На 24 окомври 1929 година започва Голямата депресия

Голяма депресия разтърсва не само Америка, но и целия свят и кошмарите от нея все още не са напълно изживени.
Около 13 милиона души са освободени от работа, всеки четвърти работник броди из улиците изпълнен с отчаяние. Хиляди банки, стотици хиляди фирми и милиони фермери банкрутират или изцяло преустановяват дейността си. Почти всеки преживява тежки загуби на доходи и средства за съществуване.

Според класическата икономическа теория, Голямата американска депресия е сбор от последователни кризи, които се сливат в една.
Причините са различни, но последствията са едни и същи – бизнес стагнация и безработица.

Първият етап на депресията следва законите на типичния бизнес цикъл – бурен спекулативен просперитет, последван от рязко свиване на икономическата активност.

Американската икономика е преминала такива етапи през 1819-1820 г.;1839-1843 г.; 1857-1860 г.; 1873-1878 г.; 1893-1897 г.; и 1920-1921г.

Във всеки един от тези периоди, американските правителства са предизвиквали спекулативен бум на икономиката чрез намаляване на основния лихвен процент – лихвата, при която Федералният резерв отпуска заеми на търговските банки. Това води до мултиплициране на кредита, а като последица – развитие, което неизбежно пропада и влече след себе си икономическа криза и свиване на икономиката. Тези констатации намират пълното си потвърждение и от Голямата депресия през 1929 година в САЩ.
.
Още от 1924 г., по времето на президента Кулидж започва петгодишно безотговорно раздаване на кредити от Федералния резерв, с цел преодоляване спада на стопанската активност. Федералният резерв изведнъж раздава около 500 милиона долара под формата на нови кредити, което води до нарастване на паричната маса с повече от 4 милиарда долара, за по-малко от година. Макар и първоначално това да благоприятства развитието на икономиката, и да заличава донякъде икономическия спад, дългосрочното въздействие на тази политика е катастрофално.
Поставя се началото на монетарната политика, която предизвиква краха на фондовата борса през 1929 г.

Основната причина за Голямата американска депресия е агресивната политика на Федералния резерв, а той е в ръцете на еврейските банкери начело с Ротшилд & Морган.

През 1927 г.Федералният резерв още веднъж предизвиква инфлационни напрежения, които в крайна сметка водят до нарастване на паричната маса и на влоговете “на поискване” от 44,5 млрд. долара през 1924 г. до 55,1 млрд. долара през 1929 г.Общата сума на фермерските и градските ипотеки нарастват също от 16,8 млрд. долара през 1921 г. до 27,1 млрд. долара през 1929 г.
Подобно развитие се наблюдава и в областта на индустриалната, финансовата, държавната и общинската задлъжнялост. Това голямо нарастване на паричната маса е съпроводено с главоломно нарастване на цените на недвижимите имоти и на цените на акциите.

Огромното нарастване на паричната маса и на кредита по времето на президента Кулидж прави финансовата криза през 1929 неизбежна. Емитирането на паричната маса обаче, не се извършва от американската държава, а от големите частни еврейски банки.
Инфлацията и разрастването на заемите винаги води до разстройването на бизнес отношенията и погрешното насочване на инвестициите – тенденции, които в последствие трябва непременно да бъдат коригирани. Нарастването на парите естествено води до допълнително оживление на икономическата активност. Това от своя страна причинява нарастване на цените и особено на средствата за производство. Цените продължават да растат и тогава, когато съответния бизнес вече престане да е доходен.
От този момент започва началото на икономическия спад.

За да удължат периода на икономическия подем, монетарните власти могат да продължат стимулирането на икономиката чрез увеличаване на паричната маса. По този начин обаче, икономическият подем, издигнат върху нездравата основа на инфлация, достига до своя неизбежен крах.

След неуспешен опит да стабилизира икономическата ситуация през първата половина на 1928 г., Федералният резерв в началото на 1929 г. преустановява увеличаването на паричната маса. Той започва да продава държавни ценни книжа и по този начин възпрепятства разрастването на кредита. През юни 1929 г. икономическата активност се забавя, а цените на потребителските стоки започват да спадат. Пазарът на ценни книжа достига своят връх на 19 септември и после започва бързо да се свива. През септември повече от 100 милиона ценни книжа са продадени на нюйоркската фондова борса. Все повече притежатели на ценни книжа осъзнават, че тенденциите са се променили. През октомври 1929 г. хиляди акционери са готови да продадат своите активи на каквато и да е цена. Следва впечатляващо сриване на цените на стоковата борса.

