Днешните т.нар. бози в пластмасови бутилчици нямат нищо общо с едновремешната вкусна, резлива домашна боза.
Боза с наркотик - някой може да си помисли, че с подобно заглавие просто се опитвам да провокирам интерес и ще сгреши. Действително има сведения, че във варненска бозаджийница през 1923 г. е установено наличие на наркотично вещество в питието, а собственикът е арестуван и осъден. Не само бозата, но и други „напълно невинни“ на пръв поглед питиета са били заклеймявани и обявявани за опасни от обществото и вестниците, а заедно с тях и заведенията, в които били предлагани. В кампанията срещу тях и влиянието, което оказвали върху подрастващите, през 1925 г. се включва дори и „Варненски общински вестник“, който в бр. 135 от 21 март с.г. излиза с уводен материал „Младежите и публичните заведения“:
„Когато е дума за възпитанието на децата, не може да се не държи сметка и за публичните заведения, които те посещават. Не е простено на едно дете да посещава кръчми и кафенета, особено кръчми. И наистина в тия заведения деца нема да видите, както нема да ги видите и в други публични заведения, в които детския крак не бива да стъпва.
Има, обаче, друг един вид публични заведения, които се пълнят с деца и в които детската душа се напластява с много отрицателни качества. На пръв поглед тия заведения представляват невинност, а като се вгледате по внимателно в това, което в тех се върши, ще видите, колко са те опасни за морала на децата.
Тия заведения са бозаджийниците и халваджийниците,
основно в крайните квартали на градът. В тех вие винаги ще видите насядали на мръсни пейки деца да консумират боза, халва и разни сладкиши и пасти от съвсем съмнителна чистота и в повечето случаи приготовлявана със захарин.
Нещо по възмутително: там децата, с разни зарове и други комарджийски способи, играят и на комар за добиване на съблазняющите ги сладкиши. Много от тех се кредитират от самите халваджии и бозаджии, между които има и некои със съмнителни морални качества. Не е никак за очудване, че задълженията си такива деца изплащат чрез кражби от джобовете на своите родители — най-първо — и с такива, от гдето им се падне. Езика, при това, с който се говори в такова заведение — безцензурен и банален — се усвоява от децата и от такива деца благовъзпитан говор е немислим.
Зловредното пък влияние върху детския организъм от задушливата от тютюневи и други миризми атмосфера, както и от нечистите и със захарин приготовлявани напитки и сладкиши, е другото големо зло за младежа от такива, смятани за невинни заведения. Нужно е, прочее, и родители, и общества, и власти да обърнат сериозно внимание върху тия заведения и да не недопущат да ги посещават и да се застояват в тех деца“.
Като изключим моралния аспект на този материал, макар и той да е изключително важен, разбираме, че напитките, предлагани и/или приготвяни в такива заведения, са вредни за здравето поради две причини – липсата на хигиена и факта, че ги приготвяли със захарин.
По това време захаринът предизвиква изключително много спорове в здравните среди
За ползата и вредата от него се правят дори научни конференции. През 20-те години на ХХ век за българската кулинария захаринът е сравнително ново средство за подслаждане.
Създаден е в края на ХІХ век от руския емигрант от немски произход Константин Фалберг в лабораторията на американския професор А. Ремсен в университета „Джона Хопкинс”. Захаринът, или както е по-популярен сред производителите днес Е954, е изкуствен подсладител, чиято главна съставка, бензоичен сулфимид, няма никаква хранителна енергия и е 300 – 400 пъти по-сладка от захарозата. През 1884 г. Фалберг патентова способа за получаване на захарин и започва производството му, обаче първоначалният метод се оказва неефективен. Въпреки това след около 20 г. захаринът вече се използва масово за подслаждане на храни и напитки. Още с прохождането си в Америка сладкото Е не пропуска да „прескочи“ океана и да се нанесе и в Европа, а от там бързо пристига и в България. На въпроса защо захаринът бързо е масово анатемосан, ще се върна, след като разнищим и проблема с друга безалкохолна напитка, която се оказва сред „анатемосаните“ – бозата!
Бозата за всички от нашето поколение, както и за по-възрастните от нас, е свързана с уюта на кварталните сладкарнички, аромата на тулумби, тригуни, ореховки, баклава и, разбира се, на боза. Тя е връзката ни с детството, с онези първи трепети, свързани с преплетените погледи над порция саварини и две чаши резлива боза… Мисълта ми е, че за нас тя е символ на невиното и детското. Признавам си, че и за мен беше така, докато не прочетох една забележителна статия във вестник „Утринна поща“, бр.16 от 16 март 1923 г., със заглавие
„Полудели от боза, отровните билки на бозаджията“
Това е една изключително любопитна история от криминалната хроника, която ме наведе на сериозни размисли. Но първо ще ви представя материала:
„Много бозаджии, продавачи на лимонади и други пития, особено ония, които употребява по-бедното население, фалшифицират питиета, като ги приготвят със захарин, и ред други билки с които тровят населението. Санитарните власти са предприемали често ревизия на питиетата, от анализа на които се констатирало вредния им състав.
