С корсет и комбинезон на плажа

В началото на ХХ в. във Варна като голям пристанищен, търговски, промишлен, курортен, културен и образователен град се засилва процесът на европеизирането на начина на живот на жителите му. Събирането на тен по онова време изобщо не било на мода сред жителите на града. Белотата се смятала за красива и признак за добро социално положение. Ходенето на плаж се считало само за оздравително занимание, а Варна се рекламирала като лечебен курорт. Така през лятото в града се изсипвали стотици хора, дошли да се лекуват, и още толкова, дошли да трупат тен и да се забавляват.

Първоначално жените ходели на плаж увити с дрехи до врата и само нагазвали до глезените в морето. Пазели се от слънцето с чадърчета (омбрели). Господата влизали да се къпят в морето с развлечени къси панталони. Те били изработени в началото от вълнена прежда, а по-късно - от по-фини памучни материи. В началото на ХХ в. и дамите се престрашили да облекат подобни костюми. Докъм 20-те години те ходели с бански от фини вълнени конци. Наричали ги майо. Моделите най-често били с дебели презрамки, къси крачоли и с дантела. Цветът бил черен.

В началото на миналия век във Варна се установяват много чуждестранни предприемачи и специалисти, консули, търговци, които контактуват с фирми от цял свят. Завръщат се и българските интелигенти, завършили образованието си в чужбина. Варненци започват да пътуват извън пределите на страната, те виждат и възприемат елементи от европейската култура. Променя се начинът на живот на градската жена, тя се отличава със своя афинитет към модното, дамите започват да отделят и повече време за себе си. Нахлуването на чужденки туристки раздвижва модата на банските и плажните тоалети и те стават по-смели, по-изрязани и по-цветни.

Европейският стил на живот се харесва на варненските дами, но се приема първоначално от по-заможните кръгове на градското население. И макар западната мода в плажуването да се възприема трудно, а статии във варненската преса да порицават безсрамниците чужденци, които не се съобразявали с общоприетите нрави, модата при оформлението и използването на дамското бельо бързо се налага в живота на местните дами.

В първото десетилетие на ХХ в. гражданките носят корсети, гащи с крачоли, ризи, фусти с украса от дантела, бяла бродерия и т.н. Варненките започват да пътуват в чужбина – Франция, Австрия, Германия, Швейцария, Италия, Англия, Чехия, Румъния, за да си купят модно облекло и бельо. Безспорният законодател на модата е Париж. Най-често ходят на сезонните разпродажби през пролетта и есента. Жените с по-добри икономически възможности си изписват от чужбина готови долни дрехи. Получават ги в големи кутии с приложение каталог, а безплатно им изпращат и модни журнали. Някои дами си поръчват бельо при известните местни модистки – Атина Антимова, Фотина Вангелова и др., които шият облекло по модни български и чуждестранни журнали.

Във Варна дамско бельо предлага известният магазин „Жулиета“ в централната част на града. От 1924 г. Димитър Малчев открива магазин „Еделвайс“ на ул. „Цар Борис“, вдясно от хотел „Лондон“, за продажба на обикновено, фино бельо и галантерийни стоки.
Но по-голяма част от варненки изработват своето и на семейството си бельо сами, като за украса използват ръчно изплетени или купени от галантерийните магазини дантели, шевици, апликации, панделки, ширити и др. Кройки вземат от модни български и чужди списания. Не е странно, че дамите се справят сами с приготвянето на бельо между домакинските умения, които девойките усвояват в училище, най-широко са застъпени шиенето, везането, плетенето. В гимназиите на тях се обръща голямо внимание и ежегодно се уреждат изложби с изработеното през годината. Женските благотворителни дружества също организират курсове, училища за кроене и шиене на долно бельо.

През първото десетилетие на ХХ в. модно ориентираната жена трябва да бъде с много тънка талия, като постига това чрез корсет. За него казват, че „представлява твърде сковаващ скелет от метални или дървени пръчки, облечени в плат. Той стяга жените като в менгеме“. Декорират го с красиви бродерии, тюлове, дантели, панделки. Богатите варненки, за да бъдат в тон с парижката мода, си купуват изящни корсети от чужбина. В черноморския град корсети продава Ал. Казакова, магазин „Жарден де мод“ на ул. „Архимандрит Филарет“ № 4; М. Прочай на ул. „Аспарух“ № 4; Ханс И. Рус - магазин „Виена“ на ул. „Цар Борис“ № 20. Корсетът се използвал и за доказване на изневери. За тази цел мъжете сутрин правели малки възелчета с шнурчетата на корсета, а вечер ги проверявали дали са непокътнати.

Корсетът е с различна дължина, но в началото на миналия век той достига почти до коляното. Тогава започва да поддържа и новосъздадения аксесоар – чорапите. Те се закрепват чрез жартиери, които стават неразделна част от корсета. А той чрез метала или дървото, поставени в него, причинява безкрайни мъки на жените. Лекарите започват да обясняват, че корсетите пристягат тялото толкова силно, че сплескват вътрешните органи и деформират ребрата. Често срещано явление е било жена да припадне, но това се е считало за проявление на деликатната женска натура. А всъщност тя просто не можела да диша.

След 1912 г. започват да се правят корсети от еластична материя, които имат по-различна структура и позволяват по-голяма свобода на движенията. В бита навлиза и трикотажното долно облекло, плетените на машина кюлоти с различна дължина на крачолите, ватените, памучните, копринените и вълнените гащи.

След Първата световна война се появява напълно нов дамски силует, обусловен от налагащата се самостоятелност и ангажираност на жената. Все повече жени и девойки вземат участие в обществения живот. Появява се младежката линия в облеклото. И основната реформа на дамското бельо е освобождаването от корсета. Появява се сутиенът, наричан поддръжка на гърлото, гърдокрепител, гърдодържач, брустхалтер, бюстхалтер, коректор на гърди, нагръдно елече. Корсетът частично е заменен от колан с жартиери, който служи за прикрепване на дългите чорапи. До откриването на чорапогащите ластичният колан е незаменим. Жартиерите имат практическо предназначение, но те стават и синоним на секси облекло.

След 1920 г. дамското бельо се променя драстично. Жените, а и производителите започват да обръщат повече внимание на комфорта, премахват всякакви ненужни копчета, връзки и др.; използват нови материали, за да стане бельото по-удобно и по-приятно за носене. По-бедните гражданки на Варна си шият бельо от по-евтини материи – американ, хасе и от домашно тъкано бяло платно.

Тъй като липсват снимки на варненки по бельо, по фотосите, които са правени на плажа във Варна, можем да получим информация за долните им дрехи. През 20-те години на ХХ в. жените се появяват на плажа с комбинезони – свободно падащи или прищипнати в долната си част. През този период банските костюми са пригодени за целта комбинезони или са собственоръчно шити, но по изработка и материя твърде много наподобяват дамското бельо. Украсата им е от цветна фабрична шевица, ширити, панделки.

Варненката е възприемчива към новото, модерното. С тенденциите в развитието на дамското бельо тя се съобразява повече или по-малко, навреме или с известно закъснение, но задължително се съобразява. Спазването на модата в долното й облекло зависи от материалните възможности, образованието, професията и личния й естетически вкус, но истината е, че с навлизането на европейската мода жената става по-предизвикателна и с все по-изваяна фигура.
Марица Гърдева