Непознатата история: За някои от най-интересните правилници, приети от Общинския съвет във Варна –2 част

1882 г. Панорамна фотография на Братя Папазян на града откъм морето. На снимката вдясно е нос Варна, на чието място днес е вълноломът на варненското пристанище. Виждат се крепостната стена, малкият фар на нос Варна и каменните сгради по крайбрежната улица.

Веднага след Освобождението Временното руско управление във Варна пристъпило към уреждане на гражданската власт и изграждане на нови български учреждения.

На 23 октомври 1878 г. варненският губернатор Баумгартен издава Приказ № 15 за въвеждане на гражданско управление във Варна и назначаване на градски и окръжен съвети и окръжен съдебен съвет. За пръв председател на временния Градски съвет (тогава все още не съществува длъжността кмет) е назначен Петър Попов. Осигуряването на най-неoтложните нужди на населението е първата и основна грижа на кмета и общината. Назначават се първите общински чиновници, организира се прехраната на населението и опазване на имуществото му. Извършват се най-неотложните ремонти.

Едновременно с това временната власт трябва да организира нормалното провеждане на избори за редовен Градски съвет. На 8 ноември 1878 г. Варненският градски съвет разпраща до гласоподавателите покана за участие в насрочените за 19 ноември 1878 г. избори за общински съвет.

Първият законно избран Общински съвет, както и всички след него, трябвало да разрешат много въпроси, свързани с прехраната на населението, опазването на обществения ред, изграждането на инфраструктурата, и т.н.

Един от най-важните въпроси, свързан с изхранването на населението, бил този с гладуващите бежанци и градското беднячество. През 1888 г. Общинският съвет приема

„Правилник за давание помощ на бедните във Варненската Градска Община“

(публикуван в бр. 6 от 23 декември с.г. на „Варненски общински вестник“; гласуван от Общинския съвет на 12 декември 1888 г. с Решение №360).

Право на помощи имали бедните деца на неимотни членове в общината; бедните варненци, които поради болест, старост и други причини не били способни да работят; временно безработните (за определен период до намиране на работа).

В правилника било записано, че „Общината е длъжна да помага на таквизито свои членове, доколкото й допущат наличните средства, само когато нуждающите се за помощ нямат свои родители или други роднини, които са обязани или могат да им дадат нужната насъщна помощ“.

Целта на тези помощи била „главно избягвание бедний да не умре от глад, и да не ходи недостатъчно облечен“.

Според документа, по изключение, общинското управление можело да раздава парични помощи или други помощи (храна, дърва и т.н.) на нуждаещите се граждани и особено на вдовиците и децата за големите християнски и мюсюлмански празници.

Въпреки помощите, много от нуждаещите се прибягвали до просия, а скоро градът се превърнал и в притегателно място за т.нар. професионални просяци, които прииждали от цялата страна, особено през летните месеци. Това принудило през декември 1888 г. кметът на града Кръстьо Мирски да издаде „Приказ №696/17 декември 1888 г.“, който имал за цел именно урегулиране на просията и намаляване на числото на просяците в града (бр. 6 от 23 декември 1888 г. на „Варненски общински вестник“).

„Приказът“ е издаден въз основа на предписание от Министерството на вътрешните дела, което изисквало „в интерес на самото общество, да се обърне внимание върху старий лош обичай, оставянето да се безпокоят жителите и от лица на които закона и самата справедливост не допуща да просят, и да се вземат напред по-сериозни и по-целесъобразни мерки против бедността и леността, като се определи за неспособните към труд и безпомощните един способ, според който могли би те да получават милостинята си от жителите в известно време и място, като им запретят веднъж за винаги да се шатаят не само по улиците и къщята, но даже и вън от пределите на местожителството им, и да не се дозволява на никого, било мирско или духовно лице, да проси гдето и да е милостиня в името на манастир, църква или училище, без разрешение за това от висшето началство“.

Ето какво гласели деветте параграфа от заповедта на Кръстьо Мирски за

ограничаване на просията във Варна:

„І. Никое лице, без разлика от пол и възраст не смее да ходи във Варна по събирание милостиня за църкви, манастири, училища и други каквито и да било богоугодни или благотворителни заведения, и въобще никой не бива да проси за себе си или за когото и да било, ако не е снабден с позволителен билет от Правителството и за Варна, или от Варненското Градско-Общинско Управление за събирание на милостиня или просение само в пределите на Варненската Градска Община.

ІІ. Позволителен билет за просия във Варна Общинското управление ще дава само на лица, членове на Варненската Градска Община, които не са под настойничество и са лица безпомощни, недъгави, сакати, въобще неспособни на никаква работа, от която могат да се прехранват. Тези билети се дават безплатно и имат сила само за шест месеца от деня на издаването им.

Покана от Варненския градски съвет към гласоподавателите за участие в насрочените за 19 ноември 1878 г. избори за Общински съвет. Варна. Препис. Ръкопис. 8 ноември 1878 г.

ІІІ. Строго е запретено просията на лица под настойничество и способни към труд и въобще здрави хора, било мъже или жени; такива могат да просят само в изключителни случаи и то с разрешение на Правителството.

ІV. Просията за богоугодни и благотворителни цели се допуща само по писмено формално разрешение на висшето началство и в никой случай от самото Общинско Управление.

