Защо децата хапят и скубят?
Скубането и дърпането на косата, както ритането, хапането и удрянето е един от начините, по които малките деца изразяват себе си и се опитват да налагат контрол върху хората около себе си. Според някои специалисти по детско поведение, подобно държание се основава на три основни причини. За децата на възраст 12-18 месеца, най-вероятното обяснение е и най-простото: те са открили, че така получават реакция и внимание и искат това да се случва пак и пак. Това е както светването и изгасването на лампата или като натискането на онези играчки, от които изскача нещо. Те ви дърпат, вие извиквате – това е забавно!
Друга причина, децата да дърпат косата (да хапят, ритат или удрят) е, когато искат нещо лошо да се махне или да спре. Например, някой им взима влакчето, те го достигат, оскубват и играчката отново е негова.
Третата основна причина 2-3-годишните деца да скубят (да хапят, ритат или удрят), е желанието да контролират посоката, в която нещата се случват. Например: по-големият брат взима последната бисквитка, затова сестра му го дръпва за косата и го кара да изпищи. От това следват две неща – първо, може да се намесите и да помолите голямото дете да сподели бисквитката. И второ – братът ще си помисли следващия път, преди да вземе последния сладкиш.
Какво да правим?
(В материала ще се съсредоточим върху скубането, но реакциите са аналогични и при други негативни прояви на детето, като хапане, ритане, удряне и т.н.)
Демонстрирайте безсмислеността на това действие
Един от ключовете при справянето с неподходящото поведение при децата е като ясно и убедително им покажем, че то не работи. Ако се опитате просто да игнорирате дърпането на косата (друг обаче няма да може и в повечето случаи ще направи това, което детето иска) детето ще се научи, че рани ли късно това поведение ще й донесе това, към което се стреми. Ако се опитате да разсъждавате твърде много по въпроса („Ема, трябва да е дръпнала Катя за косата, защото Катя може би се е държала лошо с нея. Аз ще разсея Ема, като й прочета една приказка…”), вие попадате точно в капана. Вашето дете все още не може да схване сложността на социалните взаимоотношения. Това, което тя научава е, че когато дърпа косата на Катя, вие я слагате на коленете си и тя получава приказка и внимание.
Вместо това, трябва да покажем, че дърпането на косата не води до никъде и с него не се постига нищо. Ако детето ви скубе сестра си, за да й вземе играчката, вземете играчката и я върнете обратно на сестрата, като в същото време обясните: „Вкъщи не се дърпаме за косата”. И най-важното, за да проработи трябва да се случва бързо и веднага. Малките деца помнят и правят връзка между събития за кратък период от време.
Потиснете типа поведение
При малките деца, на възраст под 2 години, най-добрият вариант за реакция е като хванете внимателно ръката на детето, задържите я за малко и му кажете: „Като дърпаш косата на брат си, го боли. Вкъщи не се скубем, нали знаеш?”. Ако детето е по-голямо, може да пробвате един метод, който може да ви прилича на наказание, но всъщност идеята му е друга – време за почивка или прекъсване. Сложете детето да седне на столче в стаята и го помолете да остане седнало за около минута-две, не повече. През това време стойте при него, но не му говорете и не го разсейвайте. Дайте му време да се успокои и да мине на друга вълна.
Говорете
Когато детето вече се е успокоило, поговорете за случилото се. Важно е да направите това, дори то още да не може да говори и да обяснява много добре. Така ще му покажете, че проблемите се решават с разговор, а не със скубане или удряне. Попитайте го „Какво направи погрешно? Знаеш ли защо не беше правилно?”. Не се притеснявайте, ако детето ви отговори нещо от рода на: „Защото трябваше да седя на столчето”. Това е нормално, защото това е първото последствие от неговото поведение. Тогава трябва да му обясните, че е трябвало да седне и да се успокои, но важното, което е добре да запомни е, че скубането не е хубаво, защото така нараняваме хората.
Въпреки, че трябва да се мине през този процес, не очаквайте твърде много. Малките деца се учат по трудния начин – като правят едно и също нещо отново и отново, въпреки че всеки път се забъркват в неприятности. Вашата работа е да бъдете постоянни и да не се разочаровате или отказвате, въпреки че трябва да повтаряте едно и също непрекъснато.
Когато детето вече е достатъчно голямо и започне да говори по-добре, може да му помогнете да намери алтернативи на скубането, за да постигне това, което иска. Например може да му кажете: „Следващият път, когато искаш нещо, вместо да скубеш брат си, може да му кажеш „Сега бих искал аз да си играя с камиончето”.
Не отвръщайте
Идеята да оскубете детето си, за да види, че боли, не е добра идея. Това показва точно модела, който се опитвате да разбиете. Вашето дете го прави, защото се опитва да промени нещо – да попречи на брат си да му взима играчката, например. Ако вие направите същото – всъщност го учите, че това е начинът да постига това, което иска. Идеята, че като изпита болка, детето ще спре да я причинява, е неправилна, най-малкото защото малките деца все още нямат развито усещане за съпричастност, за да направят тази връзка.
По материал на purvite7.bg