Футболният „Спартак“ Варна навършва 106 години днес. Отборът е основан на 28 август 1918 година. „Спартак“ има изиграни общо 43 сезона в „А“ група, което му отрежда 10-о място във вечната ранглиста. През 1932 година клубът става държавен шампион на България под името „Шипченски сокол“, а през 1931 и 1933 е вицешампион. През 1929 година завърши трети у нас.
През 1945 г. след решение на новата власт в България Шипченски сокол се обединява с „Левски“ (Варна) и „Радецки“ под името „Спартак“. През 1945, 1946 и 1948 г. „Спартак“ е полуфиналист в държавното първенство.
През 1955 г. „соколите“ се класират на трето място в първенството. В решителния последен мач варненци побеждават „Славия“ като гост с 2:1 и се нареждат след шампиона ЦСКА и „Славия“. В тези години варненци имат много силна селекция, в която личат имената на легендите Илия Кирчев, Кирил Пандов, Христо Вълчанов, Герасим Калугеров, Иван Филипов, Бисер Димитров, Стефан Стефанов-Заека и Христо Николов-Чоко. През 1958 г. нападателят на „Спартак“ Георги Арнаудов става голмайстор на първенството за 1958 г. с 9 гола. Толкова има и Добромир Ташков от „Славия“ (Сф), който е бивш футболист на „Спартак“. През 1960 г. нападателят на „соколите“ Любен Костов също става голмайстор на „А“ група с 12 попадения.
През 1961 г. Спартак е финалист за националната купа. На четвъртфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 като гост, а на полуфинала – „Ботев“ (Пловдив) с 2:1 като домакин. Финалът в София обаче е загубен от ЦСКА с 0:3. Същата година „Спартак“ участва в турнира за КНК и става първият български отбор за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни турнири. Варненци отпадат в първия кръг от класния тим на „Рапид“ (Виена) след сензационно равенство 0:0 като гост и загуба с 2:5 във Варна.
В средата на 60-те години в Спартак настъпва смяна на поколението, като по-голямата част от футболистите от силния отбор, постигнал сериозни успехи през отминалите 10 години, се отказват от футбола. Заместниците им не са на тяхното ниво и тимът на два пъти изпада в „Б“ група – първо през сезон 1963/64, а след това и през 1965/66.
На 6 март 1969 г. Спартак се обединява с Локомотив (Варна) /основан 1935 г./ под името ЖСК-Спартак.
От „железничарите“ в „Спартак“ идват 7 футболисти и треньорът Стефан Семов, който се присъединява към колегите си Тома Захариев и Трендафил Станков. Впоследствие обаче треньор остава само Станков. Две години по-късно, през сезон 1970/71, тимът завършва на първо място в „Б“ група и се завръща в елитната дивизия след 5-годишна пауза.
В края на 70-те и началото на 80-те години години от школата в първия състав на ЖСК–Спартак влизат Красимир Зафиров, Пламен Казаков, Иван Петров, Живко Господинов. Преди сезон 1981/82 за треньор е назначен Иван Вуцов, който извежда „соколите“ до убедително първо място във втория ешелон и промоция за „А“ група. През лятото на 1982 г. в отбора са привлечени още Стефан Найденов, Сашо Борисов, Румен Димов. Наставникът Вуцов изгражда здрав отбор, но след 5-ия кръг напуска за да поеме националния отбор. На негово място начело на тима застава Людмил Горанов. От същия сезон футболният отбор започва да играе редовно домакинските си мачове в „А“ група на стадион „Спартак“, който е с капацитет от 12 000 седящи места. Преди това клубът използва последователно градските стадиони „Колодрума“ и „Юрий Гагарин“. ЖСК-Спартак прави много успешна кампания и стига до финала за националната купа. На полуфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 на неутрален терен в Казанлък. Финалът в Пловдив обаче е загубен от ЦСКА с 0:4. Въпреки това, ЖСК-Спартак получава право за участие в турнира за КНК, където достига до осминафинал. В първия кръг варненци отстраняват турския Мерсин след 0:0 като гост и победа с 1:0 във Варна. На осминафинала „соколите“ се изправя срещу английския гранд Манчестър Юнайтед и се представя достойно. Във Варна спартаковци отстъпват минимално – 1:2, c гол на Румен Димов, а на стадион „Олд Трафорд“ в Манчестър резултатът е 0:2. Спартак и до ден днешен си остава единствения наш тим, играл официални мачове със световния гранд Манчестър Юнайтед.
През 1984 г. ЖСК-Спартак се класира на трето място в „А“ група след Левски и ЦСКА. БФС обаче безпрецедентно отнема бронзовите медали от „соколите“ точно преди официалното награждаване на отбора на стадион „Васил Левски“, защото в последния момент е взето спорното решение да се присъди служебна победа на Сливен в мача му с Ботев Враца (заради нередовен играч в състава на врачанския отбор). 16 години по-късно ЖСК-Спартак получава справедливост, когато БФС възстановява третото място и връчва бронзовите медали на футболистите.
През 1985 г. футболът се отделя от другите спортове на дружество ЖСК-Спартак и се обособява като футболен клуб Спартак. През 1986 г. плеймейкърът на „соколите“ Живко Господинов е включен в състава на България за световното първенство в Мексико.
