Венера e серия от съветски междупланетни космически апарати за изучаване на планетата Венера и космическото пространство.
Тежките условия на Венера, а също така първоначалната липса на достоверна информация за такива параметри като температура и налягане силно усложнявали процеса на изследване на планетата.
Спускаемите апарати от първата серия имали даже възможност за плаване. Първите им полети не минали успешно, но все пак това са били първите в историята на човечеството автоматични междупланетни полети.
Първите стартове към далечната планета се състояли през февруари 1961 година. Тогава още не е било традиция, но пусковете били по двойки. На 4 февруари се отправила в полет първата венерианска станция, направена в ОКБ-1 на Сергей Павлович Корольов. Ракетата-носител "Мълния" успяла да изведе Космическият апарат (КА) в орбита, но ускоряващият модул не сработил и станцията, водена по документи като "Обект 1ВА", не успяла да полети към Венера.
А на 12 февруари в полет се оправила и втората станция от типа 1ВА. На нея й провървяло повече - ракетата извела станцията успешно в орбита, ускорителният блок също сработил и съветските вестници излезли с огромни заглавия за стартирането на първата в света автоматична междупланетна станция до Венера (По-късно, със задна дата и дали името "Венера-1")
По това време, представите на учените за Венера били доста оскъдни и противоречиви. Сериозно се разглеждала хипотезата, че повърхността е покрита с океан и затова първите съветски КА били изчислени за приводняване. В тези конструкции влизал "захарна ключалка" - захарта трябвало да се разтвори във водата и след това да се отворят антената на спускаемият апарат, а съветският вимпел бил във вид на сфера, способна да плува в океана. Както се оказало, тези представи били погрешни.
Но "Венера-1" така и не долетяла до своята цел. Втория и последен сеанс за връзка с нея се състоял на 17 февруари, на разстояние 1.9 милиона километра от Земята, а на 3 март апаратът бил обявен за загинал. На 19 май, мълчащата и неуправляема станция минала на разстояние 100 хиляди километра от Венера.
Новите автоматични междупланетни станции се отправяли към Венера на всеки астрономически прозорец за стартиране (т.е благоприятно взаиморазположение на Земята и Венера, за да премине полета при най-малка загуба на енергия, за Венера този период е около 19 месеца), но венерианската програма била преследвана от редица неуспехи:
Три апарата от семейството 2МВ, два спускаеми и един орбитален били изгубени при аварии през есента на 1962 година, 25 август, 1 и 12 септември. При всичките 3 случая не сработил ускорителният модул, четвъртата степен на "Мълния".
Първият апарат от типа 3МВ било решено да се изстреля извън астрономическият прозорец, на 11 ноември 1963 г., с цел тестване на самата станция и технологията на полета към Венера. Уви, станцията отново останала на околоземна орбита.
Вторият експериментален апарат загинал заради авария в ракетата "Мълния" на 19 февруари 1964 г. Първата успешна станция от серията 3МВ се оказала на околоземна орбита на 27 март 1964 година под името "Космос-27".
Относителен успех бил постигнат на 2 април 2964 година, когато към Венера излетял КА "Зонд-1". В самото начало било зарегистрирано разхерметизиране на орбиталният отсек на КА и затова апарата бил обречен. Затова и не му дали име "Венера". Въпреки това, почти 2 месеца връзката с него била успешно поддържана чрез предавателя на спускаемият апарат, а на 14 май даже била проведена корекция на траекторията. Свръзката прекъснала на 25 май 1964 година и станцията минала покрай Венера вече мъртва.
Четвъртият на брой космически прозорец се "отворил" в края на 1965 година. Изглеждало, че най-после идва дългоочакваният успех! АМС "Венера-2" и "Венера-3" благополучно се отправили на път на 12 и 16 ноември 1965 година, за да могат през пролетта на следващата година да достигнат далечната планета. Не провървяло само на третата станция, която останала в таблицата на стартиранията под името "Космос-96".
Но съдбата отново обърнала гръб на руската станция. "Венера-2" независимо от прегряването на приемника и лошото приемане на командите, с 26 сеанса за връзка била закарана почти до Венера. На 27 февруари 1966 г тя трябвало да премине покрай планетата и да я заснеме от разстояние 24 хиляди километра. Но изпратената и програма за работа не била приета и станцията не предала никаква данни от Венера.
