На 15 км източно от Момчилград в пазвата на Родопите се е сгушило каменно село със странното име Татул и още по-странни къщи. Ако се вгледате в повечето къщи, ще ви направи впечатление, че техните основи са от добре издялани каменни блокове - очевидно дело на древни майстори. Съвсем явно е, че местните хора открай време са ползвали за готов строителен материал останките от съществувалите на това място от хилядолетия сгради. През 2004-а при село Татул бе разкрит грандиозен храм, почитан в рамките на 700 - 800 г.
Преди селото има табела, указваща местоположението на мегалитния паметник "Татул". Към него води калдъръмена пътека, виеща се между къщите. Плащате 3 лв. вход и можете да се разходите из комплекса, който се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Скалата с форма на пресечена пирамида, приютила светилището, не прилича на никоя друга открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където съществува странен саркофаг (ориентиран изток - запад), чиято дължина е точно 170 см, около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва. Експедицията през 2004 г. се е натъкнала общо на три гроба от средновековния некропол. В единия е била положена млада жена. Върху всяка от ръцете й са били подредени по три бронзови гривни. Друга от интересните находки е фрагмент от глинена пластика, върху която се виждат част от бръшлянов венец и кичури коса. Иконографски фрагментът се свързва с бог Дионис.
Скалният паметник край село Татул за първи път е описан от краеведа Никола Иванов в началото на 30-те години на миналия век. През 70-те години проф. Иван Венедиков прави подробно описание на паметника и изказва хипотезата, че това е или мавзолей на виден тракийски аристократ, или гробница, свързана с митичния Орфей. Днес повечето от учените убедено твърдят, че именно Орфей е погребан на Татул. В подкрепа на това твърдение е и легендата, според която подземният свят се намирал в родопската пещера Дяволското гърло.
Според древногръцката митология Орфей е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите, осъществили похода за Златното руно към Колхида. Предполага се, че това е било ок. 1400 пр.н.е. Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Той е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит жена му нимфата Евридика умира в деня на сватбата им, ухапана от змия. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.
Древните предания разказват, че Орфей загинал, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс – Марица. Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.
По мнението на специалистите храмът на Орфей е направен неслучайно на високия връх. Целта е била да се вижда отдалеч и да привлича простосмъртните за почит към погребания там цар, който според вярванията на траките трябвало да е между земята и небето.
Откритата в комплекса керамика от медно-каменната епоха потвърждава, че животът на паметника е започнал в ранен исторически период. Вероятно заради факта, че мястото се е утвърдило като свещено, то е било непрекъснато обитавано чак до средновековието. А досегашните находки дават основание да се твърди, че светилището при Татул и Перперикон са част от една и съща древна култура.