През 1989 г. „Спартак“ изпада в „Б“ група. През 1990 г. издръжката на клуба се поема от Атанас Атанасов-Кеби, който на практика става първият в България футболен президент. През 1992 г. варненци се завръщат в елита, но впоследствие пак изпадат, за да се утвърдят отново в „А“ група за по-продължително време през 1995 г. под ръководството на Николай Ишков. На 5 юни 1995 г. пред 10 000 зрители на стадион „Спартак“ варненци разбиват с 15:0 Лесичери, постигайки най-голямата победа в историята на „Б“ група.
През сезон 1995/96 „соколите“ завършват на шесто място в елита, а нападателят им Иво Георгиев става голмайстор на шампионата с 21 попадения. Те придобиват правото да представят България в летния европейски турнир Интертото, където записват паметна победа във Варна с 2:1 над немския Мюнхен 1860. През втората половина на 90-те години „Спартак“ се утвърждава като един от най-силните провинциални клубове в България, но така и не постига нещо наистина значимо.
На 15 юни 1998 г. на общо събрание на клуба е решено „Спартак“ да се преобразува в акционерно дружество. Това се случва на 3 септември същата година. През 2000 г. БФС официално възстановява спечеленото трето място на „Спартак“ от 1984 г., а на специална церемония са връчени заслужените бронзови медали на отбора.
През 2010 г., заради многото си задължения, клубът не получава професионален лиценз. За да се освободи от натрупаните дългове, ръководството на ПФК „Спартак“ АД взема решение да пререгистрира футболния клуб под името ФК „Спартак 1918“. За да избегне отпадане в „А“ областна група, Спартак 1918 се обединява с Владислав (основан през 2009 г.) и заема неговото място в Североизточната „В“ група. През сезон 2010/11 „соколите“ завършват убедително на първо място в класирането и се завръщат в професионалния футбол.
През сезон 2010/11 „Тополите“ (Тополи) се обединява с новооснования от фенове на клуба алтернативен „Спартак 1918“ (Варна). Поради съвпадение с имената с пререгистрирания „Спартак 1918“, изпаднал от Източна „Б“ ФГ, съдът не дава регистрация на обединения отбор под това име, затова името на новия отбор остава „Тополите“ (Тополи)[6].
През пролетния дял на сезон 2014/15 г. представителният отбор е изваден от „Б“ група за второ неявяване на мач в първенството (поради финансови проблеми), а през сезон 2015/16 г. „Спартак 1918“ не участва в първенството (отново заради финансови проблеми) и поддържа само детско-юношеската си школа.
През 2016 г., за да се освободи от натрупаните финансови задължения, ръководството на „Спартак 1918“ формално се отделя от Владислав (след обединението между тях от 2010 г.), пререгистрира клуба под същото име – „Спартак 1918“ и възстановява представителния отбор.
През сезон 2016/17 г. „Спартак 1918“ се включва в областната футболна група „А“ 2 – зона Варна. Преди началото на пролетния полусезон „Спартак 1918“ се обединява с алтернативния „Спартак Варна“ – създаден 2015 г. Тъй като Наредбата на БФС не позволява промяна на името и обединение по време на първенството, е извършено неформално обединение между двата клуба: „Спартак Варна“ спира участието си в първенството на Трета лига, а най-добрите футболисти преминават в отбора на „Спартак 1918“, който продължава под същото име в Областната футболна група. След края на сезона, през месец юни 2017 г., обединението е осъществено и юридически. В края на 2017 най-голямата фен фракция Синдикат-12 излъчва свое ръководство като за председател на дружеството е избран Стефан Калименов със зам.председател Евгений Балев. Основна цел пред клуба става връщането на спортната база на стадион „Спартак“. На 6 юли 2018 г. с решение на Общински Съвет град Варна, футболният клуб получава за ползване стадион „Спартак“. Всичко това се случва след продължила близо десет години борба от страна на привържениците на клуба. Впоследствие МС отпуска на клуба средства за ремонта на стадион „Спартак“ и строеж на нова трибуна, като строително-ремонтните работи стартират на 12 октомври 2018 година.
През 2020 г. на 11 март след провеждане на Общо събрание са приети оставките на старото ръководство, начело с Борислав Георгиев и Мартин Зафиров, Радостин Станев, Евгени Балев и Евгени Станимиров. За председател на клуба е избран варненският бизнесмен Асен Миланов. В новото ръководство са избрани и Антон Симеонов, Иван Жеков, Стефан Калименов, Красимир Кузманов, Сергей Петров – Араджиони и Бисерка Миланова.[7]
През 2022 г. клубът успява да си осигури място в Първа професионална футболна лига, след 13 годишно отсъствие от футболния елит.[8] След като Спартак успява да спечели само една точка в първите си 5 мача, треньорът на клуба Васил Петров подава оставка. Временно отборът е поет от Георги Иванов – Геша.
През сезон 2022/23 Спартак завършват на 16-то място в Първа лига и изпадат от първенството. През следващия сезон „соколите“ завършиха на първо място във Втора лига и от настоящата кампания отново са част от елита на българския футбол. От началото на сезона варненци записаха поредица от силни мачове, които накараха феновете на клуба отново да се гордеят със своите любимци, но в навечерието на рождения ден тимът остана без треньор. Наставникът Александър Томаш обяви, че напуска клуба, за да поеме ЦСКА.