Настъпват ужасните дни за американците:
„Черният четвъртък“ – 24 октомври, „черният понеделник“ – 28 октомври и „черният вторник“ – 29 октомври 1929 г. – дните, през които акциите на Уолстрийт отчитат най-голям срив и слагат началото на Голямята депресия.

През 1930 година американската икономика се намира в една умерена рецесия. В отсъствието на други негативни фактори, 1931 година би могла да бъде годината, която бележи началото на икономическото възстановяване, както вече се е случвало по време на други кризи.

По време на кризата от 1920-1921 американската икономика се възстановява напълно за по-малко от една година.
В такъв случай какво причинява невиждания крах след 1929 г. и води до втората фаза на Голямата депресия?

Администрацията на президента Хувър се противопоставя на нормалните оздравителни икономически мерки. Под влияние на т.нар. “нова икономика” на държавно планиране, президентът призовава деловите среди да не понижават заплатите и цените, а да увеличат своите разходи, за да се защити покупателната способност на гражданите. Той предприема широкомащабно увеличение на държавните разходи, за да стимулира икономиката и призовава местните власти да потърсят заеми, с които да финансират обществени програми за заетост. С помощта на т.нар. “селскостопански борд” /Farm Board/, президентът Хувър замразява през есента на 1929 г. цените на пшеницата, памука и някои други селскостопански продукти. Но държавната протекционистична политика допълнително усложнява положението. Законът Хоули-Смуут за митническата тарифа от юни 1930 г. издига американските мита до безпрецедентно равнище и по този начин практически затваря американските пазари за чуждестранни стоки.

Според повечето икономически анализатори, този закон е най-голямата грешка за целия период от 1920 г. до 1933 г. и е причината за още по-катастрофални последици от Голямата депресия. Когато президентът Хувър заявява, че няма да наложи вето на Закона, индустриалният индекс спада с 20 пункта само за един ден, а фондовата борса предусеща настъпващата страшна буря. В резултат от предприетите мерки на американската администрация, световната търговия сериозно е засегната, а американското селско стопанство изпада в дълбока криза. Нарастващият брой на търговски ограничения, в това число мита, квоти, ограничения върху обмяната на валута и други, са от първостепенно значение настъпилата депресия в САЩ, да прерастне в световна. Банкрутират десетки хилади фермери. Около 2000 банки за земеделски кредит с общ размер на депозитите в тях от 1,5 милиарда долара изпадат в неплатежоспособност. Паниката, която завлича американското селско стопанство, скоро обхваща не само банковата система, но и милионите потребители. Новата 1931 се превръща в трагична година за Америка и за целият свят. В този критичен момент Федералният резерв нанася последния удар - Законът за печалбите от 1932 г. Той увеличава два пъти данъците върху приходите, което е най-голямото нарастване на федералните данъци в американската история. Много американци са убедени, че Голямата депресия бележи края на един стар икономически ред, основан на нерегулирани пазари, неограничена конкуренция, спекулации, неприкосновени права на собственост и стремеж за максимална печалбата. Според тях, Голямата депресия доказвала необходимостта от установяване на нов икономически ред, основан на държавна намеса, политически и административен контрол, неприкосновеност на човешките права и най – вече социална държава. Очевидно, това не се дължи само на влиянието на Кейнс.
Явно някой подготвя американците за необходимостта от НОВ СВЕТОВЕН РЕД!

Жалко, че не са много тези, които виждат истинската роля на Федералния резерв и на тези които го притежават, като Ротшилдови, Морганови и Рокфелерови. Конгресменът Макфадън повдигна обвинение срещу управата на Федералния резерв, затова, че е присвоил повече от 80 милиарда долара от правителството и народа на САЩ през кризисната 1928 година. За тази смела постъпка той заплати с живота си!

Когато цялата страна години наред живее с ужасите на неясната си съдба, когато милиони губят спестяванията си, работата си и семействата им гладуват, единствено печели Федералният резерв, но печели от мъката на американския народ, печели кървави пари!