Илиан Илиев празнува юбилей

Илиан Илиев/Снимка: ПФК "Черно море"

Треньорът на Черно море Илиан Илиев празнува днес рожден ден. Специалистът, който е роден на 2 юли 1968 г. във Варна, навършва 55 години.

Илиев е юноша на Черно море. В своята 16-годишна състезателна кариера играе като атакуващ полузащитник за Черно море, Левски (София), Алтай (Измир), Бенфика (Лисабон), Славия (София), Бурсаспор, АЕК (Атина), Маритимо и Салгейруш.

Между 1991 г. и 2000 г. записва 34 мача с 3 гола за „А” националния обор на България. Участва на Световното първенство през 1998 г. във Франция.

Илиан Илиев започва да тренира футбол в школата на Черно море на 11-годишна възраст през 1979 г. След отбиване на военната си служба дебютира за мъжкия отбор през сезон 1988/1989. Официалният му дебют е на 25 март 1989 г., когато записва 90 минути при 0:0 срещу Ботев (Пи) във Варна. За три сезона изиграва за „моряците“ общо 74 мача в първенството, в които реализира 18 гола.

През лятото на 1991 г. Илиев преминава в Левски (София) за рекордна за времето си трансферна сума от 2 млн. лева (100 000 долара). Остава при „сините“ общо 4 сезона, с няколко месечно прекъсване през сезон 1993/1994, когато е преотстъпен в турския Алтай (Измир). С Левски става три пъти шампион на България през 1992/1993, 1993/1994 и 1994/1995. Печели също така два пъти Купата на България през 1991/92 и 1993/94. Бележи единственият гол във финала за трофея през 1994 г., когато Левски побеждава с 1:0 Пирин (Благоевград).

През лятото на 1995 г. Илиев преминава в португалския гранд Бенфика. Остава там два сезона, в които записва общо 51 мача с 4 гола – 40 мача с 4 гола в Примейра Лига, 7 мача за Купата на Португалия и 4 мача в КНК. С Бенфика печели Купата на страната през 1995/1996.

В „А“ група има 171 мача и 25 гола. За Левски е изиграл 21 мача и е вкарал 6 гола за купата и 6 мача в евротурнирите (4 за КНК и 2 за купата на УЕФА), за Славия има 1 мач за купата на УЕФА.

Илиев дебютира за българския национален отбор на 21 август 1991 г. в приятелски мач срещу Турция в Стара Загора, завършил 0:0. До 2000 г. записва общо 34 мача с 3 гола. Участник на Световното първенство през 1998 г. във Франция, където играе във всичките 3 мача на България срещу Парагвай, Нигерия и Испания.

В периода 1999/2003 играе в Португалия за Маритимо и Салгейруш. Приключва с футбола в Черно море през 2004 година.

Работи като треньор в родния си Черно море в периода юни 2004 – март 2006. На 8 юни 2006 година е назначен за треньор на Берое (Стара Загора). При странни обстоятелства през 2007 той е освободен от тогавашния собственик на клуба. През януари 2008 Берое е пред изваждане от „А” група поради финансови задължения, но вследствие на силна гражданска инициатива от страна на фенове и управници, отборът успява да бъде спасен. За треньор е поканен отново Илиан Илиев, който поема тима за втори път.

През 2010 Илиев записва името си в историята на Берое, след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си. Същата година Илиан Илиев печели и наградата Tреньор номер 1 на България за сезон 2009/2010, която се организира от Асоциацията на българските футболисти.

Илиан Илиев и изключително уважаван и обичан от старозагорската публика. Той е един от малкото треньори в България, които се задържат начело на професионален тим за повече от 4 години в съвременната история на българския футбол. Илиев е преживявал моменти на силни възходи и падения с отбора на Берое, но заради своята отговорност и лоялност в работа си, той винаги е получавал подкрепата на общината, ръководството и най-вече многобройните фенове на отбора.

От сезон 2012/2013 Илиан Илиев поема Левски София, но на 12 април 2013 г. напуска. През 2014/2015 е треньор в Ангола.

През 2016 г. поема Локомотив (Пловдив), но след загубите на отбора срещу Пирин и Локомотив Горна Оряховица, напуска тима.

През 2017 г. поема Верея (Стара Загора), а в края на 2017-се завръща в Черно море. Начело на „моряците“ Илиев бе избран за най-добър треньор на България за 2021 година, а през тази година получи приза за Треньор №1 на сезона според футболистите в България.