустриалното общество осигурило повече свободно време на хората с пари и те потърсили по-приятни начини за неговото прекарване. Така се зародил съвременният туризъм. Първоначално пътуванията с цел почивка се възприемали от обществото като екстравагантно развлечение за богати безделници, но много скоро това увлечение набира все повече последователи и се превръща в индустрия, която се развива особено бързо в страни като Обединеното кралство, Франция и Швейцария.
Още в първите години след Освобождението и Варна започва да приема курортисти, привлечени от екзотиката на този полуориенталски, полуевропейски морски град. Чужденци и позамогнали се българи търсели отмора на брега на морето и носели приходи на града.
Далновидните ни деди виждали в развитието на курорта възможност за повишаване на благосъстоянието на гражданите и развитие на Варна.
През 1921 г. градът ни официално е обявен за първия български морски курорт с Постановление № 21 от 10 юни 1921 г. на Тричленната комисия в състав Йордан Пекарев, д-р Н. Бочев и инженер Илия Христов. Общинарите имали амбициозната цел за „превръщането на град Варна в специален морски курортен кът, който така преобразен, не само ще създаде условията за едно благородно поминачно положение на населението, но градът ще представлява една гордост за България - нещо повече, неговото име ще се носи наравно с Ница, Монте Карло и пр. знатности. А това значи градът да се преобърне на златоносен улей, който ще озарява тъй големите нужди и на самата държава“.
Подобрявала се инфраструктурата – градът се електрифицирал, били построени водопровод и канализация, улиците се павирали, Морската градина се разраствала и още много други…
И така през 1927 г. летовището станало най-приходоносната част на общинската икономика.
Но все още Варна била далеч от мечтата да съперничи на Ница,
където основната част от живота на града бил съсредоточен край морето. Будните варненци знаели, че каквито и подобрения да се направят в града, Варна ще може да започне да се мери с Ница само ако се сдобие със забележителност, подобна на тази, която проектирал и построил „за следобедни разходки под палмите“ във френския град англичанинът Луйс Уей.
Историята на тази забележителност е свързана с посещението на кралица Виктория в града през 1820 година. Престоят на Нейно величество в хотел Regina става истинско събитие. Всяко кралско желание се изпълнява с пределна всеотдайност. За кралицата е подготвен отделен вход в хотела, а от Лондон й донасят собствения креват. През същата година Луйс Уей - поданик на Нейно величество, в чест на събитието построява на свои разноски път до морето с широчина 2 метра. По-късно той се превръща в разкошната крайбрежна Promenade des Anglais, чиито 6 км дължина, които днес стигат от летището до центъра на града и са неговата визитна картичка. Оттогава всяка зима кралица Виктория се упътвала към Ница със специален влак. В багажното отделение винаги пренасяла каляска за разходки по сенчестите алеи на курорта. Ето защо градът бил наричан "Зимната столица на Британската империя" до края на ХІХ век.
През 1856 г. друга коронована особа - руската императрица Александра, посетила Ница. Тя харесала мекия климат и скоро близо 150 руски фамилии започнали да укрепват здравето си тук, дишайки усилено морския въздух. Той бил смятан за целебен при туберкулоза, за какъвто по-късно бил обявен и въздухът край морския бряг във Варна. През 1876 г. по Promenade des Anglais започнал да преминава и Парадът на цветята, който довел още много туристи в града, и скоро скромната размяна на букети между красиво украсените карети на посетителите се превърнала в престижно шоу. А във Варна единственото развлечение за жадните за впечатления гости бил циганският оркестър, който свирел край бюфета в Морската градина, дървените кабинки на баните и красивите гледки. Развлечения, крайно недостатъчни, за да привлекат и задържат богатите и разглезени любители на екзотични преживявания. Един от хората, които не само мечтаели, но имали реална програма за превръщането на Варна в курорт, достоен да съперничи на Ница, бил избраният през 1927 г. за кмет на града Никола Попов. Той остава на поста до 1930 г. и развива активна дейност за издигането на Варна като модерен курортен град. Инициира строежа на казино в Морската градина, на нов фонтан със скулптурна композиция, тенис игрище, благоустрояване на Гръцката махала и Морската градина, покриване на улици с асфалт и павета, организира ремонт на Летния театър и много други.
Варненската община издава за първи път рекламно албумче и отделя за реклама на града като курорт 300 000 лева годишно
В обширно изложение в бр.1 от 1927 г. на списание „Курортна Варна“ Никола Попов споделя с гражданите своите идеи за развитие на града: „Варна има всички необходими природни условия да стане първостепенен морски курорт в Европа… Ако курортна Варна за варненци е от такова значение, трябва да се има предвид, че само когато курорта се модернизира и се въведат всички необходими подобрения, само тогава той ще носи сигурен и, бих казал, изобилен поминък. Много неща трябва да се подобрят по вкуса на европееца, който иначе не би дошел. Някога бе отхвърлена концесията за казиното само защото общинският съвет не прие да допусне в него да играят на хазартни игри чужденци, които биха представили при входа паспорт! Компанията тогава отиде в Кюстенджа (днешна Констанца в Румъния), там получи концесията и днес града има без пари великолепно казино. Подир изгубеното няма защо да жалим, но от него урок трябва да вземем.Варна като курорт ще означава поминък за гражданите, само ако стане европейски курорт.“
За да бъде изпълнена тази основна цел, Н. Попов набелязва няколко приоритета, сред които освен построяване на казино в морската градина, облагородяване и благоустрояване на града е и той да се сдобие, по подобие на Ница, с една крайбрежна улица, на която да кипи денонощен живот и да привлича туристите: „Крайморския в лозята булевард трябва да се открие, за да се даде възможност на летовниците да се възхищават от тая живописна местност и от хубавите гледки, които от там се откриват. Ако всичко това се направи, аз съм убеден, че един доход за гражданите през летния сезон от няколкостотин милиона лева не ще бъде изненада. А може да се направи с усилията на цялото гражданство. Около тази идея гражданството трябва да се сплоти. Тогава и държавата ще го подкрепи“.
На същото мнение са и уредниците на Морските бани д-р Д. Цонев и Г. Белев (бр.1, 1927 г., списание „Курортна Варна“): „Според сведения от компетентно място проучва се въпроса за прекарване алея по цялото протежение на брега от Морската градина до двореца Евксиноград, по която при лунни нощи курортистите ще могат да си правят разходки и ще се наслаждават от дивната симфония на необятния морски простор.“ Според авторите, ако това се направи и ако се построят „грандиозен курортен хотел, предимно за чужденци“ и казино в Морската градина, то
„Варна ще бъде не само царица на българското крайбрежие, но истинска Ривиера на Балканите, достойна за царица на курортите в Европа“.
През 1928 г. за тезата се застъпва и известният германски лекар и общественик д-р Леман Лингиц, който публикува в големия берлински всекидневник Der Reichsute (статията излиза и на български език в бр. 174, 3 юни 1928 г., на „Варненски общински вестник“) обширен материал под заглавие „Една справедлива преценка за летовна Варна“. Д-р Лингиц е останал приятно впечатлен от почивката си във Варна, но между другото споделя: „Днес Варна е в положение да достави на гостите и летовниците много повече удобства и развлечения, а когато скоро едно великолепно казино за игра ще бъде построено, подобно на Монтекарло или Ница, тогава Варна ще бъде предпочитаното морско летовище…“
И отново Варна е сравнена с Ница. Два града на около 2000 километра един от друг, с един и същ целебен морски въздух и едни и същи възможности да печелят от туристическата индустрия…
МАРИЦА ГЪРДЕВА
Снимките са публикувани във в. „Световен фар“ - 1927 г.