V. Спиранието, ходението по просия от къща на къща и спиранието жителите на града за просение от тях и искание милостиня с дързост и грубост, и употребление на измама е строго забранено.

VІ. Ходението по просия от продавница на продавница, разбира се, на имеющите позволителен билет, се позволява само в петък и събота и то само от 10 преди пладне до захожданието на слънцето.

VІІ. Просяците, които са снабдени с позволителни билети, могат в петъчни и съботни дни и всекий праздник до съвършение богослужението да спират за просяние пред или в двора на молитвените домове, а в другите дни и то само от изгревание до захождание на слънцето: а) пред мостовете за лозята, б) при Таш-Кюпрю,  в) до моста пред Карантината за английската скеля (пристан – б.а.), г) при моста до Приморската градина до фабриката на Василаки чорбаджи, д) пред Българската Съборна Църква, е) пред Църквите Св. Атанас, Св. Богородица, и Св. Никола, з) до Синагогата и до Джамиите, най-сетне още на онези места, които би се намерили за удобни в последствие от Общинский Съвет. Просянието на всяко друго място е строго запретено.

VІІІ. Нарушителите на тоя приказ, според случая – или ще се предават на съд, ако се констатира и извършвание на престъпно деяние, предвидено в наказателните закони на Държавата, или ще се глобяват от мене с глоба от 1 до 25 лева, ако деянието съставлява нарушение само на настоящий приказ, съгласно чл. 96 от Закона за градските общини.

ІХ. За точното пазение тоя приказ се умоляват да указват съдействие всички господа граждани, които оценяват пагубните следствия от просянието на хора, които са обърнали просията на занаят, както и допущането към просия деца, който навик толкоз разтурва натурата на младежа, а на Общинските комисари, като помощници на полицията, по съблюдение законите за благоустройството на градовете, вмъкваме в неминуема обязаност, грижата за точното изпълнение на тоя приказ, и за съставяние по установения ред, както винаги, възможно съвместно с надлежний полицейский стражар, акт, за всяко нарушение на наложените в приказа разпореждания“.

Очакванията към първите управници на града се оказали много големи, а те трябвало да решат цели купища проблеми, за да превърнат Варна в чист и уреден европейски град.

Първо трябвало да се реши въпросът с планирането на града,

в който строителството навсякъде се извършвало почти безразборно. Още при  временното руско управление през 1879 г. полякът Едвин Варшановски съставя първия план на Варна, който става основа за нейното бъдещо развитие.

Застрояването на централната градска част с масивни сгради по западноевропейски образец започва в периода 1890 – 1893 г., след като Варненската техническа служба приема „Правилник за строеж на частни сгради”, според който „всички фасади на сгради по главните улици следва да бъдат с богата пластична декорация и свързани по височина”.

В изпълнение на регулационния план на града (утвърден с Указ №17 от 18.ІХ.1900 г.) са изготвени проекти за улиците. От Общинското управление организират монтирането на бордюри по трасетата. При направата на настилката на новите улици в „поемните условия“ се описва и едно ново условие за спечелилите търговете предприемачи – да поставят бордюри.

От своя страна гражданите били задължени, когато имат поставен на улицата пред дворовете и къщите си бордюр, да го „застелят“ или „окаменят“, както е записано в редица „поемни условия“, публикувани през този период във „Варненски общински вестник“ от 4 декември 1913 г.: „За да се получи едно общо хармонично впечатление Общината дава за упътване на гражданите следните данни: (1) под плочите ще трябва да се постави добре трамбован 10 см дебел слой бетон в състав 1:3:5; (2) над тоя бетонов слой ще трябва да се постави един слой 1,5 - 2 см циментов разтвор 1:2 от портланд беочински цимент. (3) над тоя циментов разтвор ще се поставят машинно пресовани четвъртити циментови плочи дебели 4 см ...“ – Обявление 11229 от 2 ноември 1913 г. Община Варна, във връзка с 1л. 72 ал. 2 от закона за благоустройството“.

Друг неотложен проблем, който трябвало веднага след Освобождението Варненската община да разреши, бил въпросът с водоснабдяването и канализацията  на града.

За канализирането на града

е възприета системата, наречена tout a Pegout, според която каналите са предназначени да поемат не само „нечистите къщни води“, но и дъждовните води от града. Съобразно наклоните на градските улици градът е разделен на 2 главни и 7 второстепенни района. Въпреки че още през 1905 г. е проведен търг за избор на изпълнител за изграждане на канализация в града, заради войните осъществяването на проекта се забавя и когато през 1921 г. Варна е обявена за морски курорт, все още няма изградена канализационна система. А политически дрязги по темата в местния парламент има на всяко негово заседание. Липсата на единомислие у управниците забавя процеса с още 6 години и едва през 1927 г. са положени основите на канализацията на града. Приет е и правилник за присъединяване на домакинствата към нея, както и таксите за ползване старата и новата канализация, публикувани във „Варненски общински вестник“,  бр.152 от 24 декември 1927 г. и бр.153 от 1 януари 1928 г.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

За някои от най- интересните правилници, приети от Общинския съвет във Варна

„Слугинският въпрос“ - един от най-важните за града, „тормозещ всяко домакинство“

Превръщането на „Барон хиршовата гара“ във Варна в спирка

Грипът дойде във Варна

Дай, Държаво!

Откъде идва водата във Варна

Замръзналото море край Варна