Имало е много често отравяния от употребяването на такива питиета. Завчера двама селяни се отбили в една бозаджийница да пийнат по една боза. Малко след това те полудяли и това състояние на временна лудост продължило два дни. Анализата установила, че бозата съдържала беладона, една отровна билка, която временно е причинила лудостта. Веднага бозаджията е бил арестуван и даден под съд“.
Беладоната или лудото биле, следи от което са намерени във въпросната боза, има дълга история на употреба като лекарство, козметичен продукт и отрова. Има съмнения, че съпругата на император Август и съпругата на Клавдий са използвали беладона за убийство. С нея различни племена мажели върховете на стрелите си. Още преди Средновековието лудото биле е било прилагано като упойка при операции и като наркотик.
Та да се върнем на бозаджията от 1923 г. с най-логичния въпрос: За какво му било да поставя беладона в питието?! За да си отговорим на него, трябва да се върнем още малко назад в историята. За бозата се знае, че преди повече от 8 хиляди години е била позната в древна Месопотамия, в земите между Тигър и Ефрат. Поради високите си хранителни качества и благотворно въздействие върху организма тя получава изключителна популярност в Османската империя, където била включена дори в задължителния порцион на войската – за сила и висок дух. Според знаменитите „Пътеписи“ на известния турски поет, историк и пътешественик Евлия Челеби през XVII век само в Истанбул е имало над 300 работилници за производство на боза. Тя се правела от просо, грис, захар и вода. Технологията била проста, но изисквала майсторлък и си имала свои тайни, които ревностно се пазели от множеството конкуренти, но в основата й била ферментацията.
Именно в Османската империя
за първи път върху сладкото питие е наложена и възбрана заради наличие на опиати
Това се случило през XVI век от султан Селим II - Пияницата, защото му донесли, че за да увеличат мющериите си, хитроумните производители на боза започнали да влагат в нея опиум.
Това е и обяснението за наличието на беладона в напитката, произведена от злополучния варненски бозаджия. При по-малка концентрация на билката питието носело на клиентите просто усещане за приятна възбуда и водело до известно пристрастяване, което се отразявало добре на продажбите му. Но, за съжаление, този път майсторът явно е „попрекалил“ с добавките. Или както е казал великият Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз: „Отровата е във всичко и няма нищо без отрова. Дозата я прави отрова или лекарство“.
Връщайки се към статията в „Утринна поща“, не може да не обърнем внимание и на още един любопитен абзац: „фалшифицират питиета, като ги приготвят със захарин“. Въпреки че вредите от захарина не са потвърдени на сто процента, и днес в някои страни захаринът е забранен за консумация. В други държави има специални предупреждения върху етикетите на храните и напитките, съдържащи захарин. През дългите години на неговата употреба това вещество е забранявано няколко пъти.
Реклама на Бозаджийница и сладкарница „Пчела“ в Младежко добруджанско списание „Стефан Караджа“, бр. 19 от 3 август 1932 г.
Според статия в бр.19 от 1 юли 1888 г. на „Медицинско списание“ със заглавие „Две противоположни мнения за захарината“ през 1888 г. Комитетът за обществена хигиена на Франция го обявява за вреден, а в Париж е наложена забрана за ползването му.
Поради съвършено друга причина през 1902 г. е наложена забрана върху употребата му и в Германия. Правителството на Бисмарк забранява продажбата на захарин, защото били засегнати интересите му в захарната индустрия. По онова време годишното производство на захарин достига 175 000 кг и относително евтиният „сладък конкурент“ става твърде сериозен играч на пазара.
У нас замяната на захарта в напитките с изкуствения подсладител също не била разрешена, както научаваме от една публикувана във вестник „Светкавица“, бр. 43 от 29 януари 1911 г., бележка:
„Имаме сведения, че повечето от тукашните халваджии и бозаджии си служат със захарин вместо захар. Известно е, че захарина е извънредно и много вреден за здравното, поради което употреблението му е строго забранено. Дълг се налага на санитарната власт да направи нуждното!“
Старите хора казват, че бозата лекува 10 болести. Може би е вярно, а може и да е преувеличено, но със сигурност знам едно – и преди сто години, както и днес, човек трябва да внимава какво и най-вече от кого купува, защото не е луд, който слага захарин и беладона в бозата, а този дето я пие.
МАРИЦА ГЪРДЕВА
Четете още
Непознатата история: Кметът крадец и кметското отмъщение
Непознатата история: Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската
Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите
Строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на Варна