Проф. д.ик.н. Анна Недялкова
Проф. Недялкова гостува в предаването на телевизия “Черно море” „Посоки“с автор и водещ Елена Кирова, като повод за това бе орденът „Св. св. Кирил и Методий“, първа степен, за заслуги в областта на образованието и науката, който й бе връчен преди дни от президента Румен Радев на официална церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2.
Неотдавна проф. Недялкова бе удостоена и със званието „Почетен гражданин на Варна“. „Да посветиш една голяма част от живота си на образованието е мисия. Да се бориш за престижа на една институция е предизвикателство, но да почувстваш признание за това, което е постигнато от тази институция в града, в който си се създавал и реализирал като човек и професионалист, е изключително вълнение… Разбира се, престижът на една институция е колективно дело, то е колективно туптене на много сърца, минали заедно през огън, вода, през трудности и проблеми, благодаря на всички, които бяха в битката за този престиж!“, каза президентът на ВСУ по повода.
Относно най-новото отличие - ордена „Св. св. Кирил и Методий“, първа степен, проф. Недялкова сподели:
Мислех си, че с годините и натрупания опит човек стабилизира емоциите си. Оказа се, че това не е съвсем така. Има неща, които докосват твърде дълбоко и оставят дълбока диря в съзнанието и сърцето. Мисля, че това се случи. Една изключително вълнуваща церемония. Едно изключително признание на най-високо държавно ниво с указ, подписан от двамата първи мъже на държавата и министъра на правосъдието - това наистина е нещо значимо.
Нещо повече, в обръщението на президента към наградените имаше много сериозни мотиви за тези награди, както и много видими послания за очакванията към нас в сферата на висшето образование.
Трогна ме персоналното отношение към приноса на всеки един от тези учени. Към това, което се очаква от него и институцията, която представлява. Впечатли ме виждането за насоките, в които се очаква да бъдат още по-полезни българската наука и образование в този динамичен свят и труден период, в който се намират Европа и България. Верният усет към новите неща, към развитието на младите хора и на младите учени. Едно смислено послание, създаващо отговорност преди всичко.
Образованието в България има нужда от дългосрочна визия
Това, което правим днес, е по-скоро за вчерашния ден, а това, което тепърва започваме да правим от следващите години, е посоката на бъдещето. И ако някой мисли, че ще живеем в същото време, в същия си комфорт и по същия начин ще можем да решаваме въпросите, много греши.
През 2025 година 50% от работните места ще изискват висока квалификация, високотехнологични умения, чуждоезикова подготовка и умения за комплексно решаване на проблемите. Вероятно около 70% от тези деца, които сега са в първи клас, ще се реализират на работни места, които ние още не познаваме. Това ни кара да мислим, че ако ние наливаме средства в запазване на статуквото и в покриване на разходите си, ще сгрешим. Да, образованието трябва да се финансира, но във верни политики.
Всеки от мястото, което заема, се опитва да прави реформи, особено в частните университети, където конкурентоспособността на пазара е от решаващо значение за съществуването им. Но е много важно да се разбере, че факторите, които определят конкурентоспособността на университетите, и индикаторите за качество са вече различни.
Главата на студента не е съд за наливане на знанията, които ние имаме.
Там има едно огънче, което трябва да бъде разпалено
Ние трябва да създаваме онези креативни личности, които ще могат да се реализират в следващия период. Информационно, дигитално, общество на глобалното гражданство… следва обществото на концептуалните решения. Ако ние не създадем тази креативност, която може да генерира концепции на база на огромните бази данни и да умее да се информира в този непрекъснат информационен поток, значи нищо не правим.
Истинската креативност се ражда в граничните области - там, където икономиката се съчетава с комуникациите, биологията с информационните технологии…, а такива възможности засега не се създават. Това задържа интердисциплинарното знание и неговото приложение в различните области.
Относно предложение на ректори на университетите в страната държавната поръчка да бъде безплатна за студенти, които след завършване на своето обучение ще имат ангажимента да работят у нас в срок от поне 5 години, проф. Недялкова отбеляза следното:
Всеки един човек търси добра реализация по специалността си, добра среда, в която да се развива, добро заплащане и сигурност. Ако ние осигуряваме всичко това, няма да има нужда студентът да подписва, че ще остане 5 години да работи в страната. Като остане тук, подписал, и като не му намерим подходящото работно място, това е по-лошо, отколкото да му бъде даден шанс да се реализира някъде навън.
Не можем да спрем птицата от полет
Освен това говорим и за това, че младите специалисти у нас са стандартно незаплатени и кариерата им не е гарантирана и покровителствана от самата организация, която ги използва. Средата на сигурност и грижа за тях е негарантирана, затова най-доброто ще продължи да бяга навън.
Масова практика по света е бизнесът да инвестира в обучението на кадри, които са му необходими. Къде обаче се разминаваме ние? Бизнесът иска специалностите, които в момента са му необходими, и ги иска от днес за утре във формата, вида и със знанията, които в момента е преценил. Ако трябва да говорим за една заявка на бизнеса, той трябва да има далечния хоризонт да види онези специалности, които ще му бъдат необходими занапред, и да ги заяви.
Нашият пазар на труда е деструктуриран и деформиран. Работните места, които се предлагат, са с ниска ефективност и ниски изисквания към знанието. Това, което работодателят иска днес, няма нужда от висше образование. Затова въпросът е за структурата на работните места, които се предлагат и за тяхната наукоемкост. На пазара на труда има хора и с информационни технологии, и с езици…, но бизнесът иска стругари и заварчици. Именно тук се разминаваме. Ние трябва да си партнираме по отношение на развитието на структурата на работните места.
За целта е нужна прозорливост и съвместни изследвания
Бизнесът в момента е ориентиран по-скоро към това да запази позициите си на пазара, отколкото да търси развитие. Единици са тези, които виждат напред и търсят развитието.
Посоката, в която ние трябва да вървим, е към креативност и компетенции на младите хора, както и към развиване на новите качества, които иска обществото от тях. Необходим е фокус върху студента и неговата личност. Не преливане на знания от нас към тях, а развитие на личности, които могат да се справят успешно с предизвикателствата.
В университета предвиждаме няколко инициативи, пряко свързани с развитието на креативното мислене на студентите и формирането на качества за комплексно решаване на проблеми. Една от тях е Студентската лаборатория „Варна – град за хората“, където студенти от специалностите „Архитектура“ и „Строителство на сгради и съоръжения“ дават предложения за промяна на облика на Варна за естетизация на градската среда.
Друга наша инициатива е свързана с развитие на дейността на Института за интегрирано градско управление. Там от ниво Европейска комисия, изпълнителна, законодателна власт в България и наши учени ще бъдат дадени новите оценки, виждания и препоръки за интегрирано управление на отпадъците - един проблем много битов, но и много важен за тази кръгова икономика, която искаме да създаваме.
И последното, което с много гордост ще заявя, е инициативата на Студентския съвет в университета. Идеята е да направим един постоянно действащ международен студентски форум, озаглавен „Дигитален свят и глобално гражданство“ - нещо, което е поглед в бъдещето и събира всичко в една точка.
МАРИАНА СТОЙКОВА