На 29 май т.г. 89 години навършва най-старият жив член на Политбюро и последен министър на културата от времето на комунизма Георги Йорданов. Той няма да отбележи повода заради семейната трагедия, която го сполетяла миналата година, съобщава „Ретро” и разказва как живее днес Георги Йорданов.
На личния си празник през 2022-ра той загуби обичаната си съпруга Мария. Мъката все още не го е напуснала и след смъртта на половинката си той се е затворил в себе си и е разредил значително социалните си контакти. Допреди Мария да го напусне, двамата често посещаваха културни събития и бяха еталон за здраво и хармонично семейство. Десетилетия наред съпругата на Йорданов страдаше от сериозни сърдечни проблеми.
За нея до смъртта си се грижеше лично светилото в кардиохихургията проф. Александър Чирков. Георги Йорданов е именно един от хората, които имаха заслуга за връщането на медика в България през 80-те години на ХХ век. Тогавашният министър на културата и член на Политбюро съдейства на Чирков да създаде болница „Света Екатерина“. Георги Йорданов става семеен приятел с кардиолога и именно професорът поема лично лечението на министершата Йорданова, а след смъртта му продължават да я наблюдават неговите ученици.
Мария е ученическата любов на бившия министър на Тодор Живков, с която се срещнали в гимназията. След завършването си Йорданов се дипломира като правист и работи известно време като прокурор в Сливен. После се отдава на политическа дейност. Само за няколко години, от 1960-а до 1967-а, се издига до длъжността първи секретар на Градския окръжен комитет. На 36-годишна възраст го викат в София. Поверяват му Градския комитет на партията. Като първи секретар на София изкарва 9 години. После става и министър на културата и вицепремиер. Междувременно го избират и за кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.
След промените през 1989 г. на 1 април 1990 г. Йорданов е изключен от БКП като един от най-близките на Тодор Живков, но по-късно членството му в БСП е възстановено.
Когато стане дума за пенсията му, бившият министър на културата отсича: „Моля ви, не ме питайте. Получавам, колкото всички“. Той разчита за финансова и морална подкрепа на своите син и дъщеря. Щерка му Росица е завършила история и изкуствознание в СУ. Навремето ѝ предстояла защита на дисертация в Комитета за култура, но с идването на 10 ноември била уволнена. Сега има собствена фирма за рекламна дейност. Брат ѝ Здравко наследява професията на баща си и завършва право в СУ. Преводач е от английски език. От години работи в Република Южна Африка.