Още по-обидна била загубата на "Венера-3". Да, първият в историята на човечеството космически апарат, създаден на Земята, достигнал друга планета и влязъл в атмосферата й. При приземяването на "Венера-3" се отделил сферическият спускаем апарат с диаметър 0.9 м с термозащитно покритие, снабден със система за радиовръзка и научни инструменти. Той също така носел специален вимпел, който трябвало да остави на планетата. Спускаемият апарат навлязъл в атмосферата на Венера на 1 март 1966 година - но последният и най-важен сеанс за връзка не се състоял и никаква информация за неговата съдба така и не била получена.
Първият истински голям успех на СССП се оказала междупланетната станция "Венера-4", стартиран на 12 юни 1967 година. "Венера-4" достигнала целта на 18 октомври. Спускаемият апарат с набор от научна апаратура благополучно се отделил и за първи път в историята на космонавтиката направил директни измервания на състава на атмосферата на Венера при спускането си с парашут. Спускаемият апарат можел да работи при температура до +425°C при налягане до 10 атмосфери, а и за да се увеличат шансовете му за успех, кацането било предприето от нощната страна на планетата. Преди старта модула бил подложен на стерилизация, за да се предотврати пренасянето до Венера на земни микроорганизми.
Сигнала прекъснал внезапно 95 минути след началото на спускането, на 25-26 километра под началната точка, когато на борда било +280°C и 15 атмосфери. Отначало на всички им се струвало, че това е момента на кацане и че на "Венера-4" и се удало да достигне повърхността на планетата в работно състояние. И едва след няколко седмици, обработвайки данните от "Венера-4" и измерените от американската станция Mariner-5, която минала покрай планетата на 19 октомври, станало ясно- това е грешка. В действителност на височина 28 километра апарата бил смачкан от атмосферното налягане, което се оказало доста по-голямо от предвиденото при конструирането.
През следващият прозорец, на 5 и 10 януари 1969 година, в полет се отправили две станции "Венера-5" и "Венера-6". За първи път и двата старта минали успешно и две АМС тръгнали по курса към Венера. И двете станции достигнали планетата и изстреляли спускаемите апарати: "Венера-5" достигнала целта на 16 май 1969 година, а "Венера-6" - на 17 май. След отварянето на парашутите на спускаемите апарати, се включили научните прибори и започнало предавана на научна информация на Земята. Цялото спускане на парашутите отнело около 50 минути, след което, на височина 18 километра и налягане около 27 атмосфери и двата спускаеми апарата(СА) били смачкани.
За провеждане на измервания в ниските слоеве на атмосферата и на повърхността на Венера били необходими спускаеми апарати, способни да издържа на външно налягане над 100 атмосфери и да имат термоизолация, обезпечава работа на бордовата апаратура при температура на окръжаващата среда до +475°С..
"Венера-7" била изстреляна на 17 август 1970 година (втората станция, изстреляна на 22 август останала на околоземна орбита и получила официалното наименование "Космос-359"), била разработена и построена отчитайки опита на предишните АМС.
Спускаемият апарат бил конструиран наново и той трябвало да работи не по-малко от 30 минути на повърхността при температура +540°С 0 налягане до 160 атмосфери.
Теоретически показатели, изчислени за повърхността на планетата били такива: 500°С и 100 атмосфери, така че СА бил построен със запас. 120 дни след старта, на 15 декември 1970 година, станцията "Венера-7" достигнала планетата. При навлизането в атмосферата станало разделянето на орбиталния и спускаемият апарати. По време на аеродинамичното забавяне на скоростта на апарата, скоростта на апарата спрямо планетата се намалило от 11.5 км/с до 200 м/с. При това максималното претоварване достигнало 350 единици. На височина около 55 км от повърхността а Венера, при външно налягане от порядъка на 0.7 атмосфери автоматичната система осъществила отваряне на парашута.
На 15 декември, в 8 часа, 34 минути и 10 секунди, спускаемият апарат на станция "Венера-7" за първи път в света осъществила меко кацане на повърхността на Венера. Той предавал на Земята информация в продължение на 53 минути, в това число около 20 минути от повърхността на Венера. Измерената температура на повърхността на Венера била 475°±20°С и налягане 90±15 атмосфери.
по материали от xnetbg.net