Непознатата история: Проституция, алкохол и полиция

„Проституцията е обществено зло, доколкото тя подкопава народното здраве, руши обществения морал и увеличава престъпността.“ Пише д-р Вера Златарева[1] в книгата си „Проституцията и борбата против нея“ (печатница „Нов живот“, София, 1936 г.). Част от примерите за изследването си д-р Вера Златарева черпи от Варна, която благодарение на пристанището и морския курорт се оказва доста привлекателно място за жриците на любовта. От публикуваната през 1896 г. в Медицински сборник статистическа таблица за броя на явните и тайните проститутки в България през същата година общият им брой в България е 444, като 364 от тях са явни. Най-много работят в София – 58, следвана от Варна с 43, Пловдив – 35, Видин – 34, Русе – 28, Бургас – 26, Търново – 26. Тези данни се базират на публикуваните ежемесечно в местните вестници резултати от задължителните медицински прегледи на „публичните жени“.

„Варненски общински вестник“, бр.10-11 от 11 март 1895 г.

Въпреки че Варна е първият български град, който регламентира проституцията чрез приетия през юни 1887 година „Правилник за проституцията в гр. Варна“, узаконяването и контролът над жриците на любовта не допринесли особено за ограничаване на венерическите болести и обуздаване на моралната разпуснатост. Нещо повече, за да следят проститутките и да откриват тайно практикуващите занаята, санитарните власти поддържали тайна агентура, чиито представители неведнъж и дваж злоупотребявали с дадените им правомощия и често извършвали посегателства срещу честта и личността на множество жени, уж в името на закона.

Не били рядкост и случаите, когато самите „длъжностни лица“ нарушавали Правилника за проституцията,

което не оставало без отзвук в обществото, както научаваме от статия със заглавие „Проституция, алкохол и полиция“, публикувана във вестник „Свободен глас“, бр.7 от 13 февруари 1909 г.: „Слуховете, които се носят из града за варненската полиция и фактите, които говорят за нея правят нас и всички варненски граждани дълбоко да се възмущаваме…

…Вместо да дава пример на ред и гражданско възпитание нашата полиция е станала усъвършенствуван образец на безнравствеността, на неприличието, на пороците…

…Ето един от ценните приноси към горната характеристика. На 8 т.м. вечерта, с „височайшето“ съизволение на полицията в публичния дом на хотел „Плевен“ е свирила една цивилна музика. Цялата нощ квартала е бил оглушаван от звуковете й, които са вдигнали на крак всички служителки на Венера. А знаете ли кой най-много се е възхищавал на това развлечение на Ероса? – Полицейското тяло на града. Там с неговото „благосклонно“ участие, при изблика на страстите и под влиянието на алкохола се е играло на кьочек, се е гърмяло с револвери и пр., и прочие“.

Възмущението на автора на този материал не е само морално, но е свързано и с факта, че представителите на властта в случая са били явни подстрекатели и инициатори да бъде нарушен „Правилникът за проституцията в гр. Варна“.

Колкото и странно да ви се стори, в публичните домове била забранена продажбата и употребата на алкохол, както и музиката. В глава ІІ, ал. 20 на Правилника изрично е вписано, че „Продаванието спиртливи и упоителни питиета (вино, ракия, бира и др.) в публичните домове е съвършенно забранено, а тъй също и черпаванието там на посетителите с такива питиета. Запретено е и всякаква музика в салоните и дворовете на публичните домове“.

Освен темата с корупцията на „длъжностните лица“, които трябвало да следят за спазването на Правилника, в обществото постепенно бил предизвикан дебат и започнали спорове и по отношение на въпроса за ограничаването на гражданските права на жените, практикуващи професията.

Според д-р Златарева с узаконяването на проституцията обществото признава проституирането като допустим занаят, но заклеймява проститутката, като отрича достойнството й и ограничава свободата й. В периодичния печат започват да наричат жриците на платената любов с обидни антрефилета: „чифутки“, „лехкини“, „пунгашки“, „просякини“, „мамалигарки“, „белградски свинки“, „будапещенски кобили“, „безсрамни шансонетки“, „арфянки“ и т.н.

В началото на XX век на санитарно-полицейски надзор били подложени и „всички шансонетки,

келнерици и слугини по кафе-шантаните, тунелите, кръчмите и хотелите“ (Столичен бюлетин, бр. 127 от 1901 г.), които също започнали да се облагат с данъци и такси.

През 1903 г. е приет Законът за проституцията. Този акт съвсем разбунил патриархалното българско общество и особено представителките на набиращото сили “женско движение”. В бр. 55, стр. 3 на вестник “Свободен глас” четем: “Развратът във Варна е засилен много, в това няма съмнение. И тайно, и явно неговите поклонници бързо се разпространяват, като разоряват семейства, подравят общественото здраве и влекат след себе си всички ония пороци, които неминуемо са ортаци на разврата”. Този закон има по-скоро обратен на желания ефект, защото след приемането му все повече труженички на платената любов започват да работят нелегално, вместо да се подлагат на вписване в безброй регистри, да минават задължителните медицински прегледи и да плащат всякакви такси и данъци. Собствениците на публичните домове (и те прилично рекетирани от властите) също гледали да скрият възможно най-много от приходите си. Така парите към хазната от тази дейност сериозно намалели и дали поради тази или поради друга причина през 1906 г. Народното събрание закрива със закон публичните домове в цялата страна. Общинските власти с готовност предприели тази стъпка, тъй като след края на ХIХ в. доходите от тези заведения и към местната хазна били сериозно спаднали, главно поради корупция и увеличаването на тайната проституция, стимулирана от задължителните прегледи, различните такси и включване в регистри (санитарни, полицейски и др.).

С този юридически акт обаче самата проституция не се премахнала.

Проститутките останали да работят извън обществения и държавен контрол

и венерическите болести продължавали масово да се разпространяват. Ето какво съобщава по този повод вестник „Свободен глас“, бр. 31 от 2 май 1914 г.: „Град Варна от неколко време насам е наводнен от разни жени с леко поведение, които разпространяват разни заразителни болести. Това зло, което се разпространява безконтролно и навсякъде дава да се съмняваме, че административната власт освен че не обръща никакво внимание върху него, но и престъпно толерира тия леки жени. Това зло за да се изкорени, требва час по-скоро градоначалника да вземе строги мерки, за да не бъдем свидетели на граждански распри“.

В хода на големия опит за изграждане на модерно общество от края на 20-те и средата на 30-те години България се присъединява към различни международни конвенции против порнографията, детската проституция и търговията с жени и т.н. Особено силна воля за справяне с проституцията отбелязва след 19 май 1934 г. правителството на Кимон Георгиев. По негово време борбата срещу платената любов взема драстични форми. Правителството повежда истински поход срещу „петнящото“ българските нрави и дух социално явление чрез гонения и репресивни санкции срещу проститутките и техните сводници.

[1] Вяра Златарева е българска юристка, публицистка, общественичка. Тя е първата жена юрист, защитила докторат по право в Университета през 1931 година.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още: