Луанда е столицата и най-големият град на Ангола. Основана е през 1576 г. Наброява около 5 милиона жители. Интересен факт е, че в столицата Луанда със закон в продължение на цели 200 години е било забранено да се строи една и съща в архитектурно отношение къща. Затова всяка има своя облик и специфична красота. В Луанда е творил Густав Айфел (създателят на Айфеловата кула в Париж), който тук е построил така наречената Желязна къща. Музеят на въоръжените сили открива красива гледка към града от височината на крепостта, където се намира. Столицата на Ангола е търговски град.
Тя е една от най-скъпите столици в света
Анголската икономика расте с 10 процента годишно. Mеждувременно Луанда се превърна в най-скъпия град в света редом с Токио. Изнася за другите държави кафе, палмово масло, сезал. Развита е нефтопреработвателната промишленост. Има много училища и университет, носещ името на Агостиньо Нето. Луанда има красиви плажове. Например на остров Илята, който чрез шосе е свързан със сушата и вече е полуостров, на остров Мосуло - с почти бял пясък, и други. На юг, на брега на океана, се намира и бялата къща на Музея на робството. Построена е на това място, защото от тук са тръгвали корабите за Бразилия, пълни с роби. На 10 км от устието на голямата река Куанза може да се види невероятен лунен пейзаж. Това са застиналите нарязани хълмове.
Климатът тук е специфичен - 30 градуса жега и 80 процента влага. Въпреки че плажовете могат да бъдат посещавани през цялата година, най-подходящото време е горещият сезон. Брегът се изпълва и местната музика и танци създават екзотична атмосфера, която се смесва с тайната на африканските нощи.
"Нашият град е луд", казват жителите на Луанда. От 2002-ра насам там непрестанно се строи.
И докато наемите на жилищата в центъра на анголската столица надхвърлят 5000 долара месечно, в предградията има само мъка и мизерия
Строителните площадки са на всяка крачка - китайските работници усилено режат камъни, наливат бетон, грохотът на машините по улиците не секва. От 2002 г. насам анголската столица постепенно се променя. Тогава най-после настъпва краят на войната и започва строителният бум - по седем дни в седмицата, 24 часа в денонощието. Изглежда Луанда съвсем оправдано се нарича "африканският Дубай". Само че "Дубай", в който токът постоянно спира, налягането на водата спада, а интернет стачкува.
Петролът е проклятието на хората
Със своя износ на нефт от по два милиона барела дневно Ангола вече е изпреварила доскорошния африкански шампион Нигерия. Страната е и втори по големина износител на диаманти на континента. Многото пари носят със себе си много алчност и корупция, а и водят до твърде бърз, неконтролиран растеж.
Движението в столицата е хаотично, задръстванията са постоянни. Страната е богата, но хората са бедни. Повечето млади хора са безработни, а много от децата не ходят на училище. Не всеки може да си позволи образование, университетските такси са твърде високи, казват бедните.
Централните квартали на Луанда изглеждат добре, но предградията са в ужасяващо състояние - там няма нито аптеки, нито училища. Улиците са в дупки и са заринати със смет. Там няма нито ток, нито канализация, няма чиста вода, поради което постоянно избухват холерни епидемии, а продължителността на живота е около 40 години.
Градът е основно пристанище на страната. Има аерогара на 4 км от града. Развити са нефтопреработвателната и каучуковата промишленост. Португалия управлява Ангола близо 400 години и двете страни поделят културни аспекти: езика (португалски) и главната религия (християнство – католически). Анголската култура е местното банту, обединено с португалската култура.
Материала подготви ЕЛИ МАРИНОВА