Непознатата история: За некачествено строителство архитектът заплащал с главата си

Карта на гр. Варна отпреди Освобождението с примерни ориентири спрямо съществуващи днес обекти.

След обнародването на 18 февруари 1856 г. в Цариград на „Щастливото писмо“, буквален превод на султанския реформаторски указ Хатихумаюн, една от най-важните промени за гражданите на Варна е назначаването на първия кмет на града - Мюлязим Халилъ Ефенди Афуз Мехмедов.

Въпреки че Хатихумаюнът прокламира все равни възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемането на държавни длъжности, кметът е мюсюлманин, но той предприема редица благоустройствени мероприятия, които след Освобождението имат важно значение за развитието на Варна. За това как се е благоустроявал градът ни непосредствено преди Освобождението разказва във вестник „Варненски Кореняк“ изявеният предприемач и зам.-кмет на града Георги Ноев (бр. 6 от 1 октомври 1927 г.):

„Първия Варненски кмет в Турско време М. Халил ефенди запитан как се е благоустройвал града отговори: „Имахме един мюфетишин (пристав), който обхождаше града и ако некои гражданин иска да строи некое здание, мюфетишина представяше една бележка на беледието (В Османската империя — градско общинско управление – б.а.) с обозначение, че известен гражданин иска да застрои една постройка от 10 или 20 крачки.

Върху тая бележка се слагаше колко пари да се вземат от този гражданин, след което бележката се поставяше в една торба.

За осветление на града по улиците немаше никакви фенери. Всеки гражданин си носеше фенер и ходеше където ще.

С постилание на града биледието не се занимаваше

Това ставаше с джеза (глоба). Ако некои се провини в нещо, му се налагаше да направи известни разкрачи калдъръм. Ако некои не изпълни тая заповед, той бива глобяван да даде известно количество масло за джамията, ако е мюсюлманин, а ако е християнин да даде известно количество восък за църквата.

Всеки изпълнявал задълженията си точно. „Канцеларския ред се състоеше в следното: Имаше сандък емини (ковчежник), който вземаше торбичката с бележките и си изпълняваше според бележките върху тех.

Веднъж раздавача на писма ми донесе едно писмо с адрес на френски: Варна, беледие реизине кабар. Аз не приех това писмо като казах на раздавача, че с французи немам вземане и даване и повърнах писмото.

Друг път бех повикан от пашата в окръжното управление, където, като се явих, видех двама зебеци (леко въоръжен турски войник – б.а.) с голи крака и на силяхлъка си имаха поставени по един ятаган (дълъг нож). При пашата стоеше друг един паша, изпратен от Цариград заедно с един французин за приемание постройките на табиите, казарми, складове и др. Казаха ми целта на идването им от Цариград и тръгнахме: най-напред пашата от Цариград, след него аз заедно с тукашния паша да обиколим всичките постройки и ги приемем.

След нас вървеха джелетите — зебеци. Обиколихме постройките. Пашата ни задаваше въпроси:

• Това е хубаво построено, нали?

​

Ние друго не отговаряхме освен: — Евет ефендим.

След като свършихме обиколката зебеците бидоха освободени. До колкото узнахме те биле водени за да вземат главата на французина строител, ако постройките не се удобриха.

Постройките, обаче, повечето беха направени с ангария. След завръщането ни в окръжното управление Цариградския паша поиска да пие кафе. След това с един заплашителен тон ни каза: Всичко хубаво е построено, нали? Ние немахме смелостта да кажем друго, освен „Евет ефендим. Подложи ни след това една книга и ни каза: — Подпишете се тук, че всичко е хубаво. Ние сторихме това негово искане, а той след това замина за Цариград.“

В същия брой на „Варненски кореняк“

архимандрит Инокентий, протосингел на Варненската митрополия, разказва

подробно историята на първия кмет на града и за това как Мюлязим Халил Ефенди Афуз Мехмедов спасява християните във Варна по време на Освободителната война: 

„Една от крупните личности, през време на освободителната война, личност която се е отличавала със свойте човеколюбиви чувства, това е Мюлязим Халил Ефенди Афуз Мехмедов.

МЮЛЯЗИМ ХАЛИЛ ЕФЕНДИ АФУЗ МЕХМЕДОВ, първият кмет на Варна.

Баща му Афуз Мехмед Ефенди Мустафов е бил родом от с. Тюрк Арнаутлар, Провад. Околия. Още в юношески години се изселил в гр. Варна, където се оженил и останал на постоянно местожителство. Синът му Мюлязим Халил Ефенди се родил във Варна около 1811 год. Първоначалното си образование е получил в тогавашните основни Мохамедански училища. Като навършил годините за отбиване на военната повинност, взели го за войник в крепостната артилерия, в която служил цели 25 години.

Благодарение на природните си способности, постоянно бил повишаван във военни чинове, докато стигнал до чин поручик. Прослужил достатъчно години по военното ведомство, уволнил се в запас и се предал на търговия. Със своята сръчност и пъргавина в търговските предприятия, той в скоро време забогатял. От майчиния му баща, сиреч дядо му, останали вакъфските  имоти. През време на войната 1828 г. част от имотите били опожарени, част изпосъборени. Когато вече забогатял като търговец, той отново се заел да възстанови загубените през време на войната вакъфски имоти. Това го много издигнало пред очите на неговите съграждани и последните го избрали за кмет на града.

През неговото кметуване е било построено сегашното общинско управление и се почнало първото планиране на града

Ценейки високо просветата, той се наел да построи и Руждие. За целта събирал доброволни помощи от богатите турци и като продал някои изпосъборени и негодни вакъфски имоти, построил тогавашното Руждие.

Обявяването на Руско-турската война през 1876 г. го заварва на длъжността член в Окръжната Постоянна Комисия. Градът през това време е имал доста голямо число християнско население, което се увеличавало с прииждащите бежанци. Страхът на това население е бил голям пред ужасите, които е очаквало да го сполетят, особено от башибозука. Трябвало да се вземат мерки, за да се предотвратят всякакви изненади на сеч, безчинства и грабежи на християнското население. В това именно отношение заслугите на Мюлязим Халил Ефенди са неоценими. Ползвайки се с авторитет и голямо влияние пред турските власти, господари тогава на положението, той можал да запази християнското население от ония ужаси на войната, които изпитали Ст. Загора, Батак, Перущица и др. градове и то, не само в града, но и в околията. За целта той издействал от правителството стража, която била разпратена по близките села в околията, която да предпази и тамошното население от сеч, безчинства и грабежи.

След освобождението на България той останал в града. Отличавайки се със свойте миролюбиви чувства и благ характер, винаги е съветвал турското население да бъдат верни поданици на своя Господар (българският княз – б.а.) и да живеят в мир и любов със своите съграждани християни. Като добър български гражданин той и бивал избиран за член на Общинския съвет и Окр. Постоянна Комисия.

Освен горните си качества, които е притежавал, той е бил и човек на благодеянията. Със свои средства той е построил две големи чешми под селото Тюрк Арнаутлар: едната на пътя за гр. Добрич, а другата на шосето за Варна. Други такива е построил в селата Ала-Клисе (днес с. Църква, община Балчик – б.а.), Куюджук-Юртлугу и Чукурово, Балчишка околия (днес с. Прилеп, община Добрич – б.а.).

Във Варна е построил джамията „Теке Джамиси“, близо до новата гара.

Мюлязим Халил Ефенди се е поминал на 7 юли 1897 година, като оставя след себе си достойни дела и пример  за подражание…“

Благодарение на Халил ефенди е създаден и първообразът на градска градина

за обществено ползване във Варна. Това се случило през пролетта на 1862 г. С подкрепата на мюлиазима (кмета) и турския комендант на Варна Саид паша Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет, били заградени с плет от храсти десетина декара и направили общинска градина (белидие бахча).

В началото там се засаждали зеленчуци, а по-късно (където сега е входът колонада на Морската градина) на още 4 декара били посадени вишневи дръвчета. Постепенно били засадени нови овошки, липи и кестени.

Преди Мюлязим Халилъ Ефенди да вземе решение за създаване на общинска градина, районът на днешната Морска градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко кавака, под които пладнувал махленският добитък. Само в района на Военноморския музей (тогава Ени куле табия) имало лозя и малка градина, наречена Канлъ бахча, или Кървавата градина, заради убит в района градинар. Наблизо се намирали варненските скотобойни, а под Пантеона били т.нар. Френски гробища, където били погребани умрелите от холерата през 1854 г. френски войници. От тях до самото море имало само сметище, защото боклукът от Варна се изхвърлял направо по морския бряг.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

За някои от най-интересните правилници, приети от Общинския съвет във Варна –2 част

За някои от най- интересните правилници, приети от Общинския съвет във Варна

„Слугинският въпрос“ - един от най-важните за града, „тормозещ всяко домакинство“

Превръщането на „Барон хиршовата гара“ във Варна в спирка

Грипът дойде във Варна

Дай, Държаво!

Откъде идва водата във Варна

Замръзналото море край Варна